настъпи сезонът, който ми носи влажната миризма на нощен хлад по малките полуосветени улички. ръцете ми изсъхват, но не колкото сърцето ми. загръщам се в носталгия и затварям очи в очакване на ново време с нови лъчи. макар че никой не знае със сигурност какво го чака. или кой.
искам, нямам. това е. it can't get more простичко житейско.
тананикам си i must become the lion-hearted girl. не е там проблемът.

и си забравих мисълта, но.. абе, няма значение.