не знам защо реших отново да пиша точно тук, а не в tumblr-а. може би не искам някой да го чете само защото ми е на фейсбук страницата. искам или никой да не го вижда, или да заинтересова хора, които знаят или искат да разберат за какво говоря... може би в не много конкретния смисъл.
поводът за публикация е очевиден - зимата свърши. макар че днес доста застудя в един момент и имах чувството, че кристализирам вътрешно и ще се търкулна като ледена шушулка - остра и безлична, ще се скрия между паветата, докато слънчевите лъчи ме претопят в пръст и въздух.
Палечка вярваше в слънцето. аз така и не разбрах откъде го черпи този оптимизъм. в своите дела още съм нерешителна. постоянно се отказвам и самонавивам, порочен кръг е, лабиринт с препятствия.

пролет е. обичам този сезон. някои хора (кхъм) ми се подиграват, задето казвам, че всяка година ми се случва нещо точно през пролетта. не мисля, че това е така заради някаква карма или събда, нищо подобно. просто... слънчевите лъчи, разцъфващите цветя, чистото, синьо небе, по-леките и във всеки случай по-красиви дрехи, всичко се променя. и ми създава едно такова чувство в стомаха, сладка нервозност, сякаш усещам, че нещо предстои. тази година обаче не очаквам нищо. надявам се, но това далеч не е същото.
наистина не искам пролетта ми да бъде празна :/ so just.. please, come on.

maybe i'm wrong

new york, i love you, but you're bringing me down

знам, че това не е Ню Йорк и база за сравнение няма. ще ми се да беше Ню Йорк - той поне никога не спи, всичко се променя непрестанно и винаги има с какво да те изненада, нещо ново, което да ти предложи. а тук... едни и същи лица постоянно. една и съща липса на дейности постоянно.
[да отбележа, че този месец имаше цели 2! събития: гостуване от страна на София Филм Фест + местен метъл фест]

липсата на разнообразие убива всякакъв стимул. и тъй като life's what you make of it, реших да се постарая да опитвам нови неща, с което се надявам, че ако променя светогледа си, ще забележа онова, което винаги пропускам (:. ако съществува изобщо.
ето, като за начало - развивам поносимост към българското кино и към метъл :р. както и към не кой знае колко умни, но сравнително приятни хора.
може би най-голяма промяна идва по отношение на любовта. в последните години бях един от онези стереотипни хора, които търсят голямата любов, блабла, имат нужда да обичат някого, понеже иначе всичко им се вижда сиво и постно... в момента любовта ми е страшно паднала в очите, с две ръце са полигамията и неангажиращите контакти съм, колкото и глупаво да звучи на фона на предишния възглед. поне е разнообразие. опитваш нещо, ако не ти хареса - не го правиш повече.
освен това пак ми се върна жаждата да чета, за съжаление нямам достатъчно време за това, така че ми пожелайте успех :р. имам си и нов сериал - gossip girl, най-странното е, че страшно ми харесва. времето почна да се разваля отново, наближава най-омразният ми сезон, още не съм решила дали ще постъпя както всяка година - да се скрия в топлата си черупка и да не си подам носа навън до пролетта, или ще опитам нещо различно и в това отношение (бронхит пневмония, ю-ху!).
осъзнавам, че това е един доста скучен и глупавичък пост, но може би и аз съм скучна и глупавичка напоследък :р
поне се смея много в последния месец (:

tire swing/l.s.f.

снощи не съм затворила щорите добре и тази сутрин светлината нахлу в стаята ми и ме издърпа нахално от любимия ми свят на блаженство и бездействие, наречен сън. доста често казвам, че толкова обичам да спя, че ако можех, сигурно бих си проспала живота. както и да е. измъквам се някакси от леглото, а очите ми сълзят, защото още не са готови да приемат осветения, пъстър свят в себе си и всеки опит да фокусирам върху някой предмет ги натоварва допълнително. минава ми.
издавам гърлен звук на неодобрение, когато разбирам, че английският ми чай е свършил. не съм сигурна колко точно ме мързи и дали ще си направя още. защото е прекрасен на вкус <3
вместо да си оправя леглото и да закуся, аз просто се мотая наоколо в розовата си, сънищна униформа, и си мисля за любовта.

Cuz I like to be gone most of the time
And you like to be home most of the time
If I stay in one place I lose my mind
I'm a pretty impossible lady to be with

замислих се за онова, което л. беше казала веднъж - "влюбена съм във всичките си бивши приятели". нещо такова. така си обяснявам защо усещам наличието на територия в мен, която е била заклеймена преди много време от друг човек, и сега, затънала в бурени и мръсотия, продължава да му принадлежи, а това ме изпълва с носталгия и малко топлина дори.


имам нов човек в живота си. чудя се колко време ще отнеме и дали въобще ще се стигне до това аз да пиша за него тук. искам да пиша за него тук. означава, че израствам емоционално ^^ and yeah, writing about him is all about me xD. ще видим.
току-що с приятелка планирах разходка на място, където никога не съм стъпвала, макар да живея в този град от.. винаги. ohboyohboyohboy, aren't i excited.
трябва да опитваме нови неща. всички (:.

I'm on it, get on it
The troops are on fire