this is fact not fiction

нямам музикален фон.
нямам какво да си пусна.
нямам никаква идея какво ми се слуша, а това е едно от най-гадните неща, които съм изпитвала в ежедневието си. музикална безпомощност.
като с всичко останало може би.
заредих си a lack of color по този случай.

защо всички сте толкова черно-бели? проблемът в моя телевизор ли е?
ужасно студено е, а дори не е декември още. проблемът в моята отоплителна система ли е?

and i should have given you a reason to stay.

това е все едно съм се блъснала в нещо голямо и твърдо, останала съм там и независимо кой е бил с мен преди това, е прескочил някакси от другата страна, а аз си стоя в безсъзнание.
и пак го правя, the avoidance thing. and the 'nothing satisfies' thing too.

мразя го този смотан сезон зимата. с отрицателните температури, болестите, смотаните християнски празници и буците в гърлото на заспиване.

.. и най-съкващото е, че проверих и, ами, при някои негативизмът не е просто свързан с пубертета. остава и след това ;?

make the lambs stop screaming.

your will changes everyday, it's a choice you gotta make

i don't have a choice in this
it's a road i've come upon
you can join us if you want to

always never seems to work
it's a word we never learned
time will be the judge of all here
this might take a while to figure out now
so don't you rush it
and hold your head up high
right through the doubt now
'cause it's just a matter of time

i'll never let you sweep me off my feet

какво денонощие само.
събудена от брутален фонтанест nosebleed.
сутринта ми беше някакъв транс.
и после взех да върша някаква работа о.О
и в крайна сметка завърших с писането на едно писмо от 11 страници голям формат
и в момента ми се ще да можех да кажа, че не си чувствам едната ръка, но я чувствам, о как я чувствам, направо не е истина :р

но мисля, че най-после събрах каквото исках да кажа на едно място.

this time baby i'll be bulletproof :)

goodbye my lover

всичките ми любовни песни са твои. благодаря ти, че ме излекува от налудничавата дългогодишна вманиаченост по спомени. мразя това, че не ми донесе опровержение. мразя всичко, свързано с теб. завари ме в опустошение и такава ме оставяш. толкова ми е писнало, че дори не ме боли (:

all i need is a bitter song to make me better.

where is my mind?

струва ми се, че цялата работа с проблематичността на човешката личност е понеже създателят на човешката душа я е оставил пробита някакси, и каквото и да получаваме, никога не е достатъчно. или поне с повечето хора е така, не знам ;?
поне за себе си забелязах, че винаги ще намеря от какво да се оплаквам, макар че на пръв, втори, трети и четвърти поглед в момента всичко ми е наред. много странно. веднага след това осъзнах, че трябва да потисна естественото си желание за щастие. то е като шарен балон с хелий, който детето гони и сякаш с всяка крачка го праща още по-далеч от себе си.

with your feet on the air and your head on the ground
try this trick and spin it, yeah
your head will collapse

затова просто ще игнорирам недостижимия балон и ще пренасоча вниманието си към другите шарени неща наоколо.

може би съм прекалено сънена в момента, но мога несъмнено да го определя като състояние на притеснителна чистота, защото в момента всякакви чувства липсват.
безметежност.

where is my mind?
where is my mind?
where is my mind?

oh i don't like my clothes anymore

добре, де, може би просто не ми е писано да се науча да си водя блога редовно :р
някакво коте плаче толкова настойчиво навън, иде ми да литна през прозореца като супермен, да го фиксирам с поглед, да го сграбча и да си го прибера вкъщи, където да си го гушкам цяла нощ и да спре да мяука толкова жално. обичам котки и искам котка :/. ама не може. мрън. допреди няколко години още не се бях отказала от метода намирам-си-готино-котенце-след-това-се-връщам-с-него-и-изтърсвам-canwekeepitmompleasepleaseplease?.
от друга страна, л. си ми е като домашен любимец. има пухкава, гъста коса, която е прекрасна за галене. мърка и издава extra sounds. настоява да бъде поен, хранен и къпан. същинско животно, само да не бяха извращенията :р. ау, и как мирише.. <3
сигурно прекалявам с публичните глупости, просто от много отдавна не съм била влюбена и се гордея със себе си, с него, с всичко :р. пък и тази вечер е специална, защото е подгрята с един двоен бейлис.
бях на някакъв "концерт" днес, но озвучаването беше отвратително, пък и като цяло не беше кой знае какво, само дето целият местен ъндърграунд се беше изсипал, струва ми се :р. утре ще ходя да свиря и вечерта пак по улиците...
някакси.. не се занимавам с кой знае какво, but i'm pretty happy :)
ии.. да. май ще си лягам.

Someone tried to do me ache.

Извинявам се, задето постоянно отварям и затварям блога си за посетители, трябва да си избера едното или другото вече... Поне половината публикации от началото на 2008 насам са скрити, но си съществуват (:

Stuck between the do or die, I feel emaciated.
Hard to breathe I try and try, I'll get asphyxiated.
Swinging from the tallest height, with nothing left to hold on to.

Много е важно човек да си преценява силите и когато нещата опират да вземането на правилно, адекватно и зряло решение, да не се свива като малко дете в ъгъла. Дори обстоятелствата да са отчайващи понякога, дори най-лесното е просто да се впусне в реката на безразличието и порочността, колкото да не мисли за сериозните си проблеми, рано или късно настъпва моментът, когато си притиснат в ъгъла без много възможности за действие.
Най-големият недостатък в устройството на човешката психика, често си го мисля, е непостоянството. Първо си умираме да се научим как да държим нещата под контрол, как сами да направляваме живота си и да се перчим колко сме силни и непоколебими, а след това започваме да линеем, тъй като ни се иска поне веднъж да се случи нещо непредвидено и ново, неочаквано, неконтролирано, емоционално и обсебващо. За разнообразие. Тогава ръцете ни, понесли здравия разум и контрола, натежават. И в крайна сметка всичко се разсипва наоколо. Тогава вече трябва да си силен и да оцениш кое си струва да прибереш обратно и да продължиш, докато не се научиш да носиш повече. Алкохолът не ти дава повече кураж между другото.

"Не можеш да очакваш първата ти сериозна връзка да трае доживотно."

Сякаш за пръв път виждам новите хоризонти... Но някак не мога да се зарадвам от това. След година и половина най-малкото ми е неестествено да бъда сама, особено психически. My backbone's gone.

If I could tear you from the ceiling
I’d freeze us both in time
And find a brand new way of seeing
Your eyes forever glued to mine.

Миг от вечността или по-малко?

Тя се плъзна бавно и безшумно по края на леглото. Луната осветяваше стаята през отворения прозорец, затова Тя бързо успя да намери захвърленото на пода яке и да извади цигара и запалка.
Седна на перзава, за да изпуши цигарата си на спокойствие. Не искаше дима да се размесва с миризмата в стаята - лекият аромат на нежна нощ, на вино и бързи целувки. Нощта не беше никак топла, но не й се щеше да се облича. Доставяше й удоволствие да знае, че носи по себе си невидимите одежди, описани от чужди ръце и устни, не желаеше да развали момента, магическия спомен. Усмихна се леко в мрака и хвърли поглед обратно към леглото.
Той спеше дълбоко в усуканите чаршафи. Мъжете са красиви в съня си, помисли си тя, когато са толкова невинни и беззащитни... Отнесени. Свободни.
Усмихна се отново и се загледа навън. Тъмни прозорчета, пусти улици - градът още не се бе събудил. Дори слънцето не беше изгряло. Всичко бе спокойно и лениво, всяко парче от пъзела беше на мястото си. В такива моменти човек сякаш тепърва преоткрива света и се чуди дали винаги не е бил такъв, дали просто той е бил твърде зает, за да забележи цялата тази тиха хармония?
Издиша дима и вдигна поглед към звездите и Луната. Те си стояха - всички по местата си, в унисон една с друга. Нямаше нито една излишна звезда на небето, нито една, която да не е където трябва. Просто бяха съвършени.
По улицата долу мина кола. Първите преследвачи на действителността започваха да се пробуждат и да се връщат към мисиите си. Всеки гледаше собственият си път. Хладен, утринен повей на вятъра Я убеди да се върне обратно, затова тя си взе довиждане с непробудения град, който изобщо не подозираше как един щастлив човек се разтваря в него точно в тази минута, и стана от перваза.
После се шмугна обратно под завивките, подгонена от хладния въздух.
Върна се. Жадна да открадне още един миг от вечността.

Outta my mind, outta my mind!

I am actively...
.. NOT..
..thinking..
..about you..
..right now.

За пръв път от мноого време насам имам тайна. Secrets are good. Обаче освен тайна, имам и въпрос/молба. Защо все разни неподходящи хора си падат по мен? Honestly, могат да си го спестят, а също и на мен. No damage.

What had happened before, shall happen again.

Бягам и не гледам назад, а тайно се обръщам или поне наум. И все повече потъвам във все по-старите облаци, отдавна изчезнали без спомен в атмосферата. Всичко е толкова старо и толкова пуснало корени в мен. Като отлетели балони, които все още прогарят ръцете ми.

Разтварям се в теб
Опитвам деня ти
Омайваш ме
Забравям за кратко да мисля за всичко
Оставам с безплатните мисли за теб
За теб

Красиво е в теб
Опитвам деня ти
Разтварям се в теб
Говориш с безплатните мисли на друг човек
Оставаш с рекламните мисли за мен

Не те разбирам
Говориш с безплатните мисли на друг човек
Ограбваш ме тихо, но кой ли разбира
Разтваряш се в мен
Но кой ли разбира
Кой ли разбира

Разтворих се в теб
Разгледах деня ти
Отрових се в теб
Разтворих се в сладките мисли на друг човек
Забравих за кратко да мисля

Не те разбирам
Говориш с безплатните мисли на друг човек
Ограбваш и мен, но кой ли разбира
Разтваряш се в мен
Но кой ли разбира
Кой ли разбира

Не ме разсмиваш
Говориш с безплатните мисли на друг човек
Ограбваш и мен, но кой ли разбира
Отрових се в теб
Но кой ли разбира?