august i love you

август винаги ми е бил любимият летен месец. тази година обаче началото му като че ли се изгуби между края на юли. някакси.. беше юли, докато не спря да бъде.
края на юли - онзи тъп, тъп 26, който искам да си издълбая с пергел от всяко календарче. от друга страна, взех си изпита по най-добрия възможен начин, ала дори не го усетих. и после беше август.
август бе моят зомби месец. прекарах го предимно в слушане на музика, гледане на филми (в интерес на истината, не мога да се сетя за повече от 4-5 неща, които съм изгледала, но съм сигурна, че бяха доста повече, просто ги изгледах в известно състояние на транс и не си спомням), четене и блуждаене. не знам какво съм правила по цели дни. о.О и все пак има 2 неща от август, които вероятно трябва да спомена.
#1 рожденият ден на л. мило купонче извън града, стояхме на покрива и гледахме падащи звезди, пях с л. остава и пласибо в спалнята, опитахме се да наредим пъзел от 10000 части, пържихме сини и розови палачинки в 3 посред нощ, люляхме се на люлки в 6 сутринта и, абе, it rocked.
#2 морето. на море с всичките ми важни хора, някои от които за съжаление вече бяха абдикирали от постовете си и само ми обелваха по едно скромно "ко стаа" като се разминаваха с мен, кхъм. германци в дискотеките на слънчев бряг <3. big lover <3. и португалския хауз от тренировките <3. беше добро, само дето в крайна сметка се побърках.
но това съм си аз. нормално. и не знам защо, просто почувствах нужда да разкажа за моя август. свърши.
*въздъх*

...

не знам какво се случи отново
супер съм тъпа
трябваше да тръгна, когато ми каза да си ходим

oh gravity
is working against me
and gravity
wants to bring me down

странно е как съвсем незначителните решения, които вземаме понякога, в един момент се оказват повратни избори, които не можеш да промениш. и сега заради една ей такава глупост, не, всъщност дори не зная защо точно.. трябва да си подреждам живота на ново, трябва да се събирам наново.
не знам дали съжалявам.
не знам дали да забравям.
не знам дали да се надявам.
не знам къде се намирам.

знам само, че съм запецнала в това никакво пространство и се нося безметежно и болезнено в него...
не искам да падам.
отново.

сетих се какво беше казала м. - че се е влюбвала три пъти и последният път сърцето й е станало на камък.
3. какво число само. какъв край само.

очаквах нещо по-грандиозно. ако това е истинският край, вероятно наистина ще съжалявам. очаквах нещо по-истинско.

oh gravity, stay the hell away from me

ugly in the morning

знам за едно нещо, което е по-могъщо и от егоизма в човешките взаимоотношения. нещо, съвсем присъщо на човешката природа. желанието да притежаваш. да подчиняваш другия на себе си. да се чувстваш сигурен, всичко да е под контрол.
даваш на някого да вкуси сладката ти кожа, той се опиянява и се пренася в теб - малко по малко или пък бързо и рязко, но успява. и му харесва. и на теб ти харесва, защото си казваш "да, ето сега слагам нещо на масата, а той харесва офертата". мислиш, че печелиш. че този неземен вкус ще го кара да идва отново и отново, да кръжи около теб, с надеждата да му подхвърлиш поне капчица от блажените си сокове, усмихвайки се дяволито за добре свършената работа. но един ден.. се замисляш. какво ли прави през цялото време, в което не е зает да кръжи около теб? след като ти си му направила добре оферта, не е ли възможно друг също да е постъпил така? много други? не си ли просто един от изворите, до които героят се отбива, за да черпи безсмъртие? хрумва ти, че може би не си чак толкова специална. обвиняваш го, че лъже. изписваш бурята си върху него. чупиш, рушиш, събаряш, помиташ и осмиваш всичко общо в гнева си, разяждащите те съмнения оковават ръцете ти и нищо не можеш да направиш. ангелското ти лице, изтъкано от светлина, става грозно разтегната пародия на човечност. безпощадна. нелогична. защо ли? защото искаш да имаш. имаш нужда да знаеш, че ти и само ти си блаженството. че когато не кръжи около теб, просто е прекалено нещастен, за да прави каквото и да било друго. искаш да го вземеш под крилото си и да го пазиш от света. от всички онези, които не го обичат. невъзможно.
затова.. рушиш. себе си. предимно.