Показват се публикациите с етикет sober. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет sober. Показване на всички публикации

вторник, 19 август 2008 г.

хо-хо-хо и ром с бутилка

gypsy kings е музикална група
която произлиза от франция
(родствено от испания)
правят някакъв вид латино музика
това е техен хит
не е единственият.
не съм виждала състезание по спортни танци,
където да не го пуснат поне веднъж за самба.
та те са много и са с китари
те са цигани.



есмералда е испанската/португалска дума за смарагд,
освен това е и героиня в "парижката света богородица" на виктор юго.
има повече от десет кино-версии,
базирани на тази книга,
в които есмералда се появява
в един или друг вид
идеята е, че тя пее, танцува, прелъстява
тя е дива, волна и красива
тя е циганка.

ето тук са дадени някои много забавни подозрения за цигани,
българия също я има, обърнете внимание на стоичков
в официалният списък на уикипедия обаче него го няма.

за циганите казват, че са олицетворение на свободния дух
със своето незачитане на общоприетите норми
и безгрижието си гордо носят емблемата на волните души,
като по този начин стават колоритен елемент от обществото,
достоен за овековачеване в книги, пиеси, филми
и други форми на изкуството.

ето това са български цигани.
реалността е неприятна,
леко понамирисва
а може и да има въшки.
"българия, това си ти”

в българия циганинът си е циганин, докато не заслужи названието "ром".
(да завърши нещо повече от основно образование; да работи; да се къпе; да се държи цивилизовано)

нищо против ромите като етнос,
просто не е приятно
мазен цигански младеж
който едва ли вижда баня повече от веднъж седмично
да ти свири с уста на улицата
докато си с майка си
че и без нея.

събота, 9 август 2008 г.

Weak and Powerless

Little angel, go away
Come again some other day
The Devil has my ear today
I'll never hear a word you say

понеделник, 10 март 2008 г.

Бонбонената принцеса !

Предполагам, че всъщност не съм нищо повече от момиче с чорапи на райета, което тайно бере теменужки пред всички в градинката на университета. Или пък просто обича да тича до светофара, за да спре точно, когато светне червено и да чака. Ниско, пристрастено към сладкото същество.
А ти бъркаш ли бъркаш в бонбонената ми душа и добавяш вътре всичко, което липсва. В крайна сметка става едно вкусово извращение, но на никого не му пука, понеже опаковката ми е лъскава.
Това просто няма да се промени. Ще видиш. Думите далеч не са всичко.

събота, 8 декември 2007 г.

I need some sleep.
You can’t go on like this.

Тя стои на ръба, а студът бавно я превзема. Зимата се просмуква в земята под краката й, нахлува се във вените й, попива в сърцето и накрая изтича през очите й като през отворени прозорци към нищото. Земята е твърда и суха, последните паднали листа са посребрели по ръбовете, нежно оковани в скреж. Дърветата, обрулени от хиляди силни ветрове, едва се държат върху отслабналите си корени, а бурени са разхвърляни хаотично тук-таме като доказателство, че някога, много отдавна, дори тук е имало живот, вероятно и надежда за бъдещето. Сега всичко, което е оцеляло, е мъртво и изстинало. Топлината и усещането за принадлежност са отлетели като прелетни птици някъде, където наистина има бъдеще.

I try counting sheep,
But there’s one I always miss

Но тя още е там, на ръба. Уморено се поклаща напред-назад, а челюстите й треперят - дали толкова от студ или от страх и болка - какво значение има? Дрехите й са мокри. Косата - също. Както и лицето. Очите й - празни и мътни, сякаш тежат повече от допустимото. Чертите, които някога са й придавали индивидуалност и излъчване на човешко същество, отдавна са се размили. По оголената кожа се забелязват белези. Прилича по-скоро на сянка, изникнала от незнаен процеп в земята, път към света на мъртвите души.
Тя вижда. Противно на очакваното, тя забелязва света около себе си. Вижда, при това отлично. Бурените, отчаянието, зимата, смъртта... Истината. Не може да си отиде. Толкова време е прекарала там да го чака, а накрая се оказва, че той няма да дойде. Той също чака, но очаква някоя друга.

Everyone says I’m getting down too low.
Everyone says, "You just gotta let it go"

Стои там, където той я е заковал с предателски пирони. Знае, че той няма да дойде, ала не може да се откъсне от мястото си. Тя просто не умее друго, освен да го чака, освен да го иска, освен да го обича. А той й пожелал успех и я изоставил. Да се откъсне означава да загине. И тя се поклаща бавно, чудейки се кое е по-лошо.

I’m in too deep
and the wheels keep spinning round

И капчица надежда няма вече.

You just gotta let it go
You just gotta let it go
You just gotta let it go

...

Мили Дядо Коледа,

Забрави за последното ми писмо. Пращам второ, понеже държах да ти кажа истината. Мразя те.

Твоя: Ани