3 words

в побъркващия вихър на хората - пристигащи и заминаващи
събитията
датите
алкохола
еротиката
и всичко останало

увисвам някакси и всъщност забравям онова, което исках да ти кажа - обичам те ужасно много, просто заради невъобразимата комбинация и заради това, че ме държиш на ръба, жива и истинска. обичам те, но не за да те имам (аз не знам какво да те правя), а за сме някъде, където не е самотно. защото си ми скъп човек. нищо повече. има ли накъде повече всъщност?

иначе животът ми е хаос, но ми харесва
поне има някакво разнообразие
макар и рамките да са размити

... имам едно мъничко чувство за скрита частичка оптимизъм някъде под кожата, напук на всичко. мисля да се опитам да го отгледам. не е като да имам по-неотложна работа (:

always losing me in a cloud

heaven's not enough if when you get there it's just another blue...

мотивът за скитничеството е лесно откриваем в творчеството на Ботев. а също така и в реалността. в душата.
аз виждам пътя. той е право пред мен, няма накъде да ходя, освен да го извървя. но аз не принадлежа на този път. не знам дали той принадлежи на мен. не знам дали искам да го извървя. знам, че се чувствам ужасно сама по него.
аз съм машина.
аз вървя напред и забравям. не чувствам. накълцвам на малки парчета хартия всеки, който се опита да ми прави компания. не прощавам на никого. и няма кой да ми прости.
трупа се като прах в дробовете ми. гръдният ми кош става все по-тежък всяка сутрин.
аз съм капризна. винаги избирам измежду нещата, които мога да имам. дори в момента съм в подобна ситуация на разнообразие, менюто никак не е постно, но аз избирам да стоя гладна този път.
аз нося разрухата в и със себе си. и никой, никой не може да ме постави на колене, никой не може да я спре. опиталите се само паднаха в боя. или пък се отказват и бягат далеч, криейки се зад техните си маски, в новите си роли, на новите си сцени. (да, точно за онова говоря). затова сама ще се победя. винаги съм знаела, че е по-добре човек сам да си върши работата, вместо да разчита другите да го направят вместо него.

it's time to meet myself in a self-inflicted battle. and i shall starve to death if that's what it takes to defeat me.

but i need those two warm arms to cradle my cold body afterwards.

p.s. heaven's not enough if when i'm there i don't remember you...

настъпи сезонът, който ми носи влажната миризма на нощен хлад по малките полуосветени улички. ръцете ми изсъхват, но не колкото сърцето ми. загръщам се в носталгия и затварям очи в очакване на ново време с нови лъчи. макар че никой не знае със сигурност какво го чака. или кой.
искам, нямам. това е. it can't get more простичко житейско.
тананикам си i must become the lion-hearted girl. не е там проблемът.

и си забравих мисълта, но.. абе, няма значение.

you know what, there is only *this* much crying i can do in one day and just looking at you makes me wanna cry, so if you don't mind, i'd like to leave you now.

ugly in the morning

знам за едно нещо, което е по-могъщо и от егоизма в човешките взаимоотношения. нещо, съвсем присъщо на човешката природа. желанието да притежаваш. да подчиняваш другия на себе си. да се чувстваш сигурен, всичко да е под контрол.
даваш на някого да вкуси сладката ти кожа, той се опиянява и се пренася в теб - малко по малко или пък бързо и рязко, но успява. и му харесва. и на теб ти харесва, защото си казваш "да, ето сега слагам нещо на масата, а той харесва офертата". мислиш, че печелиш. че този неземен вкус ще го кара да идва отново и отново, да кръжи около теб, с надеждата да му подхвърлиш поне капчица от блажените си сокове, усмихвайки се дяволито за добре свършената работа. но един ден.. се замисляш. какво ли прави през цялото време, в което не е зает да кръжи около теб? след като ти си му направила добре оферта, не е ли възможно друг също да е постъпил така? много други? не си ли просто един от изворите, до които героят се отбива, за да черпи безсмъртие? хрумва ти, че може би не си чак толкова специална. обвиняваш го, че лъже. изписваш бурята си върху него. чупиш, рушиш, събаряш, помиташ и осмиваш всичко общо в гнева си, разяждащите те съмнения оковават ръцете ти и нищо не можеш да направиш. ангелското ти лице, изтъкано от светлина, става грозно разтегната пародия на човечност. безпощадна. нелогична. защо ли? защото искаш да имаш. имаш нужда да знаеш, че ти и само ти си блаженството. че когато не кръжи около теб, просто е прекалено нещастен, за да прави каквото и да било друго. искаш да го вземеш под крилото си и да го пазиш от света. от всички онези, които не го обичат. невъзможно.
затова.. рушиш. себе си. предимно.

Pretty Good Year

http://www.youtube.com/watch?v=pS5X50UJSng&feature=related

това. е нежен клип.
принципно можех да избера още едно нещо като за годишнина, но си го пазя за седми декември.

Outta my mind, outta my mind!

I am actively...
.. NOT..
..thinking..
..about you..
..right now.

За пръв път от мноого време насам имам тайна. Secrets are good. Обаче освен тайна, имам и въпрос/молба. Защо все разни неподходящи хора си падат по мен? Honestly, могат да си го спестят, а също и на мен. No damage.