if you leave

струва ми се, че има един човек, който винаги остава пропуснат в моя блог, а ако ще се пише за хора, може би това е the person. my person. my cheese. м.
dude, i muss you already! знам, че още не си тръгнала и че допреди 4 минути бях на телефона с теб, но ми е толкова нервно, и самотно, и.. само си мисля как не трябва да забравиш да си вземеш маска, и да си отбележиш куфара, иии... уф. да ми пишеш всеки ден. because i'm totally freaking out here xD
и явно няма да завърша тази публикация, защото телефонът ми звъни.

p.s. не ми пука какво мислите, the o.c. rulez xD

waking life

аз съм тотално изумена. мисля, че наистина... едва имам думи.



когато се опитах да опиша накратко филма на познати, наблегнах на "мнообразие" и "изобилие" - две сходни думи, които употребих във връзка с идеите, които филма представя. а те са... много. развити стриктно и в дълбочина. вързани в редица една след друга. в момента си мисля точно за накит с мъниста - едно след друго, подредени в омагьосан кръг. и макар да е от 2001 година, тази независима продукция все още представя доста актуални въпроси, всички те развити над основната тема - lucid dreaming. ето какво открих в едно ревю:

No movie that I have ever seen contains such an overwhelming abundance of ideas. Good ideas. Penetrating ideas. Ideas about life, reality, the meaning of existence, and lots and lots of ideas about dreams.

But I don't mean to mislead someone and intimate that this is a movie that solely addresses the head, and not the imagination or the heart. It does. Visually, this is one of the most remarkable films I have ever seen.


[цялото]

самата аз отначало се дразнех на визията, защото е нарисувано по един.. небрежен, свободен начин (i say - color outside the lines! [...] don't box me in! - реплика от филма:)), който би изглеждал интересно на рисунка, но на подвижна картина е малко странно. в един момент обаче започна много да ми харесва. всъщност филмът първо е бил заснет като игрален, в последствие - анимиран. ноо това не е толкова важно.
нещата, които се казват във филма... незначителните, ежедневни реплики са не повече от 10. което за 98 минути никак не е зле. всичко останало са умни приказки, идеи, образи. в някои моменти дори връщах назад, за да видя разговора отначало и да го осмисля още веднъж. много, много, много хубаво.

огромни прегръдки и благодарности на р. за препоръката. страхотно!:)

хо-хо-хо и ром с бутилка

gypsy kings е музикална група
която произлиза от франция
(родствено от испания)
правят някакъв вид латино музика
това е техен хит
не е единственият.
не съм виждала състезание по спортни танци,
където да не го пуснат поне веднъж за самба.
та те са много и са с китари
те са цигани.

есмералда е испанската/португалска дума за смарагд,
освен това е и героиня в "парижката света богородица" на виктор юго.
има повече от десет кино-версии,
базирани на тази книга,
в които есмералда се появява
в един или друг вид
идеята е, че тя пее, танцува, прелъстява
тя е дива, волна и красива
тя е циганка.

ето тук са дадени някои много забавни подозрения за цигани,
българия също я има, обърнете внимание на стоичков
в официалният списък на уикипедия обаче него го няма.

за циганите казват, че са олицетворение на свободния дух
със своето незачитане на общоприетите норми
и безгрижието си гордо носят емблемата на волните души,
като по този начин стават колоритен елемент от обществото,
достоен за овековачеване в книги, пиеси, филми
и други форми на изкуството.

ето това са български цигани.
реалността е неприятна,
леко понамирисва
а може и да има въшки.
"българия, това си ти”

в българия циганинът си е циганин, докато не заслужи названието "ром".
(да завърши нещо повече от основно образование; да работи; да се къпе; да се държи цивилизовано)

нищо против ромите като етнос,
просто не е приятно
мазен цигански младеж
който едва ли вижда баня повече от веднъж седмично
да ти свири с уста на улицата
докато си с майка си
че и без нея.

you try at working out chaotic things

чувствам се като културен терорист
съвсем сериозно, не се шегувам
скачам от едната крайност в другата
довчера съм смятала незнаещите за блажени,
днес искам да науча имената на всички
велики писатели от 20-ти век
всички членове на любимите ми групи,
слушам radiohead в момента между другото.

искам големи магазини с много красиви дрехи
миризмата на нови книги, обаче класики
ходи ми се на изложби, на ревюта,
на кино, на театър,
на концерти, на много концерти.

един ден ще отида на сцигет, обещала съм си.

сега искам просто да се махна, защото ТУК е нещо, което не ми допада особено.

понеже не обичам чалга, модерни (жълти, зелени, цикламени) дрехи, беге рап и космополитън, отпадам от категорията на яките хора
щеше да е проблем, ако ми пукаше.

мириша на банан и други сладки работи,
целува ми се ужасно много,
слушам си рейдиохед тихичко, цитирам лолита и си мисля за големи неща.
буквално.

тресе ме културна треска, както казах,
умирам за нещо ново и стилно,
което да ми изкара въздуха
с красотата си
да погали болното ми чувство за естетика.

палци нагоре за бертолучи, който показа на света вагината на лив тайлър
светът има нужда от хубави филми.

Soul Music

- НО НАЛИ ПОВЕЧЕТО ХОРА СА ТЪПИ И СИ ПРАХОСВАТ ЖИВОТА? НИМА НЕ СИ ГО ПРОУМЯЛА? НЕ СИ ЛИ ОГЛЕЖДАЛА ОТ СЕДЛОТО НА КОНЯ НЯКОЙ ГРАД И НЕ ТИ ЛИ Е НАПОМНЯЛ ЗА МРАВУНЯК, НАСЕЛЕН СЪС СЛЕПИ ТВАРИ, КОИТО СЕ ЗАБЛУЖДАВАТ, ЧЕ ТЕХНИЯТ НИЩОЖЕН СВЯТ НА ДОСАДНИТЕ ДРЕБОЛИИ СЪЩЕСТВУВА НАИСТИНА? ВИЖДАШ ОСВЕТЕНИТЕ ПРОЗОРЦИ И ИСКАШ ДА СИ МИСЛИШ, ЧЕ ЗАД ТЯХ СА СКРИТИ ИНТЕРЕСНИ ИСТОРИИ. ЗНАЕШ ОБАЧЕ, ЧЕ ТАМ ИМА САМО СКУЧНИ, МНОГО СКУЧНИ ДУШИЦИ, ОКАЯНИ ГЪЛТАЧИ НА ХРАНА, КОИТО СМЯТАТ ИНСТИНКТИТЕ СИ ЗА ЧУВСТВА. ЗАБЛУЖДАВАТ СЕ, ЧЕ В МИЖАВИЯ ИМ ЖИВОТЕЦ ВЪПРЕКИ ВСИЧКО ИМА ПОВЕЧЕ СМИСЪЛ, ОТКОЛКОТО В ШЕПОТА НА ВЯТЪРА.

Смърт