if you leave

струва ми се, че има един човек, който винаги остава пропуснат в моя блог, а ако ще се пише за хора, може би това е the person. my person. my cheese. м.
dude, i muss you already! знам, че още не си тръгнала и че допреди 4 минути бях на телефона с теб, но ми е толкова нервно, и самотно, и.. само си мисля как не трябва да забравиш да си вземеш маска, и да си отбележиш куфара, иии... уф. да ми пишеш всеки ден. because i'm totally freaking out here xD
и явно няма да завърша тази публикация, защото телефонът ми звъни.

p.s. не ми пука какво мислите, the o.c. rulez xD

сърцето ми е счупен инструмент.

заглъхнала китара с открадната струна.

то не бие,

то не чувства,

то не е себе си вече.



сърцето ми не чака да го преоткрият.

то не е изложено на показ

(или пък в някой ъгъл)

сърцето ми е мъртво.

няма в него музика повече.



сърцето ми е въглен чер,

студен и грозен,

не носи огън и не се вълнува.

секнал порив на пожар.

сърцето ми е зимен залез

над морето -

дисонансна композиция.



сърцето ми не струва пет пари.