в побъркващия вихър на хората - пристигащи и заминаващи
събитията
датите
алкохола
еротиката
и всичко останало
увисвам някакси и всъщност забравям онова, което исках да ти кажа - обичам те ужасно много, просто заради невъобразимата комбинация и заради това, че ме държиш на ръба, жива и истинска. обичам те, но не за да те имам (аз не знам какво да те правя), а за сме някъде, където не е самотно. защото си ми скъп човек. нищо повече. има ли накъде повече всъщност?
иначе животът ми е хаос, но ми харесва
поне има някакво разнообразие
макар и рамките да са размити
... имам едно мъничко чувство за скрита частичка оптимизъм някъде под кожата, напук на всичко. мисля да се опитам да го отгледам. не е като да имам по-неотложна работа (:
понеделник, 5 юли 2010 г.
вторник, 23 март 2010 г.
не знам защо реших отново да пиша точно тук, а не в tumblr-а. може би не искам някой да го чете само защото ми е на фейсбук страницата. искам или никой да не го вижда, или да заинтересова хора, които знаят или искат да разберат за какво говоря... може би в не много конкретния смисъл.
поводът за публикация е очевиден - зимата свърши. макар че днес доста застудя в един момент и имах чувството, че кристализирам вътрешно и ще се търкулна като ледена шушулка - остра и безлична, ще се скрия между паветата, докато слънчевите лъчи ме претопят в пръст и въздух.
Палечка вярваше в слънцето. аз така и не разбрах откъде го черпи този оптимизъм. в своите дела още съм нерешителна. постоянно се отказвам и самонавивам, порочен кръг е, лабиринт с препятствия.
пролет е. обичам този сезон. някои хора (кхъм) ми се подиграват, задето казвам, че всяка година ми се случва нещо точно през пролетта. не мисля, че това е така заради някаква карма или събда, нищо подобно. просто... слънчевите лъчи, разцъфващите цветя, чистото, синьо небе, по-леките и във всеки случай по-красиви дрехи, всичко се променя. и ми създава едно такова чувство в стомаха, сладка нервозност, сякаш усещам, че нещо предстои. тази година обаче не очаквам нищо. надявам се, но това далеч не е същото.
наистина не искам пролетта ми да бъде празна :/ so just.. please, come on.
поводът за публикация е очевиден - зимата свърши. макар че днес доста застудя в един момент и имах чувството, че кристализирам вътрешно и ще се търкулна като ледена шушулка - остра и безлична, ще се скрия между паветата, докато слънчевите лъчи ме претопят в пръст и въздух.
Палечка вярваше в слънцето. аз така и не разбрах откъде го черпи този оптимизъм. в своите дела още съм нерешителна. постоянно се отказвам и самонавивам, порочен кръг е, лабиринт с препятствия.
пролет е. обичам този сезон. някои хора (кхъм) ми се подиграват, задето казвам, че всяка година ми се случва нещо точно през пролетта. не мисля, че това е така заради някаква карма или събда, нищо подобно. просто... слънчевите лъчи, разцъфващите цветя, чистото, синьо небе, по-леките и във всеки случай по-красиви дрехи, всичко се променя. и ми създава едно такова чувство в стомаха, сладка нервозност, сякаш усещам, че нещо предстои. тази година обаче не очаквам нищо. надявам се, но това далеч не е същото.
наистина не искам пролетта ми да бъде празна :/ so just.. please, come on.
вторник, 3 ноември 2009 г.
always losing me in a cloud
heaven's not enough if when you get there it's just another blue...
мотивът за скитничеството е лесно откриваем в творчеството на Ботев. а също така и в реалността. в душата.
аз виждам пътя. той е право пред мен, няма накъде да ходя, освен да го извървя. но аз не принадлежа на този път. не знам дали той принадлежи на мен. не знам дали искам да го извървя. знам, че се чувствам ужасно сама по него.
аз съм машина.
аз вървя напред и забравям. не чувствам. накълцвам на малки парчета хартия всеки, който се опита да ми прави компания. не прощавам на никого. и няма кой да ми прости.
трупа се като прах в дробовете ми. гръдният ми кош става все по-тежък всяка сутрин.
аз съм капризна. винаги избирам измежду нещата, които мога да имам. дори в момента съм в подобна ситуация на разнообразие, менюто никак не е постно, но аз избирам да стоя гладна този път.
аз нося разрухата в и със себе си. и никой, никой не може да ме постави на колене, никой не може да я спре. опиталите се само паднаха в боя. или пък се отказват и бягат далеч, криейки се зад техните си маски, в новите си роли, на новите си сцени. (да, точно за онова говоря). затова сама ще се победя. винаги съм знаела, че е по-добре човек сам да си върши работата, вместо да разчита другите да го направят вместо него.
it's time to meet myself in a self-inflicted battle. and i shall starve to death if that's what it takes to defeat me.
but i need those two warm arms to cradle my cold body afterwards.
p.s. heaven's not enough if when i'm there i don't remember you...
мотивът за скитничеството е лесно откриваем в творчеството на Ботев. а също така и в реалността. в душата.
аз виждам пътя. той е право пред мен, няма накъде да ходя, освен да го извървя. но аз не принадлежа на този път. не знам дали той принадлежи на мен. не знам дали искам да го извървя. знам, че се чувствам ужасно сама по него.
аз съм машина.
аз вървя напред и забравям. не чувствам. накълцвам на малки парчета хартия всеки, който се опита да ми прави компания. не прощавам на никого. и няма кой да ми прости.
трупа се като прах в дробовете ми. гръдният ми кош става все по-тежък всяка сутрин.
аз съм капризна. винаги избирам измежду нещата, които мога да имам. дори в момента съм в подобна ситуация на разнообразие, менюто никак не е постно, но аз избирам да стоя гладна този път.
аз нося разрухата в и със себе си. и никой, никой не може да ме постави на колене, никой не може да я спре. опиталите се само паднаха в боя. или пък се отказват и бягат далеч, криейки се зад техните си маски, в новите си роли, на новите си сцени. (да, точно за онова говоря). затова сама ще се победя. винаги съм знаела, че е по-добре човек сам да си върши работата, вместо да разчита другите да го направят вместо него.
it's time to meet myself in a self-inflicted battle. and i shall starve to death if that's what it takes to defeat me.
but i need those two warm arms to cradle my cold body afterwards.
p.s. heaven's not enough if when i'm there i don't remember you...
понеделник, 2 ноември 2009 г.
this is fact not fiction
нямам музикален фон.
нямам какво да си пусна.
нямам никаква идея какво ми се слуша, а това е едно от най-гадните неща, които съм изпитвала в ежедневието си. музикална безпомощност.
като с всичко останало може би.
заредих си a lack of color по този случай.
защо всички сте толкова черно-бели? проблемът в моя телевизор ли е?
ужасно студено е, а дори не е декември още. проблемът в моята отоплителна система ли е?
and i should have given you a reason to stay.
това е все едно съм се блъснала в нещо голямо и твърдо, останала съм там и независимо кой е бил с мен преди това, е прескочил някакси от другата страна, а аз си стоя в безсъзнание.
и пак го правя, the avoidance thing. and the 'nothing satisfies' thing too.
мразя го този смотан сезон зимата. с отрицателните температури, болестите, смотаните християнски празници и буците в гърлото на заспиване.
.. и най-съкващото е, че проверих и, ами, при някои негативизмът не е просто свързан с пубертета. остава и след това ;?
make the lambs stop screaming.
нямам какво да си пусна.
нямам никаква идея какво ми се слуша, а това е едно от най-гадните неща, които съм изпитвала в ежедневието си. музикална безпомощност.
като с всичко останало може би.
заредих си a lack of color по този случай.
защо всички сте толкова черно-бели? проблемът в моя телевизор ли е?
ужасно студено е, а дори не е декември още. проблемът в моята отоплителна система ли е?
and i should have given you a reason to stay.
това е все едно съм се блъснала в нещо голямо и твърдо, останала съм там и независимо кой е бил с мен преди това, е прескочил някакси от другата страна, а аз си стоя в безсъзнание.
и пак го правя, the avoidance thing. and the 'nothing satisfies' thing too.
мразя го този смотан сезон зимата. с отрицателните температури, болестите, смотаните християнски празници и буците в гърлото на заспиване.
.. и най-съкващото е, че проверих и, ами, при някои негативизмът не е просто свързан с пубертета. остава и след това ;?
make the lambs stop screaming.
сряда, 21 октомври 2009 г.
a river don't stop to breathe
crazy times we live in.
ние сме волни
красиви птици
без крила
ние сме болни
умираме преди смъртта
ние сме млади
свежи, силни - докога?
ние сме горди
боли, но въпреки това.
ние сме волни
красиви птици
без крила
ние сме болни
умираме преди смъртта
ние сме млади
свежи, силни - докога?
ние сме горди
боли, но въпреки това.
неделя, 18 октомври 2009 г.
maybe i'm wrong
new york, i love you, but you're bringing me down
знам, че това не е Ню Йорк и база за сравнение няма. ще ми се да беше Ню Йорк - той поне никога не спи, всичко се променя непрестанно и винаги има с какво да те изненада, нещо ново, което да ти предложи. а тук... едни и същи лица постоянно. една и съща липса на дейности постоянно.
[да отбележа, че този месец имаше цели 2! събития: гостуване от страна на София Филм Фест + местен метъл фест]
липсата на разнообразие убива всякакъв стимул. и тъй като life's what you make of it, реших да се постарая да опитвам нови неща, с което се надявам, че ако променя светогледа си, ще забележа онова, което винаги пропускам (:. ако съществува изобщо.
ето, като за начало - развивам поносимост към българското кино и към метъл :р. както и към не кой знае колко умни, но сравнително приятни хора.
може би най-голяма промяна идва по отношение на любовта. в последните години бях един от онези стереотипни хора, които търсят голямата любов, блабла, имат нужда да обичат някого, понеже иначе всичко им се вижда сиво и постно... в момента любовта ми е страшно паднала в очите, с две ръце са полигамията и неангажиращите контакти съм, колкото и глупаво да звучи на фона на предишния възглед. поне е разнообразие. опитваш нещо, ако не ти хареса - не го правиш повече.
освен това пак ми се върна жаждата да чета, за съжаление нямам достатъчно време за това, така че ми пожелайте успех :р. имам си и нов сериал - gossip girl, най-странното е, че страшно ми харесва. времето почна да се разваля отново, наближава най-омразният ми сезон, още не съм решила дали ще постъпя както всяка година - да се скрия в топлата си черупка и да не си подам носа навън до пролетта, или ще опитам нещо различно и в това отношение (бронхит пневмония, ю-ху!).
осъзнавам, че това е един доста скучен и глупавичък пост, но може би и аз съм скучна и глупавичка напоследък :р
поне се смея много в последния месец (:
знам, че това не е Ню Йорк и база за сравнение няма. ще ми се да беше Ню Йорк - той поне никога не спи, всичко се променя непрестанно и винаги има с какво да те изненада, нещо ново, което да ти предложи. а тук... едни и същи лица постоянно. една и съща липса на дейности постоянно.
[да отбележа, че този месец имаше цели 2! събития: гостуване от страна на София Филм Фест + местен метъл фест]
липсата на разнообразие убива всякакъв стимул. и тъй като life's what you make of it, реших да се постарая да опитвам нови неща, с което се надявам, че ако променя светогледа си, ще забележа онова, което винаги пропускам (:. ако съществува изобщо.
ето, като за начало - развивам поносимост към българското кино и към метъл :р. както и към не кой знае колко умни, но сравнително приятни хора.
може би най-голяма промяна идва по отношение на любовта. в последните години бях един от онези стереотипни хора, които търсят голямата любов, блабла, имат нужда да обичат някого, понеже иначе всичко им се вижда сиво и постно... в момента любовта ми е страшно паднала в очите, с две ръце са полигамията и неангажиращите контакти съм, колкото и глупаво да звучи на фона на предишния възглед. поне е разнообразие. опитваш нещо, ако не ти хареса - не го правиш повече.
освен това пак ми се върна жаждата да чета, за съжаление нямам достатъчно време за това, така че ми пожелайте успех :р. имам си и нов сериал - gossip girl, най-странното е, че страшно ми харесва. времето почна да се разваля отново, наближава най-омразният ми сезон, още не съм решила дали ще постъпя както всяка година - да се скрия в топлата си черупка и да не си подам носа навън до пролетта, или ще опитам нещо различно и в това отношение (бронхит пневмония, ю-ху!).
осъзнавам, че това е един доста скучен и глупавичък пост, но може би и аз съм скучна и глупавичка напоследък :р
поне се смея много в последния месец (:
Абонамент за:
Публикации (Atom)
Публикации
