rebellion (lies)

носталгията и топлината, които споменах? излъгах.
вече толкова сме се променили и отдръпнали, че дори следтебните ми емоции са ненужни, неистински, несъществуващи. аз си измислям всяко от тези фалшиви чувства, за да се заблуждавам, че съм жива отвътре. ти си станал някакъв омразник, с когото дори не ми е приятно да си говоря през повечето време. а когато се опитваш да си мил и общителен, заинтересован от мен може би, изпитвам нещо средно между поласканост и отвращение. не трябваше да ме лъжеш онзи път. това само влоши нещата, които и без това бяха само сухи съчки без искра надежда за нов огън. изгори ме отвътре и с това ролята ти в живота ми е изчерпана. живеем един без друг, но без да сме се карали, казвайки си "край, не искам повече да те чувам". така поне можем да се самоуспокояваме, че не е наша вината за тази дистанция.
понякога ми липсваш. но после се сещам какво копеле си и това чувство се измъква толкова бързо, че ме кара да се замисля дали наистина си ми липсвал, или е било поредната фалшива проекция, която отегчения ми мозък е измислил за теб. защото съм свикнала да си там. и не е нормално да не ми липсваш. обаче не ми. наистина. може би малко съжалявам, още не съм решила за какво точно.
преди с вина си мислех, че бих искала да се върна обратно на 14 и да преживея щастливите си моменти с теб отново, въпреки че знам как свършва всичко това. обаче сега знам какъв си, какъв си бил винаги може би, и не съм сигурна дали искам да съм имала толкова общо с теб. дали си пропилях времето с теб? засега ще кажа "не", защото благодарение на теб се научих да оцелявам. след това, което преживях заради простотиите ти, вече почти нищо не ме плаши. и дори да ме плаши, знам, че каквото и да се случи, ще се оправя. а и може би станах малко мъж, защото всеки, който се опита да взаимодейства с мен, казва, че имам тежък характер и че държа на контрола. че аз водя танца. може и така да е. била съм крехка. не е хубаво усещане, когато е постоянно. сега не съм и се гордея с това. in your face !
и не те мразя. благодаря, че ми помогна в порастването. и сбогом, защото в емоционалният ми свят си почти мъртъв. надали някога ще умреш окончателно, но да речем, че си в сигурен, вечен сопор.
в твоите очи съм бившият ти ресурс на жива енергия, малка и жалка. в моите очи има просто разочарование и неодобрение. и двамата добре се подредихме, i guess.
сега всичко, което беше, е зад гърба ни. или по-скоро зад твоя и зад моя, защото "нас" отдавна вече няма. и знаеш ли какво? вече мога да живея с тази мисъл, без да усещам как гръдния ми кош се разкъсва. i hardly give a fuck actually. и няма по какъв друг начин да ти го кажа. (:

tire swing/l.s.f.

снощи не съм затворила щорите добре и тази сутрин светлината нахлу в стаята ми и ме издърпа нахално от любимия ми свят на блаженство и бездействие, наречен сън. доста често казвам, че толкова обичам да спя, че ако можех, сигурно бих си проспала живота. както и да е. измъквам се някакси от леглото, а очите ми сълзят, защото още не са готови да приемат осветения, пъстър свят в себе си и всеки опит да фокусирам върху някой предмет ги натоварва допълнително. минава ми.
издавам гърлен звук на неодобрение, когато разбирам, че английският ми чай е свършил. не съм сигурна колко точно ме мързи и дали ще си направя още. защото е прекрасен на вкус <3
вместо да си оправя леглото и да закуся, аз просто се мотая наоколо в розовата си, сънищна униформа, и си мисля за любовта.

Cuz I like to be gone most of the time
And you like to be home most of the time
If I stay in one place I lose my mind
I'm a pretty impossible lady to be with

замислих се за онова, което л. беше казала веднъж - "влюбена съм във всичките си бивши приятели". нещо такова. така си обяснявам защо усещам наличието на територия в мен, която е била заклеймена преди много време от друг човек, и сега, затънала в бурени и мръсотия, продължава да му принадлежи, а това ме изпълва с носталгия и малко топлина дори.


имам нов човек в живота си. чудя се колко време ще отнеме и дали въобще ще се стигне до това аз да пиша за него тук. искам да пиша за него тук. означава, че израствам емоционално ^^ and yeah, writing about him is all about me xD. ще видим.
току-що с приятелка планирах разходка на място, където никога не съм стъпвала, макар да живея в този град от.. винаги. ohboyohboyohboy, aren't i excited.
трябва да опитваме нови неща. всички (:.

I'm on it, get on it
The troops are on fire