always losing me in a cloud

heaven's not enough if when you get there it's just another blue...

мотивът за скитничеството е лесно откриваем в творчеството на Ботев. а също така и в реалността. в душата.
аз виждам пътя. той е право пред мен, няма накъде да ходя, освен да го извървя. но аз не принадлежа на този път. не знам дали той принадлежи на мен. не знам дали искам да го извървя. знам, че се чувствам ужасно сама по него.
аз съм машина.
аз вървя напред и забравям. не чувствам. накълцвам на малки парчета хартия всеки, който се опита да ми прави компания. не прощавам на никого. и няма кой да ми прости.
трупа се като прах в дробовете ми. гръдният ми кош става все по-тежък всяка сутрин.
аз съм капризна. винаги избирам измежду нещата, които мога да имам. дори в момента съм в подобна ситуация на разнообразие, менюто никак не е постно, но аз избирам да стоя гладна този път.
аз нося разрухата в и със себе си. и никой, никой не може да ме постави на колене, никой не може да я спре. опиталите се само паднаха в боя. или пък се отказват и бягат далеч, криейки се зад техните си маски, в новите си роли, на новите си сцени. (да, точно за онова говоря). затова сама ще се победя. винаги съм знаела, че е по-добре човек сам да си върши работата, вместо да разчита другите да го направят вместо него.

it's time to meet myself in a self-inflicted battle. and i shall starve to death if that's what it takes to defeat me.

but i need those two warm arms to cradle my cold body afterwards.

p.s. heaven's not enough if when i'm there i don't remember you...

this is fact not fiction

нямам музикален фон.
нямам какво да си пусна.
нямам никаква идея какво ми се слуша, а това е едно от най-гадните неща, които съм изпитвала в ежедневието си. музикална безпомощност.
като с всичко останало може би.
заредих си a lack of color по този случай.

защо всички сте толкова черно-бели? проблемът в моя телевизор ли е?
ужасно студено е, а дори не е декември още. проблемът в моята отоплителна система ли е?

and i should have given you a reason to stay.

това е все едно съм се блъснала в нещо голямо и твърдо, останала съм там и независимо кой е бил с мен преди това, е прескочил някакси от другата страна, а аз си стоя в безсъзнание.
и пак го правя, the avoidance thing. and the 'nothing satisfies' thing too.

мразя го този смотан сезон зимата. с отрицателните температури, болестите, смотаните християнски празници и буците в гърлото на заспиване.

.. и най-съкващото е, че проверих и, ами, при някои негативизмът не е просто свързан с пубертета. остава и след това ;?

make the lambs stop screaming.

your will changes everyday, it's a choice you gotta make

i don't have a choice in this
it's a road i've come upon
you can join us if you want to

always never seems to work
it's a word we never learned
time will be the judge of all here
this might take a while to figure out now
so don't you rush it
and hold your head up high
right through the doubt now
'cause it's just a matter of time

i'll never let you sweep me off my feet

какво денонощие само.
събудена от брутален фонтанест nosebleed.
сутринта ми беше някакъв транс.
и после взех да върша някаква работа о.О
и в крайна сметка завърших с писането на едно писмо от 11 страници голям формат
и в момента ми се ще да можех да кажа, че не си чувствам едната ръка, но я чувствам, о как я чувствам, направо не е истина :р

но мисля, че най-после събрах каквото исках да кажа на едно място.

this time baby i'll be bulletproof :)

goodbye my lover

всичките ми любовни песни са твои. благодаря ти, че ме излекува от налудничавата дългогодишна вманиаченост по спомени. мразя това, че не ми донесе опровержение. мразя всичко, свързано с теб. завари ме в опустошение и такава ме оставяш. толкова ми е писнало, че дори не ме боли (:

all i need is a bitter song to make me better.

...

не знам какво се случи отново
супер съм тъпа
трябваше да тръгна, когато ми каза да си ходим

oh gravity
is working against me
and gravity
wants to bring me down

странно е как съвсем незначителните решения, които вземаме понякога, в един момент се оказват повратни избори, които не можеш да промениш. и сега заради една ей такава глупост, не, всъщност дори не зная защо точно.. трябва да си подреждам живота на ново, трябва да се събирам наново.
не знам дали съжалявам.
не знам дали да забравям.
не знам дали да се надявам.
не знам къде се намирам.

знам само, че съм запецнала в това никакво пространство и се нося безметежно и болезнено в него...
не искам да падам.
отново.

сетих се какво беше казала м. - че се е влюбвала три пъти и последният път сърцето й е станало на камък.
3. какво число само. какъв край само.

очаквах нещо по-грандиозно. ако това е истинският край, вероятно наистина ще съжалявам. очаквах нещо по-истинско.

oh gravity, stay the hell away from me

.

2 януари, 2009

чувствам се една година по-стара, една година по-уплашена и една година по-ненамястотоси. не знам кое е мястото ми, но поне съм убедена кое не е. не искам да правя равносметка за изминалата 2008, понеже с почти нищо не мога да я похваля, нейната кожа. освен може би музиката - разширих си музикалните хоризонти. нооо основно това. не си е голямо постижение.
бях толкова разочарована, толкова наранявана, толкова вглъбена и глупава...
посрещнах новата година по най-задръстения начин евър. стоях си с родителите ми у нас, дори не сме слушали музика, гледахме телевизия мълчаливо, а аз тънех в скука и сдържах сълзите си. бях скарана с най-близкия си човек, бях сърдита на други, изпълнена със злоба, разочарование и болка, като животинче с трън в лапата.
ето, гледам новата година в очите и какво виждам? поне още 1 година ще си бера ядове със старите каши, така и не се научих да не бъркам в любимото си бурканче греховен мед. още 1 година изпитание на нервите ми. и не само. и времето тече, а трябва да се занимавам с толкова много неща... чувствам се така.. нищожна и безполезна. още една година ще си разранявам старите рани. и въобще.. гледам я. гледам тази нагла 2009 на прага на живота си и съм изпълнена не с надежда, не с оптимизъм, а със страх.
нямам нужда някой да ми каже, че нещата ще се оправят. знам. всичко се оправя един ден. но точно тук и сега... че и в идните месеци... няма как да се оправи. и тук и сега аз не съм на себе си. тук и сега искам да изляза от кожата си и да избягам. тук и сега въобще не съм щастлива.
и съм далеч от идеята да ви пожелая честита нова година. светът през моите очи е в немилост. нямам какво повече да кажа.

ugly in the morning

знам за едно нещо, което е по-могъщо и от егоизма в човешките взаимоотношения. нещо, съвсем присъщо на човешката природа. желанието да притежаваш. да подчиняваш другия на себе си. да се чувстваш сигурен, всичко да е под контрол.
даваш на някого да вкуси сладката ти кожа, той се опиянява и се пренася в теб - малко по малко или пък бързо и рязко, но успява. и му харесва. и на теб ти харесва, защото си казваш "да, ето сега слагам нещо на масата, а той харесва офертата". мислиш, че печелиш. че този неземен вкус ще го кара да идва отново и отново, да кръжи около теб, с надеждата да му подхвърлиш поне капчица от блажените си сокове, усмихвайки се дяволито за добре свършената работа. но един ден.. се замисляш. какво ли прави през цялото време, в което не е зает да кръжи около теб? след като ти си му направила добре оферта, не е ли възможно друг също да е постъпил така? много други? не си ли просто един от изворите, до които героят се отбива, за да черпи безсмъртие? хрумва ти, че може би не си чак толкова специална. обвиняваш го, че лъже. изписваш бурята си върху него. чупиш, рушиш, събаряш, помиташ и осмиваш всичко общо в гнева си, разяждащите те съмнения оковават ръцете ти и нищо не можеш да направиш. ангелското ти лице, изтъкано от светлина, става грозно разтегната пародия на човечност. безпощадна. нелогична. защо ли? защото искаш да имаш. имаш нужда да знаеш, че ти и само ти си блаженството. че когато не кръжи около теб, просто е прекалено нещастен, за да прави каквото и да било друго. искаш да го вземеш под крилото си и да го пазиш от света. от всички онези, които не го обичат. невъзможно.
затова.. рушиш. себе си. предимно.

denial, denial.

зимата сковава не само
лицето
ръцете
пръстите ми.
тя замръзява,
забавя
метаболизма на чувствата ми.

999 минути нощ
и само 1, за да видя гласа ти

липсваш ми, липсваш ми, липсваш ми.

just.

месеци по-късно,
намираща се на същото място,
както винаги,
светът въобще не е същия.

9 престъпления повече,
няколко пропуснати шанса...
колко му е, живот.

5 септември, 2007

(А всеки ден е толкова безсмислен -
с поредното добавено очакване.
От кратки цели стигнати изчистен...)

Та ние май дори не се познаваме!
Ти - с поглед фокусиран и магичен,
аз - в нищото загледан, замечтан.
Ти - в танц оплела този свят безличен,
аз - някакъв словесен хулиган...

И с всяка дума времето изтича.
А да се върне му е все едно.
Но в думи-камък аз ще го запиша,
за да запомни как ще е било.
Това е малкото, което аз ще смогна -
да провокирам тъй госпожица Съдба.
Пък нищо чудно тя да подпомогне
за седмица да съм извън града.

(Не трябва ли денят да е осмислен?
Да си създам възможност за пътуване.
И виждам цел една със поглед бистър -
на автогарата да се сбогуваме... до нови срещи!)


това стихотворение
написа за мен едно Говедо

Pretty Good Year

http://www.youtube.com/watch?v=pS5X50UJSng&feature=related

това. е нежен клип.
принципно можех да избера още едно нещо като за годишнина, но си го пазя за седми декември.

хо-хо-хо и ром с бутилка

gypsy kings е музикална група
която произлиза от франция
(родствено от испания)
правят някакъв вид латино музика
това е техен хит
не е единственият.
не съм виждала състезание по спортни танци,
където да не го пуснат поне веднъж за самба.
та те са много и са с китари
те са цигани.

есмералда е испанската/португалска дума за смарагд,
освен това е и героиня в "парижката света богородица" на виктор юго.
има повече от десет кино-версии,
базирани на тази книга,
в които есмералда се появява
в един или друг вид
идеята е, че тя пее, танцува, прелъстява
тя е дива, волна и красива
тя е циганка.

ето тук са дадени някои много забавни подозрения за цигани,
българия също я има, обърнете внимание на стоичков
в официалният списък на уикипедия обаче него го няма.

за циганите казват, че са олицетворение на свободния дух
със своето незачитане на общоприетите норми
и безгрижието си гордо носят емблемата на волните души,
като по този начин стават колоритен елемент от обществото,
достоен за овековачеване в книги, пиеси, филми
и други форми на изкуството.

ето това са български цигани.
реалността е неприятна,
леко понамирисва
а може и да има въшки.
"българия, това си ти”

в българия циганинът си е циганин, докато не заслужи названието "ром".
(да завърши нещо повече от основно образование; да работи; да се къпе; да се държи цивилизовано)

нищо против ромите като етнос,
просто не е приятно
мазен цигански младеж
който едва ли вижда баня повече от веднъж седмично
да ти свири с уста на улицата
докато си с майка си
че и без нея.