a river don't stop to breathe

crazy times we live in.

ние сме волни
красиви птици
без крила
ние сме болни
умираме преди смъртта
ние сме млади
свежи, силни - докога?
ние сме горди
боли, но въпреки това.

black hearted love

when you call out my name in rapture
i volunteer my soul for murder
i wish this moment here forever

and you are my black hearted love
and you are my black hearted love
in the rain, in the evening i will come again

i'd like to take you;
i'd like to take you to a place i know
my black hearted
i'd like to take you;
i'd like to take you to a place i know
my black hearted
i'd like to take you;
i'd like to take you to a place i know
my black hearted
i'd like to take you;
i'd like to take you to a place i know
my black hearted

in the rain
in the evening
in the garden
i will come
again

tire swing/l.s.f.

снощи не съм затворила щорите добре и тази сутрин светлината нахлу в стаята ми и ме издърпа нахално от любимия ми свят на блаженство и бездействие, наречен сън. доста често казвам, че толкова обичам да спя, че ако можех, сигурно бих си проспала живота. както и да е. измъквам се някакси от леглото, а очите ми сълзят, защото още не са готови да приемат осветения, пъстър свят в себе си и всеки опит да фокусирам върху някой предмет ги натоварва допълнително. минава ми.
издавам гърлен звук на неодобрение, когато разбирам, че английският ми чай е свършил. не съм сигурна колко точно ме мързи и дали ще си направя още. защото е прекрасен на вкус <3
вместо да си оправя леглото и да закуся, аз просто се мотая наоколо в розовата си, сънищна униформа, и си мисля за любовта.

Cuz I like to be gone most of the time
And you like to be home most of the time
If I stay in one place I lose my mind
I'm a pretty impossible lady to be with

замислих се за онова, което л. беше казала веднъж - "влюбена съм във всичките си бивши приятели". нещо такова. така си обяснявам защо усещам наличието на територия в мен, която е била заклеймена преди много време от друг човек, и сега, затънала в бурени и мръсотия, продължава да му принадлежи, а това ме изпълва с носталгия и малко топлина дори.


имам нов човек в живота си. чудя се колко време ще отнеме и дали въобще ще се стигне до това аз да пиша за него тук. искам да пиша за него тук. означава, че израствам емоционално ^^ and yeah, writing about him is all about me xD. ще видим.
току-що с приятелка планирах разходка на място, където никога не съм стъпвала, макар да живея в този град от.. винаги. ohboyohboyohboy, aren't i excited.
трябва да опитваме нови неща. всички (:.

I'm on it, get on it
The troops are on fire

my killer/my lover

преслушвам няколко различни неща, докато реша какво ми подхожда днес, в крайна сметка завършвам с кръстосани крака върху стола, чаша вода на стайна температура и зацикляне на новият сингъл на placebo - battle for the sun (можете да свалите легално и безплатно от placeboworld.co.uk), който прекрасно отразява настроението ми. и като по поръчка навън завалява, след като облаците цял ден като мен се мотаха и се чудеха да се махнат ли, да завалят ли или да експлодират и да изчезнат.
изядох цяла филийка хляб и поредното сладко нещо. въпреки че вчера се убедих колко палави са въглехидратите (правят ме едно много лошо и хиперактивно момиченце :р). не смятам да се откажа от тях и те продължават да бъдат основното в менюто ми. а много ми се ядат краставици.
ще се прехвърля обаче на другата тема - radiohead, които в момента са на турне с kraftwerk иии после ще се захванат със създаването на нов албум. аз още старите неща не съм абсорбирала напълно, но т'ва не ми пречи да си искам още :р

I, I, I, I,
I will brush off all the dirt, dirt, dirt, dirt, dirt, dirt, dirt
And I, I, I, I,
I will pretend it didn't hurt, hurt, hurt, hurt, hurt, hurt, hurt, hurt

такъв един музикален взрив ми е необходим, за да се родя отново и да започна пролетта наистина с a_brand_new_attitude. никога не съм обичала зимата, писва ми вече от нея. искам множество музикални разходки, разговори, партита, филми и прочее неща, които вероятно не мога да си позволя, при все, че имам тежък график за идните години от живота си. но не може да се мине без забавление, нали? полага ми се поне мъничко, right? ако ли не, i shall cheat xD

бегбеде, тоз' безсрамник страшен (честно, понякога пише пълни простотии, понякога звучи искрено, а понякога обяснява как е срал и повръщал едновременно. ммм.), пише, че любовта е такъв тип катастрофа, при който виждаш, че ще се блъснеш в стена, а въпреки това даваш газ. (цитатът не е точен, това го четох преди няколко дни). струва ми се, че има нещо вярно, понеже любовта наистина е забързаната, не особено обмислена и обикновено необратима страна на връзката [, защото аз вярвам, че двама души могат да продължат да са заедно и след като свърши любовта, всъщност тогава започва сериозната част, която не е толкова импулсивна, но си има своята красота, докато не се изчерпа - това от какво зависи, не зная, питала съм се много пъти ^^]. и доста често знаем, че ще завършим променени и вероятно емоционално ощетени, но въпреки това се впускаме в този странен психо-физически експеримент. какъв вид мазохизъм е когато ти липсват скоростта, стената и самата катастрофа? когато си умираш за нова такава? защото усещам колко нагло тръпката ми липсва, сладкото и горчивото.

всичките въглехидрати на света не могат да заменят любовта.

You, you, you, you,
You are a cheap and nasty fake, fake, fake, fake, fake, fake, fake
And I, I, I, I,
I am the bones you couldn't break, break, break, break, break, break, break, break

Pretty Good Year

http://www.youtube.com/watch?v=pS5X50UJSng&feature=related

това. е нежен клип.
принципно можех да избера още едно нещо като за годишнина, но си го пазя за седми декември.

eviscerated i am all the days you choose to ignore

v1
[enter name here]

For you
my heart...
ripped from my chest.
Eviscerated,
I am.
And if I could,
I would plunge my fingers
through my chest
and rip out my heart
and give it to you.
A pulpy mass of morbid diathesis.

In addition to my heart,
there are some small organs
that want to give you:
glands...
sweetbreads...
variety meats.

I'm offering these gifts.
Rare gifts.

I know that
they don't amount to much
in the face of what you've given me.

I've heard these organs
can't survive outside the body
for more than a few hours.
But I'll try to get there as soon as I can.
Whatever happens, it will be on me.

On my heart.


v2

I am the next act waiting in the wings
I am an animal trapped in your hot car
I am all the days that you choose to ignore

You are all I need
You are all I need
I am in the middle of your picture
Lying in the reeds

I am a moth who just wants to share your light
I’m just an insect trying to get out of the night
I only stick with you because there are no others

You are all I need
You are all I need
I am in the middle of your picture
Lying in the reeds

It's all wrong
It's all right
It's all right
It's all wrong
It's all right
It's all right
It's all right

you try at working out chaotic things

чувствам се като културен терорист
съвсем сериозно, не се шегувам
скачам от едната крайност в другата
довчера съм смятала незнаещите за блажени,
днес искам да науча имената на всички
велики писатели от 20-ти век
всички членове на любимите ми групи,
слушам radiohead в момента между другото.

искам големи магазини с много красиви дрехи
миризмата на нови книги, обаче класики
ходи ми се на изложби, на ревюта,
на кино, на театър,
на концерти, на много концерти.

един ден ще отида на сцигет, обещала съм си.

сега искам просто да се махна, защото ТУК е нещо, което не ми допада особено.

понеже не обичам чалга, модерни (жълти, зелени, цикламени) дрехи, беге рап и космополитън, отпадам от категорията на яките хора
щеше да е проблем, ако ми пукаше.

мириша на банан и други сладки работи,
целува ми се ужасно много,
слушам си рейдиохед тихичко, цитирам лолита и си мисля за големи неща.
буквално.

тресе ме културна треска, както казах,
умирам за нещо ново и стилно,
което да ми изкара въздуха
с красотата си
да погали болното ми чувство за естетика.

палци нагоре за бертолучи, който показа на света вагината на лив тайлър
светът има нужда от хубави филми.

Weak and Powerless

Little angel, go away
Come again some other day
The Devil has my ear today
I'll never hear a word you say

Someone tried to do me ache.

Извинявам се, задето постоянно отварям и затварям блога си за посетители, трябва да си избера едното или другото вече... Поне половината публикации от началото на 2008 насам са скрити, но си съществуват (:

Stuck between the do or die, I feel emaciated.
Hard to breathe I try and try, I'll get asphyxiated.
Swinging from the tallest height, with nothing left to hold on to.

Много е важно човек да си преценява силите и когато нещата опират да вземането на правилно, адекватно и зряло решение, да не се свива като малко дете в ъгъла. Дори обстоятелствата да са отчайващи понякога, дори най-лесното е просто да се впусне в реката на безразличието и порочността, колкото да не мисли за сериозните си проблеми, рано или късно настъпва моментът, когато си притиснат в ъгъла без много възможности за действие.
Най-големият недостатък в устройството на човешката психика, често си го мисля, е непостоянството. Първо си умираме да се научим как да държим нещата под контрол, как сами да направляваме живота си и да се перчим колко сме силни и непоколебими, а след това започваме да линеем, тъй като ни се иска поне веднъж да се случи нещо непредвидено и ново, неочаквано, неконтролирано, емоционално и обсебващо. За разнообразие. Тогава ръцете ни, понесли здравия разум и контрола, натежават. И в крайна сметка всичко се разсипва наоколо. Тогава вече трябва да си силен и да оцениш кое си струва да прибереш обратно и да продължиш, докато не се научиш да носиш повече. Алкохолът не ти дава повече кураж между другото.

"Не можеш да очакваш първата ти сериозна връзка да трае доживотно."

Сякаш за пръв път виждам новите хоризонти... Но някак не мога да се зарадвам от това. След година и половина най-малкото ми е неестествено да бъда сама, особено психически. My backbone's gone.

If I could tear you from the ceiling
I’d freeze us both in time
And find a brand new way of seeing
Your eyes forever glued to mine.

What had happened before, shall happen again.

Бягам и не гледам назад, а тайно се обръщам или поне наум. И все повече потъвам във все по-старите облаци, отдавна изчезнали без спомен в атмосферата. Всичко е толкова старо и толкова пуснало корени в мен. Като отлетели балони, които все още прогарят ръцете ми.

Разтварям се в теб
Опитвам деня ти
Омайваш ме
Забравям за кратко да мисля за всичко
Оставам с безплатните мисли за теб
За теб

Красиво е в теб
Опитвам деня ти
Разтварям се в теб
Говориш с безплатните мисли на друг човек
Оставаш с рекламните мисли за мен

Не те разбирам
Говориш с безплатните мисли на друг човек
Ограбваш ме тихо, но кой ли разбира
Разтваряш се в мен
Но кой ли разбира
Кой ли разбира

Разтворих се в теб
Разгледах деня ти
Отрових се в теб
Разтворих се в сладките мисли на друг човек
Забравих за кратко да мисля

Не те разбирам
Говориш с безплатните мисли на друг човек
Ограбваш и мен, но кой ли разбира
Разтваряш се в мен
Но кой ли разбира
Кой ли разбира

Не ме разсмиваш
Говориш с безплатните мисли на друг човек
Ограбваш и мен, но кой ли разбира
Отрових се в теб
Но кой ли разбира?

Trying to get some explanation here

Проба, проба, настройваме музиката...

Петък вечер. Небето е мастилено синьо в най-тъмните му нюанси. Вятърът си играе с лицето ти, което се подава изпод шапката, понякога дори прекалява. Около теб бързат последните хора, които трябва да се прибират от работа, защото вече е станало доста късно. И повечето говорят по телефоните си. Майки обясняват на децата си какво да сготвят, понеже няма да успеят да си дойдат навреме; млади хора се уговарят за вечерта и уикенда с приятели. Други слушат музика и са потънали тихо в своите мисли, бързайки към някое такси.
В автобуса е тясно и мирише на цигари, но е топло. От радиото бумти някакъв поп-фолк, който никак не се вписва в картинката. Концентрираш се в своята музика, звучаща силно в ушите ти. Музиката, която никой друг наоколо не чува. Слушаш една и съща песен отново и отново, а през прозорците виждаш как витрините на голяма част от магазините вече са с коледна украса. Още прибиращи се хора. Автомобили, големи кръстовища. Градска атмосфера. И после виждаш и тях... Момче и момиче на около 17 години, вкопчили се един в друг, се целуват на един светофар. Момичето, увило ръце около врата на любимия си, сякаш за да не го пусне никога, а дългите му коси се веят във всички посоки от силния вятър. Няма шапка. Момчето е хванало здраво, но и нежно, момичето през кръста, вероятно за да я предпази от зимата. Да, зима е, макар да няма сняг. На фона на всички бързащи за някъде хора, тези двамата на светофара изглеждаха все едно за тях времето е спряло. I wanna hold you now, now, now...
Става ти топло отвътре, защото виждаш, че магията не е мъртва. Все още я има за някои хора. Истина е значи, не си сънувала... Едновременно с това ти става горчиво, защото си спомняш как ти беше момичето на светофара неотдавна, ала тогава бе лято и нещата стояха по по-различен начин.
Сега е зима. Не си много сигурна дали това променя всичко, или е зима, понеже всичко се е променило. Но нещата са други и е зима. Най-самотната ти зима. Светофарите са виновни!
Проблясък на надежда.
"И какво като си закъснял? Голяма работа..."
След зимата има и пролет. Най-доброто, което можеш да направиш, е просто да я почакаш.
Sail away with me, honey...
Да чакаш на светофарите.

Thursday night, everything's fine, except you've got that look in your eye

when i'm tellin' a story and you find it boring,

you're thinking of something to say.

You'll go along with it then drop it and humiliate me infront of our friends.

Then i'll use that voice that you find annoyin' and say something like

"yeah, intelligant imput, darlin', why don't you just have another beer then?"

Then you'll call me a bitch and everyone we're with will be ebarrased,

and i wont give a shit.

My finger tips are holding onto the cracks in our foundation,

and i know that i should let go,

but i can't.

And everytime we fight i know it's not right,

everytime that you're upset and i smile.

i know i should forget,

but i can't.

You said I must eat so many lemons

'cause i am so bitter.

I said "i'd rather be with your friends mate 'cause they are much fitter."

Yes, it was childish and you got agressive,

and i must admit that i was a bit scared,

but it gives me thrills to wind you up.

My finger tips are holding onto the cracks in our foundation,

and i know that i should let go,

but i can't.

And everytime we fight i know it's not right,

everytime that you're upset and i smile.

i know i should forget,

but i can't.

Your face is pasty 'cause you've gone and got so wasted, what a suprise.

Don't want to look at your face 'cause it's makin' me sick.

You've gone and got sick on my trainers,

I only got these yesterday.

Oh, my gosh, i cannot be bothered with this.

Well, i'll leave you there 'til the mornin',

and i purposly wont turn the heating on

and dear God, i hope i'm not stuck with this one.

My finger tips are holding onto the cracks in our foundation,

and i know that i should let go,

but i can't.

And everytime we fight i know it's not right,

everytime that you're upset and i smile.

i know i should forget, but i can't.

Give us life again...

I am outside and

I've been waiting for the sun

with my wide eyes.

I've seen worlds that don't belong.

My mouth is dry

with words i cannot verbalize.

Tell me why

we live like this?

*

Tell me where our time went

And if it was time well spent.

Just don't let me fall asleep

Feeling empty again...

'Cause I fear I might break

And I fear I can't take it

Some night I'll lie awake

Feeling empty...

*

If you wanna play it like a game,

Well, come on, come on, let's play!

'Cause I'd rather waste my life pretending

Then have to forget you for one whole minute.

*

You're what keeps me believing

the world's not long dead,

strength in my bones

put the words in my head

when they pour out to paper -

it's all for you

cuz that's what you do.

*

Keep me safe inside,

your arms like towers

tower over me.