always losing me in a cloud

heaven's not enough if when you get there it's just another blue...

мотивът за скитничеството е лесно откриваем в творчеството на Ботев. а също така и в реалността. в душата.
аз виждам пътя. той е право пред мен, няма накъде да ходя, освен да го извървя. но аз не принадлежа на този път. не знам дали той принадлежи на мен. не знам дали искам да го извървя. знам, че се чувствам ужасно сама по него.
аз съм машина.
аз вървя напред и забравям. не чувствам. накълцвам на малки парчета хартия всеки, който се опита да ми прави компания. не прощавам на никого. и няма кой да ми прости.
трупа се като прах в дробовете ми. гръдният ми кош става все по-тежък всяка сутрин.
аз съм капризна. винаги избирам измежду нещата, които мога да имам. дори в момента съм в подобна ситуация на разнообразие, менюто никак не е постно, но аз избирам да стоя гладна този път.
аз нося разрухата в и със себе си. и никой, никой не може да ме постави на колене, никой не може да я спре. опиталите се само паднаха в боя. или пък се отказват и бягат далеч, криейки се зад техните си маски, в новите си роли, на новите си сцени. (да, точно за онова говоря). затова сама ще се победя. винаги съм знаела, че е по-добре човек сам да си върши работата, вместо да разчита другите да го направят вместо него.

it's time to meet myself in a self-inflicted battle. and i shall starve to death if that's what it takes to defeat me.

but i need those two warm arms to cradle my cold body afterwards.

p.s. heaven's not enough if when i'm there i don't remember you...

what if you stay this time ?

this is fact not fiction

нямам музикален фон.
нямам какво да си пусна.
нямам никаква идея какво ми се слуша, а това е едно от най-гадните неща, които съм изпитвала в ежедневието си. музикална безпомощност.
като с всичко останало може би.
заредих си a lack of color по този случай.

защо всички сте толкова черно-бели? проблемът в моя телевизор ли е?
ужасно студено е, а дори не е декември още. проблемът в моята отоплителна система ли е?

and i should have given you a reason to stay.

това е все едно съм се блъснала в нещо голямо и твърдо, останала съм там и независимо кой е бил с мен преди това, е прескочил някакси от другата страна, а аз си стоя в безсъзнание.
и пак го правя, the avoidance thing. and the 'nothing satisfies' thing too.

мразя го този смотан сезон зимата. с отрицателните температури, болестите, смотаните християнски празници и буците в гърлото на заспиване.

.. и най-съкващото е, че проверих и, ами, при някои негативизмът не е просто свързан с пубертета. остава и след това ;?

make the lambs stop screaming.

a river don't stop to breathe

crazy times we live in.

ние сме волни
красиви птици
без крила
ние сме болни
умираме преди смъртта
ние сме млади
свежи, силни - докога?
ние сме горди
боли, но въпреки това.

maybe i'm wrong

new york, i love you, but you're bringing me down

знам, че това не е Ню Йорк и база за сравнение няма. ще ми се да беше Ню Йорк - той поне никога не спи, всичко се променя непрестанно и винаги има с какво да те изненада, нещо ново, което да ти предложи. а тук... едни и същи лица постоянно. една и съща липса на дейности постоянно.
[да отбележа, че този месец имаше цели 2! събития: гостуване от страна на София Филм Фест + местен метъл фест]

липсата на разнообразие убива всякакъв стимул. и тъй като life's what you make of it, реших да се постарая да опитвам нови неща, с което се надявам, че ако променя светогледа си, ще забележа онова, което винаги пропускам (:. ако съществува изобщо.
ето, като за начало - развивам поносимост към българското кино и към метъл :р. както и към не кой знае колко умни, но сравнително приятни хора.
може би най-голяма промяна идва по отношение на любовта. в последните години бях един от онези стереотипни хора, които търсят голямата любов, блабла, имат нужда да обичат някого, понеже иначе всичко им се вижда сиво и постно... в момента любовта ми е страшно паднала в очите, с две ръце са полигамията и неангажиращите контакти съм, колкото и глупаво да звучи на фона на предишния възглед. поне е разнообразие. опитваш нещо, ако не ти хареса - не го правиш повече.
освен това пак ми се върна жаждата да чета, за съжаление нямам достатъчно време за това, така че ми пожелайте успех :р. имам си и нов сериал - gossip girl, най-странното е, че страшно ми харесва. времето почна да се разваля отново, наближава най-омразният ми сезон, още не съм решила дали ще постъпя както всяка година - да се скрия в топлата си черупка и да не си подам носа навън до пролетта, или ще опитам нещо различно и в това отношение (бронхит пневмония, ю-ху!).
осъзнавам, че това е един доста скучен и глупавичък пост, но може би и аз съм скучна и глупавичка напоследък :р
поне се смея много в последния месец (:

and i need a little more, i think

i'm being responsive. по-специално на това тук.


Били ли сте арестувани? не
Целували ли сте някой, който не сте харесвали? да
Спали ли сте до 5 следобед? да
Изключвали ли са ви от училище? не
Изпитвали ли сте любов от пръв поглед? не
Съсипвали ли сте си колата в катастрофа? не
Уволнявали ли са ви от работа? нe
Уволнявали ли сте някого? нe
Пели ли сте на караоке? не
Насочвали ли сте оръжие към някого? не
Целували ли сте се под дъжда? да
Имали ли сте близък досег със смъртта (вашата собствена)? да
Виждали ли сте някой да умира? не
Играли ли сте на бутилка? да
Пушили ли сте пура? да
Седяли ли сте на покрив? да
Прекарвали ли сте някой през граница в друга държава? не
Бутали ли са ви в басейн напълно облечен? не

Чупили ли сте си кост? не
Бягали ли сте от училище? да
Яли ли сте насекоми? не
Ходили ли сте насън? да xD
Разхождали ли сте се на плаж под лунна светлина? не
Карали ли сте мотоциклет? не
Късали ли сте с някого? да
Лъгали ли сте, за да избегнете глоба? не
Летели ли сте с хеликоптер? не
Бръснали ли сте си главата до голо? не
Скачали ли сте от покрив? не
Докарвали ли сте приятеля/приятелката си до сълзи? да
Яли ли сте змия? не
Участвали ли сте в протест/демонстрация? да
Пърдяли ли сте на атракцион в увеселителен парк? не
Бойкотирали ли сте сериозно и целенасочено нещо/някого? ъъ.. не
Участвали ли сте в банда? не
Показвали ли са ви по телевизията? да, мисля
Стреляли ли сте с огнестрелно оръжие? не
Плували ли сте голи? не
Правили ли сте шевове на нечия рана? нем
Карали ли сте сърф? не
Обаждали ли сте се на 112 или друг спешен номер? не
Пили ли сте направо от бутилка с алкохол? да
Били ли сте оперирани? не
Тичали ли сте голи на обществено място? не
Карали ли са ви с линейка в болница? да
Губили ли сте съзнание, без да пиете? да
Пикали ли сте в храстите? да, предполагам о.О
Бягали ли сте от полиция? да
Дарявали ли сте кръв? не
Хващали ли сте телена ограда под напрежение? не
Яли ли сте крокодилско месо? не
Убивали ли сте животно, когато не сте на лов? да (насекомите са животни, райт?)
Попикавали ли сте се на обществено място? не
Промъквали ли сте се в кино, без да плащате? не
Рисували ли сте графити? не
Обичате ли още някой, който не е редно да обичате? да
Слагали ли са ви белезници? не
Вярвате ли в любовта? да
Били ли сте се? да
Крали ли сте нещо? да
Яли ли сте охлюви? не
Давали ли сте пари на бездомни/просяци? да
Помагали ли сте на някой да изкара изпит? да
Удряли ли сте някого с бухалка или пръчка? да
Били ли сте толкова уплашени, че да се разплачете? да
Нападало ли ви е куче? не
Били ли сте съдени? не



предполагам, че не е особено интересно, но обичам да правя такива неща. :р

the worst part is the minute you think you've passed it, it starts all over again. and always, every time, it takes your breath away.

настъпи сезонът, който ми носи влажната миризма на нощен хлад по малките полуосветени улички. ръцете ми изсъхват, но не колкото сърцето ми. загръщам се в носталгия и затварям очи в очакване на ново време с нови лъчи. макар че никой не знае със сигурност какво го чака. или кой.
искам, нямам. това е. it can't get more простичко житейско.
тананикам си i must become the lion-hearted girl. не е там проблемът.

и си забравих мисълта, но.. абе, няма значение.

your will changes everyday, it's a choice you gotta make

i don't have a choice in this
it's a road i've come upon
you can join us if you want to

always never seems to work
it's a word we never learned
time will be the judge of all here
this might take a while to figure out now
so don't you rush it
and hold your head up high
right through the doubt now
'cause it's just a matter of time

you know what, there is only *this* much crying i can do in one day and just looking at you makes me wanna cry, so if you don't mind, i'd like to leave you now.

...

Komisch, ich fühle nichts. Es ist Schluss und ich fühle nichts. Ich muss mir abgewöhnen, ein schlechtes Gewissen zu haben. Die lässt die Flügel hängen. Als hätte der Schmerz keine Vergangenheit. Es hört immer auf, wenn es gerade anfängt. Zu schön, um wahr zu sein. Endlich draußen, in der Stadt. Wer bin ich? Wer bin ich geworden? Die meiste Zeit bin ich zu bewusst, um traurig zu sein. Eine Ewigkeit habe ich darauf gewartet, dass jemand ein liebes Wort zu mir sagt. Dann bin ich ins Ausland gefahren. Jemand, der sagen würde: Heute liebe ich Dich so sehr!... Ach, was wär das schön!

black hearted love

when you call out my name in rapture
i volunteer my soul for murder
i wish this moment here forever

and you are my black hearted love
and you are my black hearted love
in the rain, in the evening i will come again

i'd like to take you;
i'd like to take you to a place i know
my black hearted
i'd like to take you;
i'd like to take you to a place i know
my black hearted
i'd like to take you;
i'd like to take you to a place i know
my black hearted
i'd like to take you;
i'd like to take you to a place i know
my black hearted

in the rain
in the evening
in the garden
i will come
again

august i love you

август винаги ми е бил любимият летен месец. тази година обаче началото му като че ли се изгуби между края на юли. някакси.. беше юли, докато не спря да бъде.
края на юли - онзи тъп, тъп 26, който искам да си издълбая с пергел от всяко календарче. от друга страна, взех си изпита по най-добрия възможен начин, ала дори не го усетих. и после беше август.
август бе моят зомби месец. прекарах го предимно в слушане на музика, гледане на филми (в интерес на истината, не мога да се сетя за повече от 4-5 неща, които съм изгледала, но съм сигурна, че бяха доста повече, просто ги изгледах в известно състояние на транс и не си спомням), четене и блуждаене. не знам какво съм правила по цели дни. о.О и все пак има 2 неща от август, които вероятно трябва да спомена.
#1 рожденият ден на л. мило купонче извън града, стояхме на покрива и гледахме падащи звезди, пях с л. остава и пласибо в спалнята, опитахме се да наредим пъзел от 10000 части, пържихме сини и розови палачинки в 3 посред нощ, люляхме се на люлки в 6 сутринта и, абе, it rocked.
#2 морето. на море с всичките ми важни хора, някои от които за съжаление вече бяха абдикирали от постовете си и само ми обелваха по едно скромно "ко стаа" като се разминаваха с мен, кхъм. германци в дискотеките на слънчев бряг <3. big lover <3. и португалския хауз от тренировките <3. беше добро, само дето в крайна сметка се побърках.
но това съм си аз. нормално. и не знам защо, просто почувствах нужда да разкажа за моя август. свърши.
*въздъх*

i'll never let you sweep me off my feet

какво денонощие само.
събудена от брутален фонтанест nosebleed.
сутринта ми беше някакъв транс.
и после взех да върша някаква работа о.О
и в крайна сметка завърших с писането на едно писмо от 11 страници голям формат
и в момента ми се ще да можех да кажа, че не си чувствам едната ръка, но я чувствам, о как я чувствам, направо не е истина :р

но мисля, че най-после събрах каквото исках да кажа на едно място.

this time baby i'll be bulletproof :)

goodbye my lover

всичките ми любовни песни са твои. благодаря ти, че ме излекува от налудничавата дългогодишна вманиаченост по спомени. мразя това, че не ми донесе опровержение. мразя всичко, свързано с теб. завари ме в опустошение и такава ме оставяш. толкова ми е писнало, че дори не ме боли (:

all i need is a bitter song to make me better.

GAYRIZONA DREAM

ARIZONA DREAM parody.

The author did not intend to mock the original product. This script is written just for fun, provoked by the strange moments in AD and some imagination. Loved the film, Kusturica rocks.
this is only a parody.
i am the author. feel free to quote, but do not paste the whole thing, link here to my blog ^^. thanks, enjoy. ^.^



OPENING SCENE, an Eskimo crashes in the ice, his god-dog* saves him and with its super powers teleports him into his igloo where he can have sex with his Eskimo wife while their son is chasing after an ultra-hard balloon which flies from Alaska to NY without bursting, but the important thing is the Eskimo’s caught a freak-fish.

*we’ll refer to that dog as god-dog because 1) it’s an ambigram and 2) the dog is like the most important character in the story, duh.

JOHNNY DEPP APPEARING
AXEL: Hi. I sleep in the garbage, because I’m sort of homeless and I don’t have a real job besides counting the fish in the water. I don’t have any friends either, ‘cause I only enjoy talking to the fish. But I’m portrayed by Johnny Depp so it’s fine, because I’m oh-so-hot. ^^ Btw, I subconsciously identify myself with a freak-fish.

…
WEIRD GAY GUY: *checking out Arnold Schwarzenegger*
WEIRD GAY GUY: *hitting on Axel*
WEIRD GAY GUY: *showing his huge, massive… gun*
AXEL: That’s hot. I’ll now let you get me drunk and then drive me to my uncle’s.
WEIRD GAY GUY is actually Paul, Axel’s cousin.
PAUL: Dude, you smell like fish… Hold me!


AXEL’S NEXT DREAM
[scene cut due to lack of sense]

SCENE WHERE LEO, AXEL’S UNCLE, IS WALKING AROUND IN ARIZONA PANTLESS, INTORDUCES HIS FIONCEE WHO CRIES BECAUSE SHE REALISES SHE’S PRACTICALLY MARRYING HER GRANDPA
[scene cut due to over-boredom]

CHILDHOOD – watching old films with Leo, Axel remembers his youth.
AXEL: I didn’t want to come to your wedding ‘cause I kinda blame you for my parents’ death, but it’s okay now, don’t cry, Leo. Damn, you smell nice.
LEO: Live with me for a while.
AXEL: No problem, but don’t you dare think about turning me into you! I want to be homeless and smell like fish!
LEO: kk.

IN THE CINEMA
SOME DOG: *runs and goes into the hall*
PAUL: What d’you know, it’s a giant banana and it’s coming out of my pants, LOL! And now I’m gonna pretend to be a heterosexual for a while by finger-banging that chick in the front row!
AXEL: *leans over to watch them closely* Ew.

SCENE WHERE AXEL MEETS ELAINE AND GRACE IN THE CADILLAC STORE
[scene cut due to the over-length of Fay Dunaway’s legs and/or the over-suicidal behaviour of Grace]

WTF THEY’RE ALL DINING AT ELAINE’S
ELAINE: I’m obsessed with Papua New Guinea.
GRACE: I like turtles. I like them very much. I play with them. When I die, I want to be a turtle so that it’ll be normal for me to bang them all day long. Forever.
PAUL: *throws sth under the table* Oops, now I’ll have to lick Elaine’s gorgeous leg, because you still don’t suspect how gay I actually am.
AXEL: Damn you, Paul, why can’t you lick mine?
GRACE: NO NO NO TURTLES ARE A BETTER TOPIC THAN NEW GUINEA, YOU CAN’T PERSUADE ME ELAINE YOU KILLED MY FATHER #$%^&*() I’M GOING TO KILL MYSELF, I CAN’T TAKE IT ANY MORE!
GRACE: *bungee jumps with her tights*
GRACE: *survives*

THE SUPER ROMANTIC SCENE:
ELAINE: Once upon a time, when I was young, I wanted to fly.
ELAINE & AXEL: *fly while sitting around the coffee table in the yard*


THE NEXT MORNING:
PAUL: I only wear black. I’m hot.
AXEL: Elaine’s hotter. I’ll build her a flying machine, because I so desperately want to get laid.
GRACE: I have an accordion!
AXEL: According to Paul, men killed the dinosaurs. He’s kinda dumb, but still hot. Anywayz, Elaine is hotter. *hooks up with her*
GOD-DOG: *bark*
AXEL’S FLYING MACHINE: *collapses in fear of the God-dog*

THE NEXT NEXT MORNING:
GRACE: *sniff-sniff* HOW COULD YOU FUCK MY MOTHER, YOU STUPID GAY MOTHERFUCKER, AHHH! *spills milk on Axel with all the hatred possible*
AXEL: Yay, now I can eat my cereal!

5-6h later
AXEL builds an air-strip or sth for the machine.
GOD-DOG supervises in a barking manner.
GRACE spoils a romantic moment between Axel and Elaine by playing her accordion.

A VERY STUPID SCENE WHERE AXEL AND ELAINE UPGRADE THE MACHINE AND AXEL FINDS A PISTOL.
[scene cut due to obvi]

THE NEXT NEXT NEXT MORNING:
LEO and PAUL arrive to retrieve AXEL who is refusing to go home.
PAUL: You’re a moron.
AXEL: No, you’re a moron.
PAUL: I’ll beat you so hard.
AXEL: Sexy.
AXEL and PAUL fight and roll around the yard.
ELAINE tells her true age to LEO, he escapes screaming, taking PAUL with him. GOD-DOG swears them in doggish.


ANOTHER WEIRD DREAM FOR AXEL:
[scene cut due to lack of sense]

THE NEXT NEXT NEXT NEXT MORNING:
GRACE is smashing the machine.
AXEL repairs.

UNDEFINED MOMENT:
AXEL slides around in a trolley or sth with a table-cloth on himself.
GRACE plays on her accordion angrily.
AXEL does the chicken dance in response.
ELAINE: Have I ever told you how smoking hot you are in a table-cloth? Do me now!
AXEL: *does her on the wall and then smokes 3 cigarettes as 1*
GRACE smashes the machine. Again.
GOD-DOG sleeps.

THE NEXT^5 MORNING:
AXEL & ELAINE fly, GOD-DOG sees them off, they crash and ELAINE becomes even more retarded.

SEXY SCENE:
AXEL decides he has to use the pistol. He goes to kill GRACE, but chickens out and has sex with her instead, because that’s so like what normal people do – they either shoot guys or fuck them.

THE ULTIMATE STUPID TALENT-EVE SCENE WHERE PAUL SHOWS EVERYBODY EXACTLY HOW MUCH HE SUCKS AT ACTING:
[scene cut due to over-boredom]
LEO’S FIONCEE interrupts to say he’s dying. LEO actually dies in AXEL’s hands and flies to the Moon.

THE RETURNING:
AXEL: Elaine, sry.
ELAINE: Go away. Wait. No, go. No, wait. No. Yes. No. Yes. No, dammit!
AXEL: Ugh, no way to settle this without sex.
ELAINE: BTW, LEO’S FIONCEE is like the only cute girl you haven’t slept with yet, you should think about it!
AXEL: Yeah.. I haven’t done it with PAUL either and I think about it all.the.time. ^.^
ELAINE: *nailing stuff on/above her head* In case you haven’t noticed, I’m retarded AND bipolar! AND NOW I’M GONNA THROW THIS YELLOW TOY-PLANE ON YOU!
AXEL: Sex anyone? ;?
SOME SOMBRERO GAY HOMBRES: *playing*
AXEL & GRACE suspiciously go to da roof.
GRACE: Life’s beautiful. *gets high*
AXEL: How about making out?
GRACE: YEAHH. LIFE’S BEAUTIFUUUL.
ELAINE: *tries to kill them while flying, doesn’t succeed, tries with PAUL*
PAUL: *rolls in circles on the ground, because God-dog is not in this scene because of being busy with some divine stuff and someone just has to do the dog’s work, how else are we to convey the meaning here?!*

ELAINE’S BIRTHDAY EVE:
PAUL: Hey, Axel, I’m making this small talk because there are some 20 mins until the end of the film and I still hope we can hook up.
GOD-DOG: [translated from doggish] I’m so totally humping your leg, dude. AXEL, back off, you stupid fag, go have a threesome or sth!
[rainy stuff when everyone’s blind-walking around and GRACE destroys a toy-rider cut because of being boring]
[PAUL’s gay story cut for the same reason]
GRACE: I want you to have something.
AXEL: You want me to have the world?
GRACE: Actually, I want you to have sex with me, but sure, world works too.
AXEL: Let’s screw around together!
GRACE: Let’s screw each other!
AXEL: Nah, I’m only having sex with you once in this film and they don’t even show it.
GRACE: Damn. I’m so depressed right now. Okay, let’s wrap presents in a perfectly non-sexual way instead.

THE WEIRDEST SCENE:
PAUL: *talks to the cake*
GOD-DOG: *cuddles with PAUL*
GRACE: *kills herself ritually in white dress in the rain*
AXEL: And all of this happened just so that I could see... I subconsciously identify myself with a freak-fish!
EVERYONE: *facepalm*

THE END

- aren't there other ways i can get pregnant, like sitting on the toilet seat?
- yeah, absolutely. there would need to be a guy sitting between you and the toilet seat, but yes, absolutely !

even if i'm not loved, i still want to love. to love someone from the bottom of your heart is the simplest thing in the world. so why is it so difficult?

...

не знам какво се случи отново
супер съм тъпа
трябваше да тръгна, когато ми каза да си ходим

oh gravity
is working against me
and gravity
wants to bring me down

странно е как съвсем незначителните решения, които вземаме понякога, в един момент се оказват повратни избори, които не можеш да промениш. и сега заради една ей такава глупост, не, всъщност дори не зная защо точно.. трябва да си подреждам живота на ново, трябва да се събирам наново.
не знам дали съжалявам.
не знам дали да забравям.
не знам дали да се надявам.
не знам къде се намирам.

знам само, че съм запецнала в това никакво пространство и се нося безметежно и болезнено в него...
не искам да падам.
отново.

сетих се какво беше казала м. - че се е влюбвала три пъти и последният път сърцето й е станало на камък.
3. какво число само. какъв край само.

очаквах нещо по-грандиозно. ако това е истинският край, вероятно наистина ще съжалявам. очаквах нещо по-истинско.

oh gravity, stay the hell away from me

where is my mind?

струва ми се, че цялата работа с проблематичността на човешката личност е понеже създателят на човешката душа я е оставил пробита някакси, и каквото и да получаваме, никога не е достатъчно. или поне с повечето хора е така, не знам ;?
поне за себе си забелязах, че винаги ще намеря от какво да се оплаквам, макар че на пръв, втори, трети и четвърти поглед в момента всичко ми е наред. много странно. веднага след това осъзнах, че трябва да потисна естественото си желание за щастие. то е като шарен балон с хелий, който детето гони и сякаш с всяка крачка го праща още по-далеч от себе си.

with your feet on the air and your head on the ground
try this trick and spin it, yeah
your head will collapse

затова просто ще игнорирам недостижимия балон и ще пренасоча вниманието си към другите шарени неща наоколо.

може би съм прекалено сънена в момента, но мога несъмнено да го определя като състояние на притеснителна чистота, защото в момента всякакви чувства липсват.
безметежност.

where is my mind?
where is my mind?
where is my mind?

oh i don't like my clothes anymore

добре, де, може би просто не ми е писано да се науча да си водя блога редовно :р
някакво коте плаче толкова настойчиво навън, иде ми да литна през прозореца като супермен, да го фиксирам с поглед, да го сграбча и да си го прибера вкъщи, където да си го гушкам цяла нощ и да спре да мяука толкова жално. обичам котки и искам котка :/. ама не може. мрън. допреди няколко години още не се бях отказала от метода намирам-си-готино-котенце-след-това-се-връщам-с-него-и-изтърсвам-canwekeepitmompleasepleaseplease?.
от друга страна, л. си ми е като домашен любимец. има пухкава, гъста коса, която е прекрасна за галене. мърка и издава extra sounds. настоява да бъде поен, хранен и къпан. същинско животно, само да не бяха извращенията :р. ау, и как мирише.. <3
сигурно прекалявам с публичните глупости, просто от много отдавна не съм била влюбена и се гордея със себе си, с него, с всичко :р. пък и тази вечер е специална, защото е подгрята с един двоен бейлис.
бях на някакъв "концерт" днес, но озвучаването беше отвратително, пък и като цяло не беше кой знае какво, само дето целият местен ъндърграунд се беше изсипал, струва ми се :р. утре ще ходя да свиря и вечерта пак по улиците...
някакси.. не се занимавам с кой знае какво, but i'm pretty happy :)
ии.. да. май ще си лягам.

if you leave

струва ми се, че има един човек, който винаги остава пропуснат в моя блог, а ако ще се пише за хора, може би това е the person. my person. my cheese. м.
dude, i muss you already! знам, че още не си тръгнала и че допреди 4 минути бях на телефона с теб, но ми е толкова нервно, и самотно, и.. само си мисля как не трябва да забравиш да си вземеш маска, и да си отбележиш куфара, иии... уф. да ми пишеш всеки ден. because i'm totally freaking out here xD
и явно няма да завърша тази публикация, защото телефонът ми звъни.

p.s. не ми пука какво мислите, the o.c. rulez xD

rebellion (lies)

носталгията и топлината, които споменах? излъгах.
вече толкова сме се променили и отдръпнали, че дори следтебните ми емоции са ненужни, неистински, несъществуващи. аз си измислям всяко от тези фалшиви чувства, за да се заблуждавам, че съм жива отвътре. ти си станал някакъв омразник, с когото дори не ми е приятно да си говоря през повечето време. а когато се опитваш да си мил и общителен, заинтересован от мен може би, изпитвам нещо средно между поласканост и отвращение. не трябваше да ме лъжеш онзи път. това само влоши нещата, които и без това бяха само сухи съчки без искра надежда за нов огън. изгори ме отвътре и с това ролята ти в живота ми е изчерпана. живеем един без друг, но без да сме се карали, казвайки си "край, не искам повече да те чувам". така поне можем да се самоуспокояваме, че не е наша вината за тази дистанция.
понякога ми липсваш. но после се сещам какво копеле си и това чувство се измъква толкова бързо, че ме кара да се замисля дали наистина си ми липсвал, или е било поредната фалшива проекция, която отегчения ми мозък е измислил за теб. защото съм свикнала да си там. и не е нормално да не ми липсваш. обаче не ми. наистина. може би малко съжалявам, още не съм решила за какво точно.
преди с вина си мислех, че бих искала да се върна обратно на 14 и да преживея щастливите си моменти с теб отново, въпреки че знам как свършва всичко това. обаче сега знам какъв си, какъв си бил винаги може би, и не съм сигурна дали искам да съм имала толкова общо с теб. дали си пропилях времето с теб? засега ще кажа "не", защото благодарение на теб се научих да оцелявам. след това, което преживях заради простотиите ти, вече почти нищо не ме плаши. и дори да ме плаши, знам, че каквото и да се случи, ще се оправя. а и може би станах малко мъж, защото всеки, който се опита да взаимодейства с мен, казва, че имам тежък характер и че държа на контрола. че аз водя танца. може и така да е. била съм крехка. не е хубаво усещане, когато е постоянно. сега не съм и се гордея с това. in your face !
и не те мразя. благодаря, че ми помогна в порастването. и сбогом, защото в емоционалният ми свят си почти мъртъв. надали някога ще умреш окончателно, но да речем, че си в сигурен, вечен сопор.
в твоите очи съм бившият ти ресурс на жива енергия, малка и жалка. в моите очи има просто разочарование и неодобрение. и двамата добре се подредихме, i guess.
сега всичко, което беше, е зад гърба ни. или по-скоро зад твоя и зад моя, защото "нас" отдавна вече няма. и знаеш ли какво? вече мога да живея с тази мисъл, без да усещам как гръдния ми кош се разкъсва. i hardly give a fuck actually. и няма по какъв друг начин да ти го кажа. (:

tire swing/l.s.f.

снощи не съм затворила щорите добре и тази сутрин светлината нахлу в стаята ми и ме издърпа нахално от любимия ми свят на блаженство и бездействие, наречен сън. доста често казвам, че толкова обичам да спя, че ако можех, сигурно бих си проспала живота. както и да е. измъквам се някакси от леглото, а очите ми сълзят, защото още не са готови да приемат осветения, пъстър свят в себе си и всеки опит да фокусирам върху някой предмет ги натоварва допълнително. минава ми.
издавам гърлен звук на неодобрение, когато разбирам, че английският ми чай е свършил. не съм сигурна колко точно ме мързи и дали ще си направя още. защото е прекрасен на вкус <3
вместо да си оправя леглото и да закуся, аз просто се мотая наоколо в розовата си, сънищна униформа, и си мисля за любовта.

Cuz I like to be gone most of the time
And you like to be home most of the time
If I stay in one place I lose my mind
I'm a pretty impossible lady to be with

замислих се за онова, което л. беше казала веднъж - "влюбена съм във всичките си бивши приятели". нещо такова. така си обяснявам защо усещам наличието на територия в мен, която е била заклеймена преди много време от друг човек, и сега, затънала в бурени и мръсотия, продължава да му принадлежи, а това ме изпълва с носталгия и малко топлина дори.


имам нов човек в живота си. чудя се колко време ще отнеме и дали въобще ще се стигне до това аз да пиша за него тук. искам да пиша за него тук. означава, че израствам емоционално ^^ and yeah, writing about him is all about me xD. ще видим.
току-що с приятелка планирах разходка на място, където никога не съм стъпвала, макар да живея в този град от.. винаги. ohboyohboyohboy, aren't i excited.
трябва да опитваме нови неща. всички (:.

I'm on it, get on it
The troops are on fire

и точно когато си мисля, че си достатъчно далеч, достатъчно дълбоко в своята кутия, за да не ми пречиш да се захвана с нови неща в живота си,
ти изскачаш отнякъде, sweeping me off my feet.
въобще не е честно, да ти кажа.
няма да се дам пък.
i owe me that one.

my killer/my lover

преслушвам няколко различни неща, докато реша какво ми подхожда днес, в крайна сметка завършвам с кръстосани крака върху стола, чаша вода на стайна температура и зацикляне на новият сингъл на placebo - battle for the sun (можете да свалите легално и безплатно от placeboworld.co.uk), който прекрасно отразява настроението ми. и като по поръчка навън завалява, след като облаците цял ден като мен се мотаха и се чудеха да се махнат ли, да завалят ли или да експлодират и да изчезнат.
изядох цяла филийка хляб и поредното сладко нещо. въпреки че вчера се убедих колко палави са въглехидратите (правят ме едно много лошо и хиперактивно момиченце :р). не смятам да се откажа от тях и те продължават да бъдат основното в менюто ми. а много ми се ядат краставици.
ще се прехвърля обаче на другата тема - radiohead, които в момента са на турне с kraftwerk иии после ще се захванат със създаването на нов албум. аз още старите неща не съм абсорбирала напълно, но т'ва не ми пречи да си искам още :р

I, I, I, I,
I will brush off all the dirt, dirt, dirt, dirt, dirt, dirt, dirt
And I, I, I, I,
I will pretend it didn't hurt, hurt, hurt, hurt, hurt, hurt, hurt, hurt

такъв един музикален взрив ми е необходим, за да се родя отново и да започна пролетта наистина с a_brand_new_attitude. никога не съм обичала зимата, писва ми вече от нея. искам множество музикални разходки, разговори, партита, филми и прочее неща, които вероятно не мога да си позволя, при все, че имам тежък график за идните години от живота си. но не може да се мине без забавление, нали? полага ми се поне мъничко, right? ако ли не, i shall cheat xD

бегбеде, тоз' безсрамник страшен (честно, понякога пише пълни простотии, понякога звучи искрено, а понякога обяснява как е срал и повръщал едновременно. ммм.), пише, че любовта е такъв тип катастрофа, при който виждаш, че ще се блъснеш в стена, а въпреки това даваш газ. (цитатът не е точен, това го четох преди няколко дни). струва ми се, че има нещо вярно, понеже любовта наистина е забързаната, не особено обмислена и обикновено необратима страна на връзката [, защото аз вярвам, че двама души могат да продължат да са заедно и след като свърши любовта, всъщност тогава започва сериозната част, която не е толкова импулсивна, но си има своята красота, докато не се изчерпа - това от какво зависи, не зная, питала съм се много пъти ^^]. и доста често знаем, че ще завършим променени и вероятно емоционално ощетени, но въпреки това се впускаме в този странен психо-физически експеримент. какъв вид мазохизъм е когато ти липсват скоростта, стената и самата катастрофа? когато си умираш за нова такава? защото усещам колко нагло тръпката ми липсва, сладкото и горчивото.

всичките въглехидрати на света не могат да заменят любовта.

You, you, you, you,
You are a cheap and nasty fake, fake, fake, fake, fake, fake, fake
And I, I, I, I,
I am the bones you couldn't break, break, break, break, break, break, break, break

21?

зачетох се в една книга на бегбеде ("любовта трае три години") и обърнах внимание на един съвсем незначителен за историята детайл за календара. ако той е прав, то аз съм родена преди официално първият ден на есента. което ме прави... дете на късното лято. аз съм дете на лятото о.о боже.

(този факт ме потресе толкова много, че трябваше да го блогна)

waking life

аз съм тотално изумена. мисля, че наистина... едва имам думи.



когато се опитах да опиша накратко филма на познати, наблегнах на "мнообразие" и "изобилие" - две сходни думи, които употребих във връзка с идеите, които филма представя. а те са... много. развити стриктно и в дълбочина. вързани в редица една след друга. в момента си мисля точно за накит с мъниста - едно след друго, подредени в омагьосан кръг. и макар да е от 2001 година, тази независима продукция все още представя доста актуални въпроси, всички те развити над основната тема - lucid dreaming. ето какво открих в едно ревю:

No movie that I have ever seen contains such an overwhelming abundance of ideas. Good ideas. Penetrating ideas. Ideas about life, reality, the meaning of existence, and lots and lots of ideas about dreams.

But I don't mean to mislead someone and intimate that this is a movie that solely addresses the head, and not the imagination or the heart. It does. Visually, this is one of the most remarkable films I have ever seen.


[цялото]

самата аз отначало се дразнех на визията, защото е нарисувано по един.. небрежен, свободен начин (i say - color outside the lines! [...] don't box me in! - реплика от филма:)), който би изглеждал интересно на рисунка, но на подвижна картина е малко странно. в един момент обаче започна много да ми харесва. всъщност филмът първо е бил заснет като игрален, в последствие - анимиран. ноо това не е толкова важно.
нещата, които се казват във филма... незначителните, ежедневни реплики са не повече от 10. което за 98 минути никак не е зле. всичко останало са умни приказки, идеи, образи. в някои моменти дори връщах назад, за да видя разговора отначало и да го осмисля още веднъж. много, много, много хубаво.

огромни прегръдки и благодарности на р. за препоръката. страхотно!:)

I don't think that it's gonna rain again today

ще прозвучи тъпо и лигаво, но просто реших, че е време за нещо оптимистично !
знаех си аз. винаги така става - рано или късно нещата се променят, негативизмът спада и се намира и малко местенце за светлината в края на тунела (:. все пак противоположните положения са си взаимно необходими. та. поставих си нова цел: да се науча да се чувствам добре. и мисля, че поне засега ми се получава. ^^
това е моето януарско решение. реших да дам шанс на новата година въпреки всичко. нещата, които вече успях да свърша:
- намерих време да приема свободата си. да си необвързан с тежки чувства спрямо някого (без значение приятел или нещо по-различно) изисква свикване и преборване с носталгията, но и отваря много място. а аз въпреки всичко си оставам креативна личност :р дайте ми площ и аз ще обърна света!;
- успях да намеря време и за фотография - стара, не особено развивана досега моя страст. сигурно звучи адски обикновено, вече всеки втори човек снима. но барем се окаже, че наистина ме бива и идеите ми изглеждат добре реализирани, ще се почувствам доволна (:
- имам нова най-любима група (radiohead). стимулират ме да порастна. да се развивам. и докато съм на музиката, искам да вметна, че editors имат много хубави китари о.О. в момента слушам точно an end has its start. имат си специфично звучене, i like that. индивидуалността в музиката днес е трудно постижима. и съм се хванала да попивам тонове инди;
- имам нов любим актьор - Jonathan Rhys Meyers. нямам намерение да говоря за него, тъй като ще стана дребнава и досадна;
- пускам си дълга коса и естествения цвят на косището;
- от покупките си малко преди нова година, мога да кажа, че съм влюбена в шапката и новия си плейър. тъпо, материалистично изказване, но пука ли ми? не (:.
- смятам да се върна към йогата, която зарязах преди известно време. щеше ми се да танцувам, но няма как да си го вместя в графика, затова се спрях на това. домашна йога. една идея по-здравословно хранене. такива работи. ако продължавам, както съм тръгнала, скоро по островите ще почнат да гладуват, като хората в Африка, понеже ще им изям грейпфрутите ;?

иначе... вчера се мотах 3 часа с Р., говорихме си stupid girlie stuff и ми беше много уютно в собствения ми град, където обикновено се чувствам неприятно. също така вчера Д. (който ей така от нищото ми донесе кафе и храна, което е прекалено мило, за да е истина о.О) ми каза нещо странно тип "изглеждаш щастлива. какво, по дяволите". горда съм от себе си, че жаждата ми за книги се събуди - ако снощи нямах да уча толкова много, щях да си завърша книжката ("Малки богове" - Т. Пратчет), за да се захвана с някоя по-сериозна ("Сняг" - О. Памук). в момента продължавам да се чувствам girlieh, чудейки се какво да облека... часът е 16:13, след 3 часа съм на партито на С., и ми е някакво странно... не съм типа момиче, което си избира дрехите кой знае колко внимателно. всъщност е приятно по един виновен начин - цялата работа със стоенето пред гардероба и ваденето на дрехи (но не и прибирането им :/), измислянето на съчетания. разбирам защо толкова момичета го правят :р. *тъп чик-лит момент*.

всякакви мисли ми минават през главата. уча се да се замислям за някои неща повече, отколкото за останалите. уча се да се да го правя, когато му е моментът. намирам си причини за всичко (:.

whatever helps you sleep at night.

.

2 януари, 2009

чувствам се една година по-стара, една година по-уплашена и една година по-ненамястотоси. не знам кое е мястото ми, но поне съм убедена кое не е. не искам да правя равносметка за изминалата 2008, понеже с почти нищо не мога да я похваля, нейната кожа. освен може би музиката - разширих си музикалните хоризонти. нооо основно това. не си е голямо постижение.
бях толкова разочарована, толкова наранявана, толкова вглъбена и глупава...
посрещнах новата година по най-задръстения начин евър. стоях си с родителите ми у нас, дори не сме слушали музика, гледахме телевизия мълчаливо, а аз тънех в скука и сдържах сълзите си. бях скарана с най-близкия си човек, бях сърдита на други, изпълнена със злоба, разочарование и болка, като животинче с трън в лапата.
ето, гледам новата година в очите и какво виждам? поне още 1 година ще си бера ядове със старите каши, така и не се научих да не бъркам в любимото си бурканче греховен мед. още 1 година изпитание на нервите ми. и не само. и времето тече, а трябва да се занимавам с толкова много неща... чувствам се така.. нищожна и безполезна. още една година ще си разранявам старите рани. и въобще.. гледам я. гледам тази нагла 2009 на прага на живота си и съм изпълнена не с надежда, не с оптимизъм, а със страх.
нямам нужда някой да ми каже, че нещата ще се оправят. знам. всичко се оправя един ден. но точно тук и сега... че и в идните месеци... няма как да се оправи. и тук и сега аз не съм на себе си. тук и сега искам да изляза от кожата си и да избягам. тук и сега въобще не съм щастлива.
и съм далеч от идеята да ви пожелая честита нова година. светът през моите очи е в немилост. нямам какво повече да кажа.