3 words

в побъркващия вихър на хората - пристигащи и заминаващи
събитията
датите
алкохола
еротиката
и всичко останало

увисвам някакси и всъщност забравям онова, което исках да ти кажа - обичам те ужасно много, просто заради невъобразимата комбинация и заради това, че ме държиш на ръба, жива и истинска. обичам те, но не за да те имам (аз не знам какво да те правя), а за сме някъде, където не е самотно. защото си ми скъп човек. нищо повече. има ли накъде повече всъщност?

иначе животът ми е хаос, но ми харесва
поне има някакво разнообразие
макар и рамките да са размити

... имам едно мъничко чувство за скрита частичка оптимизъм някъде под кожата, напук на всичко. мисля да се опитам да го отгледам. не е като да имам по-неотложна работа (: