maybe i'm wrong

new york, i love you, but you're bringing me down

знам, че това не е Ню Йорк и база за сравнение няма. ще ми се да беше Ню Йорк - той поне никога не спи, всичко се променя непрестанно и винаги има с какво да те изненада, нещо ново, което да ти предложи. а тук... едни и същи лица постоянно. една и съща липса на дейности постоянно.
[да отбележа, че този месец имаше цели 2! събития: гостуване от страна на София Филм Фест + местен метъл фест]

липсата на разнообразие убива всякакъв стимул. и тъй като life's what you make of it, реших да се постарая да опитвам нови неща, с което се надявам, че ако променя светогледа си, ще забележа онова, което винаги пропускам (:. ако съществува изобщо.
ето, като за начало - развивам поносимост към българското кино и към метъл :р. както и към не кой знае колко умни, но сравнително приятни хора.
може би най-голяма промяна идва по отношение на любовта. в последните години бях един от онези стереотипни хора, които търсят голямата любов, блабла, имат нужда да обичат някого, понеже иначе всичко им се вижда сиво и постно... в момента любовта ми е страшно паднала в очите, с две ръце са полигамията и неангажиращите контакти съм, колкото и глупаво да звучи на фона на предишния възглед. поне е разнообразие. опитваш нещо, ако не ти хареса - не го правиш повече.
освен това пак ми се върна жаждата да чета, за съжаление нямам достатъчно време за това, така че ми пожелайте успех :р. имам си и нов сериал - gossip girl, най-странното е, че страшно ми харесва. времето почна да се разваля отново, наближава най-омразният ми сезон, още не съм решила дали ще постъпя както всяка година - да се скрия в топлата си черупка и да не си подам носа навън до пролетта, или ще опитам нещо различно и в това отношение (бронхит пневмония, ю-ху!).
осъзнавам, че това е един доста скучен и глупавичък пост, но може би и аз съм скучна и глупавичка напоследък :р
поне се смея много в последния месец (:

august i love you

август винаги ми е бил любимият летен месец. тази година обаче началото му като че ли се изгуби между края на юли. някакси.. беше юли, докато не спря да бъде.
края на юли - онзи тъп, тъп 26, който искам да си издълбая с пергел от всяко календарче. от друга страна, взех си изпита по най-добрия възможен начин, ала дори не го усетих. и после беше август.
август бе моят зомби месец. прекарах го предимно в слушане на музика, гледане на филми (в интерес на истината, не мога да се сетя за повече от 4-5 неща, които съм изгледала, но съм сигурна, че бяха доста повече, просто ги изгледах в известно състояние на транс и не си спомням), четене и блуждаене. не знам какво съм правила по цели дни. о.О и все пак има 2 неща от август, които вероятно трябва да спомена.
#1 рожденият ден на л. мило купонче извън града, стояхме на покрива и гледахме падащи звезди, пях с л. остава и пласибо в спалнята, опитахме се да наредим пъзел от 10000 части, пържихме сини и розови палачинки в 3 посред нощ, люляхме се на люлки в 6 сутринта и, абе, it rocked.
#2 морето. на море с всичките ми важни хора, някои от които за съжаление вече бяха абдикирали от постовете си и само ми обелваха по едно скромно "ко стаа" като се разминаваха с мен, кхъм. германци в дискотеките на слънчев бряг <3. big lover <3. и португалския хауз от тренировките <3. беше добро, само дето в крайна сметка се побърках.
но това съм си аз. нормално. и не знам защо, просто почувствах нужда да разкажа за моя август. свърши.
*въздъх*

waking life

аз съм тотално изумена. мисля, че наистина... едва имам думи.



когато се опитах да опиша накратко филма на познати, наблегнах на "мнообразие" и "изобилие" - две сходни думи, които употребих във връзка с идеите, които филма представя. а те са... много. развити стриктно и в дълбочина. вързани в редица една след друга. в момента си мисля точно за накит с мъниста - едно след друго, подредени в омагьосан кръг. и макар да е от 2001 година, тази независима продукция все още представя доста актуални въпроси, всички те развити над основната тема - lucid dreaming. ето какво открих в едно ревю:

No movie that I have ever seen contains such an overwhelming abundance of ideas. Good ideas. Penetrating ideas. Ideas about life, reality, the meaning of existence, and lots and lots of ideas about dreams.

But I don't mean to mislead someone and intimate that this is a movie that solely addresses the head, and not the imagination or the heart. It does. Visually, this is one of the most remarkable films I have ever seen.


[цялото]

самата аз отначало се дразнех на визията, защото е нарисувано по един.. небрежен, свободен начин (i say - color outside the lines! [...] don't box me in! - реплика от филма:)), който би изглеждал интересно на рисунка, но на подвижна картина е малко странно. в един момент обаче започна много да ми харесва. всъщност филмът първо е бил заснет като игрален, в последствие - анимиран. ноо това не е толкова важно.
нещата, които се казват във филма... незначителните, ежедневни реплики са не повече от 10. което за 98 минути никак не е зле. всичко останало са умни приказки, идеи, образи. в някои моменти дори връщах назад, за да видя разговора отначало и да го осмисля още веднъж. много, много, много хубаво.

огромни прегръдки и благодарности на р. за препоръката. страхотно!:)

I don't think that it's gonna rain again today

ще прозвучи тъпо и лигаво, но просто реших, че е време за нещо оптимистично !
знаех си аз. винаги така става - рано или късно нещата се променят, негативизмът спада и се намира и малко местенце за светлината в края на тунела (:. все пак противоположните положения са си взаимно необходими. та. поставих си нова цел: да се науча да се чувствам добре. и мисля, че поне засега ми се получава. ^^
това е моето януарско решение. реших да дам шанс на новата година въпреки всичко. нещата, които вече успях да свърша:
- намерих време да приема свободата си. да си необвързан с тежки чувства спрямо някого (без значение приятел или нещо по-различно) изисква свикване и преборване с носталгията, но и отваря много място. а аз въпреки всичко си оставам креативна личност :р дайте ми площ и аз ще обърна света!;
- успях да намеря време и за фотография - стара, не особено развивана досега моя страст. сигурно звучи адски обикновено, вече всеки втори човек снима. но барем се окаже, че наистина ме бива и идеите ми изглеждат добре реализирани, ще се почувствам доволна (:
- имам нова най-любима група (radiohead). стимулират ме да порастна. да се развивам. и докато съм на музиката, искам да вметна, че editors имат много хубави китари о.О. в момента слушам точно an end has its start. имат си специфично звучене, i like that. индивидуалността в музиката днес е трудно постижима. и съм се хванала да попивам тонове инди;
- имам нов любим актьор - Jonathan Rhys Meyers. нямам намерение да говоря за него, тъй като ще стана дребнава и досадна;
- пускам си дълга коса и естествения цвят на косището;
- от покупките си малко преди нова година, мога да кажа, че съм влюбена в шапката и новия си плейър. тъпо, материалистично изказване, но пука ли ми? не (:.
- смятам да се върна към йогата, която зарязах преди известно време. щеше ми се да танцувам, но няма как да си го вместя в графика, затова се спрях на това. домашна йога. една идея по-здравословно хранене. такива работи. ако продължавам, както съм тръгнала, скоро по островите ще почнат да гладуват, като хората в Африка, понеже ще им изям грейпфрутите ;?

иначе... вчера се мотах 3 часа с Р., говорихме си stupid girlie stuff и ми беше много уютно в собствения ми град, където обикновено се чувствам неприятно. също така вчера Д. (който ей така от нищото ми донесе кафе и храна, което е прекалено мило, за да е истина о.О) ми каза нещо странно тип "изглеждаш щастлива. какво, по дяволите". горда съм от себе си, че жаждата ми за книги се събуди - ако снощи нямах да уча толкова много, щях да си завърша книжката ("Малки богове" - Т. Пратчет), за да се захвана с някоя по-сериозна ("Сняг" - О. Памук). в момента продължавам да се чувствам girlieh, чудейки се какво да облека... часът е 16:13, след 3 часа съм на партито на С., и ми е някакво странно... не съм типа момиче, което си избира дрехите кой знае колко внимателно. всъщност е приятно по един виновен начин - цялата работа със стоенето пред гардероба и ваденето на дрехи (но не и прибирането им :/), измислянето на съчетания. разбирам защо толкова момичета го правят :р. *тъп чик-лит момент*.

всякакви мисли ми минават през главата. уча се да се замислям за някои неща повече, отколкото за останалите. уча се да се да го правя, когато му е моментът. намирам си причини за всичко (:.

whatever helps you sleep at night.

seventeen.

има 17 вида красота:

1) красотата на сърдечния ритъм, жизненоважна
2) the beauty of art/the art of beauty, кой както го обича
3) последните секунди на очакването, подобно на оргазмена ексцитация (тая дума я видях онзи ден, не се стърпях да я използвам, ужасно е пробождаща)
4) меланхолията, понеже е най-дълбокото от абсорбиращите състояния
5) сладките неща, мирисът на сладко, усещането за сладост. хората, които не обичат сладко, са най-тъжното нещо на планетата
6) сладострастната красота, която искаш да целуваш, дъвчеш, смучеш, захапваш, докосваш и много други неща после, или пък всичко едновременно
7) всички човешки емоции, особено прикритите - имат си сладкото предимство да ги разгадаваш
8) стичащата се вода по кожата - прост, нежен и преди всичко чист пример за преходността на всичко
9) миналото, защото е недостижимо
10) дъждът. май е единствената вода, където човек не си хвърля боклуците
11) тишината. без нея нямаше да можем да осмислим никой звук
12) сексът - едно от малкото неща, които все още могат да не бъдат синтетични
13) човешките добродетели, ако ги гледаш на картинка особено.
14) спомените като връзка с миналото (вж. #9)
15) the cupcakes на някой френски майстор сладкар, не се сещам за думата на български
16) стилът във всяко отношение, почти не познавам хора със стил
17) всичко, което се крие зад очите ти. индивидуалният избор, който човек прави за красотата.

искаше ми се да намеря някоя хубава песен за числото 17,
намерих например metro station - seventeen forever,
обаче не си струва, понеже three dog night - one (is the loneliest number) е 17 пъти по-добра
обещавам ви 17 вида море като се върна.

Trying to get some explanation here

Проба, проба, настройваме музиката...

Петък вечер. Небето е мастилено синьо в най-тъмните му нюанси. Вятърът си играе с лицето ти, което се подава изпод шапката, понякога дори прекалява. Около теб бързат последните хора, които трябва да се прибират от работа, защото вече е станало доста късно. И повечето говорят по телефоните си. Майки обясняват на децата си какво да сготвят, понеже няма да успеят да си дойдат навреме; млади хора се уговарят за вечерта и уикенда с приятели. Други слушат музика и са потънали тихо в своите мисли, бързайки към някое такси.
В автобуса е тясно и мирише на цигари, но е топло. От радиото бумти някакъв поп-фолк, който никак не се вписва в картинката. Концентрираш се в своята музика, звучаща силно в ушите ти. Музиката, която никой друг наоколо не чува. Слушаш една и съща песен отново и отново, а през прозорците виждаш как витрините на голяма част от магазините вече са с коледна украса. Още прибиращи се хора. Автомобили, големи кръстовища. Градска атмосфера. И после виждаш и тях... Момче и момиче на около 17 години, вкопчили се един в друг, се целуват на един светофар. Момичето, увило ръце около врата на любимия си, сякаш за да не го пусне никога, а дългите му коси се веят във всички посоки от силния вятър. Няма шапка. Момчето е хванало здраво, но и нежно, момичето през кръста, вероятно за да я предпази от зимата. Да, зима е, макар да няма сняг. На фона на всички бързащи за някъде хора, тези двамата на светофара изглеждаха все едно за тях времето е спряло. I wanna hold you now, now, now...
Става ти топло отвътре, защото виждаш, че магията не е мъртва. Все още я има за някои хора. Истина е значи, не си сънувала... Едновременно с това ти става горчиво, защото си спомняш как ти беше момичето на светофара неотдавна, ала тогава бе лято и нещата стояха по по-различен начин.
Сега е зима. Не си много сигурна дали това променя всичко, или е зима, понеже всичко се е променило. Но нещата са други и е зима. Най-самотната ти зима. Светофарите са виновни!
Проблясък на надежда.
"И какво като си закъснял? Голяма работа..."
След зимата има и пролет. Най-доброто, което можеш да направиш, е просто да я почакаш.
Sail away with me, honey...
Да чакаш на светофарите.

Give us life again...

I am outside and

I've been waiting for the sun

with my wide eyes.

I've seen worlds that don't belong.

My mouth is dry

with words i cannot verbalize.

Tell me why

we live like this?

*

Tell me where our time went

And if it was time well spent.

Just don't let me fall asleep

Feeling empty again...

'Cause I fear I might break

And I fear I can't take it

Some night I'll lie awake

Feeling empty...

*

If you wanna play it like a game,

Well, come on, come on, let's play!

'Cause I'd rather waste my life pretending

Then have to forget you for one whole minute.

*

You're what keeps me believing

the world's not long dead,

strength in my bones

put the words in my head

when they pour out to paper -

it's all for you

cuz that's what you do.

*

Keep me safe inside,

your arms like towers

tower over me.

Ти си роза, ти си крем, а аз съм хероин.

Следите от иглите на устните ти
се появяват по кожата ми на лунна светлина.
Мъчи те тежка зависимост, а добре знаем,
че хероинът е далеч от вода.

[17:33:27]Той каза: Не и каквато искам. Нищо не може да замести теб.