Someone tried to do me ache.

Извинявам се, задето постоянно отварям и затварям блога си за посетители, трябва да си избера едното или другото вече... Поне половината публикации от началото на 2008 насам са скрити, но си съществуват (:

Stuck between the do or die, I feel emaciated.
Hard to breathe I try and try, I'll get asphyxiated.
Swinging from the tallest height, with nothing left to hold on to.

Много е важно човек да си преценява силите и когато нещата опират да вземането на правилно, адекватно и зряло решение, да не се свива като малко дете в ъгъла. Дори обстоятелствата да са отчайващи понякога, дори най-лесното е просто да се впусне в реката на безразличието и порочността, колкото да не мисли за сериозните си проблеми, рано или късно настъпва моментът, когато си притиснат в ъгъла без много възможности за действие.
Най-големият недостатък в устройството на човешката психика, често си го мисля, е непостоянството. Първо си умираме да се научим как да държим нещата под контрол, как сами да направляваме живота си и да се перчим колко сме силни и непоколебими, а след това започваме да линеем, тъй като ни се иска поне веднъж да се случи нещо непредвидено и ново, неочаквано, неконтролирано, емоционално и обсебващо. За разнообразие. Тогава ръцете ни, понесли здравия разум и контрола, натежават. И в крайна сметка всичко се разсипва наоколо. Тогава вече трябва да си силен и да оцениш кое си струва да прибереш обратно и да продължиш, докато не се научиш да носиш повече. Алкохолът не ти дава повече кураж между другото.

"Не можеш да очакваш първата ти сериозна връзка да трае доживотно."

Сякаш за пръв път виждам новите хоризонти... Но някак не мога да се зарадвам от това. След година и половина най-малкото ми е неестествено да бъда сама, особено психически. My backbone's gone.

If I could tear you from the ceiling
I’d freeze us both in time
And find a brand new way of seeing
Your eyes forever glued to mine.