не знам какво се случи отново
супер съм тъпа
трябваше да тръгна, когато ми каза да си ходим
oh gravity
is working against me
and gravity
wants to bring me down
странно е как съвсем незначителните решения, които вземаме понякога, в един момент се оказват повратни избори, които не можеш да промениш. и сега заради една ей такава глупост, не, всъщност дори не зная защо точно.. трябва да си подреждам живота на ново, трябва да се събирам наново.
не знам дали съжалявам.
не знам дали да забравям.
не знам дали да се надявам.
не знам къде се намирам.
знам само, че съм запецнала в това никакво пространство и се нося безметежно и болезнено в него...
не искам да падам.
отново.
сетих се какво беше казала м. - че се е влюбвала три пъти и последният път сърцето й е станало на камък.
3. какво число само. какъв край само.
очаквах нещо по-грандиозно. ако това е истинският край, вероятно наистина ще съжалявам. очаквах нещо по-истинско.
oh gravity, stay the hell away from me
сряда, 29 юли 2009 г.
сряда, 8 юли 2009 г.
where is my mind?
струва ми се, че цялата работа с проблематичността на човешката личност е понеже създателят на човешката душа я е оставил пробита някакси, и каквото и да получаваме, никога не е достатъчно. или поне с повечето хора е така, не знам ;?
поне за себе си забелязах, че винаги ще намеря от какво да се оплаквам, макар че на пръв, втори, трети и четвърти поглед в момента всичко ми е наред. много странно. веднага след това осъзнах, че трябва да потисна естественото си желание за щастие. то е като шарен балон с хелий, който детето гони и сякаш с всяка крачка го праща още по-далеч от себе си.
with your feet on the air and your head on the ground
try this trick and spin it, yeah
your head will collapse
затова просто ще игнорирам недостижимия балон и ще пренасоча вниманието си към другите шарени неща наоколо.
може би съм прекалено сънена в момента, но мога несъмнено да го определя като състояние на притеснителна чистота, защото в момента всякакви чувства липсват.
безметежност.
where is my mind?
where is my mind?
where is my mind?
поне за себе си забелязах, че винаги ще намеря от какво да се оплаквам, макар че на пръв, втори, трети и четвърти поглед в момента всичко ми е наред. много странно. веднага след това осъзнах, че трябва да потисна естественото си желание за щастие. то е като шарен балон с хелий, който детето гони и сякаш с всяка крачка го праща още по-далеч от себе си.
with your feet on the air and your head on the ground
try this trick and spin it, yeah
your head will collapse
затова просто ще игнорирам недостижимия балон и ще пренасоча вниманието си към другите шарени неща наоколо.
може би съм прекалено сънена в момента, но мога несъмнено да го определя като състояние на притеснителна чистота, защото в момента всякакви чувства липсват.
безметежност.
where is my mind?
where is my mind?
where is my mind?
четвъртък, 2 юли 2009 г.
oh i don't like my clothes anymore
добре, де, може би просто не ми е писано да се науча да си водя блога редовно :р
някакво коте плаче толкова настойчиво навън, иде ми да литна през прозореца като супермен, да го фиксирам с поглед, да го сграбча и да си го прибера вкъщи, където да си го гушкам цяла нощ и да спре да мяука толкова жално. обичам котки и искам котка :/. ама не може. мрън. допреди няколко години още не се бях отказала от метода намирам-си-готино-котенце-след-това-се-връщам-с-него-и-изтърсвам-canwekeepitmompleasepleaseplease?.
от друга страна, л. си ми е като домашен любимец. има пухкава, гъста коса, която е прекрасна за галене. мърка и издава extra sounds. настоява да бъде поен, хранен и къпан. същинско животно, само да не бяха извращенията :р. ау, и как мирише.. <3
сигурно прекалявам с публичните глупости, просто от много отдавна не съм била влюбена и се гордея със себе си, с него, с всичко :р. пък и тази вечер е специална, защото е подгрята с един двоен бейлис.
бях на някакъв "концерт" днес, но озвучаването беше отвратително, пък и като цяло не беше кой знае какво, само дето целият местен ъндърграунд се беше изсипал, струва ми се :р. утре ще ходя да свиря и вечерта пак по улиците...
някакси.. не се занимавам с кой знае какво, but i'm pretty happy :)
ии.. да. май ще си лягам.
някакво коте плаче толкова настойчиво навън, иде ми да литна през прозореца като супермен, да го фиксирам с поглед, да го сграбча и да си го прибера вкъщи, където да си го гушкам цяла нощ и да спре да мяука толкова жално. обичам котки и искам котка :/. ама не може. мрън. допреди няколко години още не се бях отказала от метода намирам-си-готино-котенце-след-това-се-връщам-с-него-и-изтърсвам-canwekeepitmompleasepleaseplease?.
от друга страна, л. си ми е като домашен любимец. има пухкава, гъста коса, която е прекрасна за галене. мърка и издава extra sounds. настоява да бъде поен, хранен и къпан. същинско животно, само да не бяха извращенията :р. ау, и как мирише.. <3
сигурно прекалявам с публичните глупости, просто от много отдавна не съм била влюбена и се гордея със себе си, с него, с всичко :р. пък и тази вечер е специална, защото е подгрята с един двоен бейлис.
бях на някакъв "концерт" днес, но озвучаването беше отвратително, пък и като цяло не беше кой знае какво, само дето целият местен ъндърграунд се беше изсипал, струва ми се :р. утре ще ходя да свиря и вечерта пак по улиците...
някакси.. не се занимавам с кой знае какво, but i'm pretty happy :)
ии.. да. май ще си лягам.
събота, 2 май 2009 г.
if you leave
струва ми се, че има един човек, който винаги остава пропуснат в моя блог, а ако ще се пише за хора, може би това е the person. my person. my cheese. м.
dude, i muss you already! знам, че още не си тръгнала и че допреди 4 минути бях на телефона с теб, но ми е толкова нервно, и самотно, и.. само си мисля как не трябва да забравиш да си вземеш маска, и да си отбележиш куфара, иии... уф. да ми пишеш всеки ден. because i'm totally freaking out here xD
и явно няма да завърша тази публикация, защото телефонът ми звъни.
p.s. не ми пука какво мислите, the o.c. rulez xD
dude, i muss you already! знам, че още не си тръгнала и че допреди 4 минути бях на телефона с теб, но ми е толкова нервно, и самотно, и.. само си мисля как не трябва да забравиш да си вземеш маска, и да си отбележиш куфара, иии... уф. да ми пишеш всеки ден. because i'm totally freaking out here xD
и явно няма да завърша тази публикация, защото телефонът ми звъни.
p.s. не ми пука какво мислите, the o.c. rulez xD
неделя, 12 април 2009 г.
rebellion (lies)
носталгията и топлината, които споменах? излъгах.
вече толкова сме се променили и отдръпнали, че дори следтебните ми емоции са ненужни, неистински, несъществуващи. аз си измислям всяко от тези фалшиви чувства, за да се заблуждавам, че съм жива отвътре. ти си станал някакъв омразник, с когото дори не ми е приятно да си говоря през повечето време. а когато се опитваш да си мил и общителен, заинтересован от мен може би, изпитвам нещо средно между поласканост и отвращение. не трябваше да ме лъжеш онзи път. това само влоши нещата, които и без това бяха само сухи съчки без искра надежда за нов огън. изгори ме отвътре и с това ролята ти в живота ми е изчерпана. живеем един без друг, но без да сме се карали, казвайки си "край, не искам повече да те чувам". така поне можем да се самоуспокояваме, че не е наша вината за тази дистанция.
понякога ми липсваш. но после се сещам какво копеле си и това чувство се измъква толкова бързо, че ме кара да се замисля дали наистина си ми липсвал, или е било поредната фалшива проекция, която отегчения ми мозък е измислил за теб. защото съм свикнала да си там. и не е нормално да не ми липсваш. обаче не ми. наистина. може би малко съжалявам, още не съм решила за какво точно.
преди с вина си мислех, че бих искала да се върна обратно на 14 и да преживея щастливите си моменти с теб отново, въпреки че знам как свършва всичко това. обаче сега знам какъв си, какъв си бил винаги може би, и не съм сигурна дали искам да съм имала толкова общо с теб. дали си пропилях времето с теб? засега ще кажа "не", защото благодарение на теб се научих да оцелявам. след това, което преживях заради простотиите ти, вече почти нищо не ме плаши. и дори да ме плаши, знам, че каквото и да се случи, ще се оправя. а и може би станах малко мъж, защото всеки, който се опита да взаимодейства с мен, казва, че имам тежък характер и че държа на контрола. че аз водя танца. може и така да е. била съм крехка. не е хубаво усещане, когато е постоянно. сега не съм и се гордея с това. in your face !
и не те мразя. благодаря, че ми помогна в порастването. и сбогом, защото в емоционалният ми свят си почти мъртъв. надали някога ще умреш окончателно, но да речем, че си в сигурен, вечен сопор.
в твоите очи съм бившият ти ресурс на жива енергия, малка и жалка. в моите очи има просто разочарование и неодобрение. и двамата добре се подредихме, i guess.
сега всичко, което беше, е зад гърба ни. или по-скоро зад твоя и зад моя, защото "нас" отдавна вече няма. и знаеш ли какво? вече мога да живея с тази мисъл, без да усещам как гръдния ми кош се разкъсва. i hardly give a fuck actually. и няма по какъв друг начин да ти го кажа. (:
вече толкова сме се променили и отдръпнали, че дори следтебните ми емоции са ненужни, неистински, несъществуващи. аз си измислям всяко от тези фалшиви чувства, за да се заблуждавам, че съм жива отвътре. ти си станал някакъв омразник, с когото дори не ми е приятно да си говоря през повечето време. а когато се опитваш да си мил и общителен, заинтересован от мен може би, изпитвам нещо средно между поласканост и отвращение. не трябваше да ме лъжеш онзи път. това само влоши нещата, които и без това бяха само сухи съчки без искра надежда за нов огън. изгори ме отвътре и с това ролята ти в живота ми е изчерпана. живеем един без друг, но без да сме се карали, казвайки си "край, не искам повече да те чувам". така поне можем да се самоуспокояваме, че не е наша вината за тази дистанция.
понякога ми липсваш. но после се сещам какво копеле си и това чувство се измъква толкова бързо, че ме кара да се замисля дали наистина си ми липсвал, или е било поредната фалшива проекция, която отегчения ми мозък е измислил за теб. защото съм свикнала да си там. и не е нормално да не ми липсваш. обаче не ми. наистина. може би малко съжалявам, още не съм решила за какво точно.
преди с вина си мислех, че бих искала да се върна обратно на 14 и да преживея щастливите си моменти с теб отново, въпреки че знам как свършва всичко това. обаче сега знам какъв си, какъв си бил винаги може би, и не съм сигурна дали искам да съм имала толкова общо с теб. дали си пропилях времето с теб? засега ще кажа "не", защото благодарение на теб се научих да оцелявам. след това, което преживях заради простотиите ти, вече почти нищо не ме плаши. и дори да ме плаши, знам, че каквото и да се случи, ще се оправя. а и може би станах малко мъж, защото всеки, който се опита да взаимодейства с мен, казва, че имам тежък характер и че държа на контрола. че аз водя танца. може и така да е. била съм крехка. не е хубаво усещане, когато е постоянно. сега не съм и се гордея с това. in your face !
и не те мразя. благодаря, че ми помогна в порастването. и сбогом, защото в емоционалният ми свят си почти мъртъв. надали някога ще умреш окончателно, но да речем, че си в сигурен, вечен сопор.
в твоите очи съм бившият ти ресурс на жива енергия, малка и жалка. в моите очи има просто разочарование и неодобрение. и двамата добре се подредихме, i guess.
сега всичко, което беше, е зад гърба ни. или по-скоро зад твоя и зад моя, защото "нас" отдавна вече няма. и знаеш ли какво? вече мога да живея с тази мисъл, без да усещам как гръдния ми кош се разкъсва. i hardly give a fuck actually. и няма по какъв друг начин да ти го кажа. (:
петък, 3 април 2009 г.
tire swing/l.s.f.
снощи не съм затворила щорите добре и тази сутрин светлината нахлу в стаята ми и ме издърпа нахално от любимия ми свят на блаженство и бездействие, наречен сън. доста често казвам, че толкова обичам да спя, че ако можех, сигурно бих си проспала живота. както и да е. измъквам се някакси от леглото, а очите ми сълзят, защото още не са готови да приемат осветения, пъстър свят в себе си и всеки опит да фокусирам върху някой предмет ги натоварва допълнително. минава ми.
издавам гърлен звук на неодобрение, когато разбирам, че английският ми чай е свършил. не съм сигурна колко точно ме мързи и дали ще си направя още. защото е прекрасен на вкус <3
вместо да си оправя леглото и да закуся, аз просто се мотая наоколо в розовата си, сънищна униформа, и си мисля за любовта.
Cuz I like to be gone most of the time
And you like to be home most of the time
If I stay in one place I lose my mind
I'm a pretty impossible lady to be with
замислих се за онова, което л. беше казала веднъж - "влюбена съм във всичките си бивши приятели". нещо такова. така си обяснявам защо усещам наличието на територия в мен, която е била заклеймена преди много време от друг човек, и сега, затънала в бурени и мръсотия, продължава да му принадлежи, а това ме изпълва с носталгия и малко топлина дори.
имам нов човек в живота си. чудя се колко време ще отнеме и дали въобще ще се стигне до това аз да пиша за него тук. искам да пиша за него тук. означава, че израствам емоционално ^^ and yeah, writing about him is all about me xD. ще видим.
току-що с приятелка планирах разходка на място, където никога не съм стъпвала, макар да живея в този град от.. винаги. ohboyohboyohboy, aren't i excited.
трябва да опитваме нови неща. всички (:.
I'm on it, get on it
The troops are on fire
издавам гърлен звук на неодобрение, когато разбирам, че английският ми чай е свършил. не съм сигурна колко точно ме мързи и дали ще си направя още. защото е прекрасен на вкус <3
вместо да си оправя леглото и да закуся, аз просто се мотая наоколо в розовата си, сънищна униформа, и си мисля за любовта.
Cuz I like to be gone most of the time
And you like to be home most of the time
If I stay in one place I lose my mind
I'm a pretty impossible lady to be with
замислих се за онова, което л. беше казала веднъж - "влюбена съм във всичките си бивши приятели". нещо такова. така си обяснявам защо усещам наличието на територия в мен, която е била заклеймена преди много време от друг човек, и сега, затънала в бурени и мръсотия, продължава да му принадлежи, а това ме изпълва с носталгия и малко топлина дори.
имам нов човек в живота си. чудя се колко време ще отнеме и дали въобще ще се стигне до това аз да пиша за него тук. искам да пиша за него тук. означава, че израствам емоционално ^^ and yeah, writing about him is all about me xD. ще видим.
току-що с приятелка планирах разходка на място, където никога не съм стъпвала, макар да живея в този град от.. винаги. ohboyohboyohboy, aren't i excited.
трябва да опитваме нови неща. всички (:.
I'm on it, get on it
The troops are on fire
Абонамент за:
Коментари (Atom)
Публикации
