i'll never let you sweep me off my feet

какво денонощие само.
събудена от брутален фонтанест nosebleed.
сутринта ми беше някакъв транс.
и после взех да върша някаква работа о.О
и в крайна сметка завърших с писането на едно писмо от 11 страници голям формат
и в момента ми се ще да можех да кажа, че не си чувствам едната ръка, но я чувствам, о как я чувствам, направо не е истина :р

но мисля, че най-после събрах каквото исках да кажа на едно място.

this time baby i'll be bulletproof :)

.

2 януари, 2009

чувствам се една година по-стара, една година по-уплашена и една година по-ненамястотоси. не знам кое е мястото ми, но поне съм убедена кое не е. не искам да правя равносметка за изминалата 2008, понеже с почти нищо не мога да я похваля, нейната кожа. освен може би музиката - разширих си музикалните хоризонти. нооо основно това. не си е голямо постижение.
бях толкова разочарована, толкова наранявана, толкова вглъбена и глупава...
посрещнах новата година по най-задръстения начин евър. стоях си с родителите ми у нас, дори не сме слушали музика, гледахме телевизия мълчаливо, а аз тънех в скука и сдържах сълзите си. бях скарана с най-близкия си човек, бях сърдита на други, изпълнена със злоба, разочарование и болка, като животинче с трън в лапата.
ето, гледам новата година в очите и какво виждам? поне още 1 година ще си бера ядове със старите каши, така и не се научих да не бъркам в любимото си бурканче греховен мед. още 1 година изпитание на нервите ми. и не само. и времето тече, а трябва да се занимавам с толкова много неща... чувствам се така.. нищожна и безполезна. още една година ще си разранявам старите рани. и въобще.. гледам я. гледам тази нагла 2009 на прага на живота си и съм изпълнена не с надежда, не с оптимизъм, а със страх.
нямам нужда някой да ми каже, че нещата ще се оправят. знам. всичко се оправя един ден. но точно тук и сега... че и в идните месеци... няма как да се оправи. и тук и сега аз не съм на себе си. тук и сега искам да изляза от кожата си и да избягам. тук и сега въобще не съм щастлива.
и съм далеч от идеята да ви пожелая честита нова година. светът през моите очи е в немилост. нямам какво повече да кажа.

ugly in the morning

знам за едно нещо, което е по-могъщо и от егоизма в човешките взаимоотношения. нещо, съвсем присъщо на човешката природа. желанието да притежаваш. да подчиняваш другия на себе си. да се чувстваш сигурен, всичко да е под контрол.
даваш на някого да вкуси сладката ти кожа, той се опиянява и се пренася в теб - малко по малко или пък бързо и рязко, но успява. и му харесва. и на теб ти харесва, защото си казваш "да, ето сега слагам нещо на масата, а той харесва офертата". мислиш, че печелиш. че този неземен вкус ще го кара да идва отново и отново, да кръжи около теб, с надеждата да му подхвърлиш поне капчица от блажените си сокове, усмихвайки се дяволито за добре свършената работа. но един ден.. се замисляш. какво ли прави през цялото време, в което не е зает да кръжи около теб? след като ти си му направила добре оферта, не е ли възможно друг също да е постъпил така? много други? не си ли просто един от изворите, до които героят се отбива, за да черпи безсмъртие? хрумва ти, че може би не си чак толкова специална. обвиняваш го, че лъже. изписваш бурята си върху него. чупиш, рушиш, събаряш, помиташ и осмиваш всичко общо в гнева си, разяждащите те съмнения оковават ръцете ти и нищо не можеш да направиш. ангелското ти лице, изтъкано от светлина, става грозно разтегната пародия на човечност. безпощадна. нелогична. защо ли? защото искаш да имаш. имаш нужда да знаеш, че ти и само ти си блаженството. че когато не кръжи около теб, просто е прекалено нещастен, за да прави каквото и да било друго. искаш да го вземеш под крилото си и да го пазиш от света. от всички онези, които не го обичат. невъзможно.
затова.. рушиш. себе си. предимно.

Outta my mind, outta my mind!

I am actively...
.. NOT..
..thinking..
..about you..
..right now.

За пръв път от мноого време насам имам тайна. Secrets are good. Обаче освен тайна, имам и въпрос/молба. Защо все разни неподходящи хора си падат по мен? Honestly, могат да си го спестят, а също и на мен. No damage.

What had happened before, shall happen again.

Бягам и не гледам назад, а тайно се обръщам или поне наум. И все повече потъвам във все по-старите облаци, отдавна изчезнали без спомен в атмосферата. Всичко е толкова старо и толкова пуснало корени в мен. Като отлетели балони, които все още прогарят ръцете ми.

Разтварям се в теб
Опитвам деня ти
Омайваш ме
Забравям за кратко да мисля за всичко
Оставам с безплатните мисли за теб
За теб

Красиво е в теб
Опитвам деня ти
Разтварям се в теб
Говориш с безплатните мисли на друг човек
Оставаш с рекламните мисли за мен

Не те разбирам
Говориш с безплатните мисли на друг човек
Ограбваш ме тихо, но кой ли разбира
Разтваряш се в мен
Но кой ли разбира
Кой ли разбира

Разтворих се в теб
Разгледах деня ти
Отрових се в теб
Разтворих се в сладките мисли на друг човек
Забравих за кратко да мисля

Не те разбирам
Говориш с безплатните мисли на друг човек
Ограбваш и мен, но кой ли разбира
Разтваряш се в мен
Но кой ли разбира
Кой ли разбира

Не ме разсмиваш
Говориш с безплатните мисли на друг човек
Ограбваш и мен, но кой ли разбира
Отрових се в теб
Но кой ли разбира?

I'm not guilty anymore...

Това е гадно някакси.

Цялата агресия, желанието да рушиш, да нараниш. Да го обвиняваш, да го обиждаш, да го накараш да трепери на мястото си като малко листо на самотно дърво през октомври. Да искаш да усетиш безпомощното блясъче в погледа му и да не спираш, докато не те застави странната тишина от липсата ти на сърдечен ритъм. Знаеш каква ще е картинката - ще паднеш на земята, сърцето ти изведнъж ще задумка много яростно, а той ще се чуди как да започне. Ще се отбранява, ще се засегне, после ще атакува, ще нарани теб, след това наистина ще се получвства виновен, понеже ще те вижда премазана от собствената си грешка... Ще поплачете, ще забравите и след един месец пак ще се случи. Или два, три. Какво значение има наистина?

Цялата насилствена грубост в търсенето на нежност, в жаждата. Тъй като няма какво реално да постигнеш, си го спестяваш. И спестяваш. И спестяваш, и спестяваш, и спестяваш...

Закъде?

Защо обичаш толкова виновен човек?
Защо човекът, когото обичаш, е толкова виновен?

Thursday night, everything's fine, except you've got that look in your eye

when i'm tellin' a story and you find it boring,

you're thinking of something to say.

You'll go along with it then drop it and humiliate me infront of our friends.

Then i'll use that voice that you find annoyin' and say something like

"yeah, intelligant imput, darlin', why don't you just have another beer then?"

Then you'll call me a bitch and everyone we're with will be ebarrased,

and i wont give a shit.

My finger tips are holding onto the cracks in our foundation,

and i know that i should let go,

but i can't.

And everytime we fight i know it's not right,

everytime that you're upset and i smile.

i know i should forget,

but i can't.

You said I must eat so many lemons

'cause i am so bitter.

I said "i'd rather be with your friends mate 'cause they are much fitter."

Yes, it was childish and you got agressive,

and i must admit that i was a bit scared,

but it gives me thrills to wind you up.

My finger tips are holding onto the cracks in our foundation,

and i know that i should let go,

but i can't.

And everytime we fight i know it's not right,

everytime that you're upset and i smile.

i know i should forget,

but i can't.

Your face is pasty 'cause you've gone and got so wasted, what a suprise.

Don't want to look at your face 'cause it's makin' me sick.

You've gone and got sick on my trainers,

I only got these yesterday.

Oh, my gosh, i cannot be bothered with this.

Well, i'll leave you there 'til the mornin',

and i purposly wont turn the heating on

and dear God, i hope i'm not stuck with this one.

My finger tips are holding onto the cracks in our foundation,

and i know that i should let go,

but i can't.

And everytime we fight i know it's not right,

everytime that you're upset and i smile.

i know i should forget, but i can't.

Give us life again...

I am outside and

I've been waiting for the sun

with my wide eyes.

I've seen worlds that don't belong.

My mouth is dry

with words i cannot verbalize.

Tell me why

we live like this?

*

Tell me where our time went

And if it was time well spent.

Just don't let me fall asleep

Feeling empty again...

'Cause I fear I might break

And I fear I can't take it

Some night I'll lie awake

Feeling empty...

*

If you wanna play it like a game,

Well, come on, come on, let's play!

'Cause I'd rather waste my life pretending

Then have to forget you for one whole minute.

*

You're what keeps me believing

the world's not long dead,

strength in my bones

put the words in my head

when they pour out to paper -

it's all for you

cuz that's what you do.

*

Keep me safe inside,

your arms like towers

tower over me.

Ти си роза, ти си крем, а аз съм хероин.

Следите от иглите на устните ти
се появяват по кожата ми на лунна светлина.
Мъчи те тежка зависимост, а добре знаем,
че хероинът е далеч от вода.

[17:33:27]Той каза: Не и каквато искам. Нищо не може да замести теб.