Ти си роза, ти си крем, а аз съм хероин.

Следите от иглите на устните ти
се появяват по кожата ми на лунна светлина.
Мъчи те тежка зависимост, а добре знаем,
че хероинът е далеч от вода.

[17:33:27]Той каза: Не и каквато искам. Нищо не може да замести теб.

Чекмеджетата, Pt 2

Безкрайно прожектиращите се киноленти в главата ми изморяват.
Пързалям се по парапетите на съдбата, но мислите ми изостават.
Ветровете на есента драскат страните ми, оставят белези.
Нараняват.
Топлината ти не стига тук, не съживява очите ми.
Изстиват.
Сивотата ме тика към спомените или пък спомените към нея -
изпиват
цветовете на всичко наоколо.

В неестествеността на киноефектите
намирам себе си сред маските.
Аз съм сянката, която танцува.
Прозрачна като леден дъжд,
запечатал в себе си достатъчно,
за да може душата ми да плува.

Поеми си дълбоко въздух и виж отражението си в мен още веднъж.

[Затова нямам коментар, освен че се мразя]