и точно когато си мисля, че си достатъчно далеч, достатъчно дълбоко в своята кутия, за да не ми пречиш да се захвана с нови неща в живота си,
ти изскачаш отнякъде, sweeping me off my feet.
въобще не е честно, да ти кажа.
няма да се дам пък.
i owe me that one.
сряда, 25 март 2009 г.
сряда, 18 март 2009 г.
my killer/my lover
преслушвам няколко различни неща, докато реша какво ми подхожда днес, в крайна сметка завършвам с кръстосани крака върху стола, чаша вода на стайна температура и зацикляне на новият сингъл на placebo - battle for the sun (можете да свалите легално и безплатно от placeboworld.co.uk), който прекрасно отразява настроението ми. и като по поръчка навън завалява, след като облаците цял ден като мен се мотаха и се чудеха да се махнат ли, да завалят ли или да експлодират и да изчезнат.
изядох цяла филийка хляб и поредното сладко нещо. въпреки че вчера се убедих колко палави са въглехидратите (правят ме едно много лошо и хиперактивно момиченце :р). не смятам да се откажа от тях и те продължават да бъдат основното в менюто ми. а много ми се ядат краставици.
ще се прехвърля обаче на другата тема - radiohead, които в момента са на турне с kraftwerk иии после ще се захванат със създаването на нов албум. аз още старите неща не съм абсорбирала напълно, но т'ва не ми пречи да си искам още :р
I, I, I, I,
I will brush off all the dirt, dirt, dirt, dirt, dirt, dirt, dirt
And I, I, I, I,
I will pretend it didn't hurt, hurt, hurt, hurt, hurt, hurt, hurt, hurt
такъв един музикален взрив ми е необходим, за да се родя отново и да започна пролетта наистина с a_brand_new_attitude. никога не съм обичала зимата, писва ми вече от нея. искам множество музикални разходки, разговори, партита, филми и прочее неща, които вероятно не мога да си позволя, при все, че имам тежък график за идните години от живота си. но не може да се мине без забавление, нали? полага ми се поне мъничко, right? ако ли не, i shall cheat xD
бегбеде, тоз' безсрамник страшен (честно, понякога пише пълни простотии, понякога звучи искрено, а понякога обяснява как е срал и повръщал едновременно. ммм.), пише, че любовта е такъв тип катастрофа, при който виждаш, че ще се блъснеш в стена, а въпреки това даваш газ. (цитатът не е точен, това го четох преди няколко дни). струва ми се, че има нещо вярно, понеже любовта наистина е забързаната, не особено обмислена и обикновено необратима страна на връзката [, защото аз вярвам, че двама души могат да продължат да са заедно и след като свърши любовта, всъщност тогава започва сериозната част, която не е толкова импулсивна, но си има своята красота, докато не се изчерпа - това от какво зависи, не зная, питала съм се много пъти ^^]. и доста често знаем, че ще завършим променени и вероятно емоционално ощетени, но въпреки това се впускаме в този странен психо-физически експеримент. какъв вид мазохизъм е когато ти липсват скоростта, стената и самата катастрофа? когато си умираш за нова такава? защото усещам колко нагло тръпката ми липсва, сладкото и горчивото.
всичките въглехидрати на света не могат да заменят любовта.
You, you, you, you,
You are a cheap and nasty fake, fake, fake, fake, fake, fake, fake
And I, I, I, I,
I am the bones you couldn't break, break, break, break, break, break, break, break
изядох цяла филийка хляб и поредното сладко нещо. въпреки че вчера се убедих колко палави са въглехидратите (правят ме едно много лошо и хиперактивно момиченце :р). не смятам да се откажа от тях и те продължават да бъдат основното в менюто ми. а много ми се ядат краставици.
ще се прехвърля обаче на другата тема - radiohead, които в момента са на турне с kraftwerk иии после ще се захванат със създаването на нов албум. аз още старите неща не съм абсорбирала напълно, но т'ва не ми пречи да си искам още :р
I, I, I, I,
I will brush off all the dirt, dirt, dirt, dirt, dirt, dirt, dirt
And I, I, I, I,
I will pretend it didn't hurt, hurt, hurt, hurt, hurt, hurt, hurt, hurt
такъв един музикален взрив ми е необходим, за да се родя отново и да започна пролетта наистина с a_brand_new_attitude. никога не съм обичала зимата, писва ми вече от нея. искам множество музикални разходки, разговори, партита, филми и прочее неща, които вероятно не мога да си позволя, при все, че имам тежък график за идните години от живота си. но не може да се мине без забавление, нали? полага ми се поне мъничко, right? ако ли не, i shall cheat xD
бегбеде, тоз' безсрамник страшен (честно, понякога пише пълни простотии, понякога звучи искрено, а понякога обяснява как е срал и повръщал едновременно. ммм.), пише, че любовта е такъв тип катастрофа, при който виждаш, че ще се блъснеш в стена, а въпреки това даваш газ. (цитатът не е точен, това го четох преди няколко дни). струва ми се, че има нещо вярно, понеже любовта наистина е забързаната, не особено обмислена и обикновено необратима страна на връзката [, защото аз вярвам, че двама души могат да продължат да са заедно и след като свърши любовта, всъщност тогава започва сериозната част, която не е толкова импулсивна, но си има своята красота, докато не се изчерпа - това от какво зависи, не зная, питала съм се много пъти ^^]. и доста често знаем, че ще завършим променени и вероятно емоционално ощетени, но въпреки това се впускаме в този странен психо-физически експеримент. какъв вид мазохизъм е когато ти липсват скоростта, стената и самата катастрофа? когато си умираш за нова такава? защото усещам колко нагло тръпката ми липсва, сладкото и горчивото.
всичките въглехидрати на света не могат да заменят любовта.
You, you, you, you,
You are a cheap and nasty fake, fake, fake, fake, fake, fake, fake
And I, I, I, I,
I am the bones you couldn't break, break, break, break, break, break, break, break
понеделник, 9 февруари 2009 г.
21?
зачетох се в една книга на бегбеде ("любовта трае три години") и обърнах внимание на един съвсем незначителен за историята детайл за календара. ако той е прав, то аз съм родена преди официално първият ден на есента. което ме прави... дете на късното лято. аз съм дете на лятото о.о боже.
(този факт ме потресе толкова много, че трябваше да го блогна)
(този факт ме потресе толкова много, че трябваше да го блогна)
петък, 23 януари 2009 г.
waking life
аз съм тотално изумена. мисля, че наистина... едва имам думи.
когато се опитах да опиша накратко филма на познати, наблегнах на "мнообразие" и "изобилие" - две сходни думи, които употребих във връзка с идеите, които филма представя. а те са... много. развити стриктно и в дълбочина. вързани в редица една след друга. в момента си мисля точно за накит с мъниста - едно след друго, подредени в омагьосан кръг. и макар да е от 2001 година, тази независима продукция все още представя доста актуални въпроси, всички те развити над основната тема - lucid dreaming. ето какво открих в едно ревю:
No movie that I have ever seen contains such an overwhelming abundance of ideas. Good ideas. Penetrating ideas. Ideas about life, reality, the meaning of existence, and lots and lots of ideas about dreams.
But I don't mean to mislead someone and intimate that this is a movie that solely addresses the head, and not the imagination or the heart. It does. Visually, this is one of the most remarkable films I have ever seen.
[цялото]
самата аз отначало се дразнех на визията, защото е нарисувано по един.. небрежен, свободен начин (i say - color outside the lines! [...] don't box me in! - реплика от филма:)), който би изглеждал интересно на рисунка, но на подвижна картина е малко странно. в един момент обаче започна много да ми харесва. всъщност филмът първо е бил заснет като игрален, в последствие - анимиран. ноо това не е толкова важно.
нещата, които се казват във филма... незначителните, ежедневни реплики са не повече от 10. което за 98 минути никак не е зле. всичко останало са умни приказки, идеи, образи. в някои моменти дори връщах назад, за да видя разговора отначало и да го осмисля още веднъж. много, много, много хубаво.
огромни прегръдки и благодарности на р. за препоръката. страхотно!:)
когато се опитах да опиша накратко филма на познати, наблегнах на "мнообразие" и "изобилие" - две сходни думи, които употребих във връзка с идеите, които филма представя. а те са... много. развити стриктно и в дълбочина. вързани в редица една след друга. в момента си мисля точно за накит с мъниста - едно след друго, подредени в омагьосан кръг. и макар да е от 2001 година, тази независима продукция все още представя доста актуални въпроси, всички те развити над основната тема - lucid dreaming. ето какво открих в едно ревю:
No movie that I have ever seen contains such an overwhelming abundance of ideas. Good ideas. Penetrating ideas. Ideas about life, reality, the meaning of existence, and lots and lots of ideas about dreams.
But I don't mean to mislead someone and intimate that this is a movie that solely addresses the head, and not the imagination or the heart. It does. Visually, this is one of the most remarkable films I have ever seen.
[цялото]
самата аз отначало се дразнех на визията, защото е нарисувано по един.. небрежен, свободен начин (i say - color outside the lines! [...] don't box me in! - реплика от филма:)), който би изглеждал интересно на рисунка, но на подвижна картина е малко странно. в един момент обаче започна много да ми харесва. всъщност филмът първо е бил заснет като игрален, в последствие - анимиран. ноо това не е толкова важно.
нещата, които се казват във филма... незначителните, ежедневни реплики са не повече от 10. което за 98 минути никак не е зле. всичко останало са умни приказки, идеи, образи. в някои моменти дори връщах назад, за да видя разговора отначало и да го осмисля още веднъж. много, много, много хубаво.
огромни прегръдки и благодарности на р. за препоръката. страхотно!:)
събота, 17 януари 2009 г.
I don't think that it's gonna rain again today
ще прозвучи тъпо и лигаво, но просто реших, че е време за нещо оптимистично !
знаех си аз. винаги така става - рано или късно нещата се променят, негативизмът спада и се намира и малко местенце за светлината в края на тунела (:. все пак противоположните положения са си взаимно необходими. та. поставих си нова цел: да се науча да се чувствам добре. и мисля, че поне засега ми се получава. ^^
това е моето януарско решение. реших да дам шанс на новата година въпреки всичко. нещата, които вече успях да свърша:
- намерих време да приема свободата си. да си необвързан с тежки чувства спрямо някого (без значение приятел или нещо по-различно) изисква свикване и преборване с носталгията, но и отваря много място. а аз въпреки всичко си оставам креативна личност :р дайте ми площ и аз ще обърна света!;
- успях да намеря време и за фотография - стара, не особено развивана досега моя страст. сигурно звучи адски обикновено, вече всеки втори човек снима. но барем се окаже, че наистина ме бива и идеите ми изглеждат добре реализирани, ще се почувствам доволна (:
- имам нова най-любима група (radiohead). стимулират ме да порастна. да се развивам. и докато съм на музиката, искам да вметна, че editors имат много хубави китари о.О. в момента слушам точно an end has its start. имат си специфично звучене, i like that. индивидуалността в музиката днес е трудно постижима. и съм се хванала да попивам тонове инди;
- имам нов любим актьор - Jonathan Rhys Meyers. нямам намерение да говоря за него, тъй като ще стана дребнава и досадна;
- пускам си дълга коса и естествения цвят на косището;
- от покупките си малко преди нова година, мога да кажа, че съм влюбена в шапката и новия си плейър. тъпо, материалистично изказване, но пука ли ми? не (:.
- смятам да се върна към йогата, която зарязах преди известно време. щеше ми се да танцувам, но няма как да си го вместя в графика, затова се спрях на това. домашна йога. една идея по-здравословно хранене. такива работи. ако продължавам, както съм тръгнала, скоро по островите ще почнат да гладуват, като хората в Африка, понеже ще им изям грейпфрутите ;?
иначе... вчера се мотах 3 часа с Р., говорихме си stupid girlie stuff и ми беше много уютно в собствения ми град, където обикновено се чувствам неприятно. също така вчера Д. (който ей така от нищото ми донесе кафе и храна, което е прекалено мило, за да е истина о.О) ми каза нещо странно тип "изглеждаш щастлива. какво, по дяволите". горда съм от себе си, че жаждата ми за книги се събуди - ако снощи нямах да уча толкова много, щях да си завърша книжката ("Малки богове" - Т. Пратчет), за да се захвана с някоя по-сериозна ("Сняг" - О. Памук). в момента продължавам да се чувствам girlieh, чудейки се какво да облека... часът е 16:13, след 3 часа съм на партито на С., и ми е някакво странно... не съм типа момиче, което си избира дрехите кой знае колко внимателно. всъщност е приятно по един виновен начин - цялата работа със стоенето пред гардероба и ваденето на дрехи (но не и прибирането им :/), измислянето на съчетания. разбирам защо толкова момичета го правят :р. *тъп чик-лит момент*.
всякакви мисли ми минават през главата. уча се да се замислям за някои неща повече, отколкото за останалите. уча се да се да го правя, когато му е моментът. намирам си причини за всичко (:.
whatever helps you sleep at night.
знаех си аз. винаги така става - рано или късно нещата се променят, негативизмът спада и се намира и малко местенце за светлината в края на тунела (:. все пак противоположните положения са си взаимно необходими. та. поставих си нова цел: да се науча да се чувствам добре. и мисля, че поне засега ми се получава. ^^
това е моето януарско решение. реших да дам шанс на новата година въпреки всичко. нещата, които вече успях да свърша:
- намерих време да приема свободата си. да си необвързан с тежки чувства спрямо някого (без значение приятел или нещо по-различно) изисква свикване и преборване с носталгията, но и отваря много място. а аз въпреки всичко си оставам креативна личност :р дайте ми площ и аз ще обърна света!;
- успях да намеря време и за фотография - стара, не особено развивана досега моя страст. сигурно звучи адски обикновено, вече всеки втори човек снима. но барем се окаже, че наистина ме бива и идеите ми изглеждат добре реализирани, ще се почувствам доволна (:
- имам нова най-любима група (radiohead). стимулират ме да порастна. да се развивам. и докато съм на музиката, искам да вметна, че editors имат много хубави китари о.О. в момента слушам точно an end has its start. имат си специфично звучене, i like that. индивидуалността в музиката днес е трудно постижима. и съм се хванала да попивам тонове инди;
- имам нов любим актьор - Jonathan Rhys Meyers. нямам намерение да говоря за него, тъй като ще стана дребнава и досадна;
- пускам си дълга коса и естествения цвят на косището;
- от покупките си малко преди нова година, мога да кажа, че съм влюбена в шапката и новия си плейър. тъпо, материалистично изказване, но пука ли ми? не (:.
- смятам да се върна към йогата, която зарязах преди известно време. щеше ми се да танцувам, но няма как да си го вместя в графика, затова се спрях на това. домашна йога. една идея по-здравословно хранене. такива работи. ако продължавам, както съм тръгнала, скоро по островите ще почнат да гладуват, като хората в Африка, понеже ще им изям грейпфрутите ;?
иначе... вчера се мотах 3 часа с Р., говорихме си stupid girlie stuff и ми беше много уютно в собствения ми град, където обикновено се чувствам неприятно. също така вчера Д. (който ей така от нищото ми донесе кафе и храна, което е прекалено мило, за да е истина о.О) ми каза нещо странно тип "изглеждаш щастлива. какво, по дяволите". горда съм от себе си, че жаждата ми за книги се събуди - ако снощи нямах да уча толкова много, щях да си завърша книжката ("Малки богове" - Т. Пратчет), за да се захвана с някоя по-сериозна ("Сняг" - О. Памук). в момента продължавам да се чувствам girlieh, чудейки се какво да облека... часът е 16:13, след 3 часа съм на партито на С., и ми е някакво странно... не съм типа момиче, което си избира дрехите кой знае колко внимателно. всъщност е приятно по един виновен начин - цялата работа със стоенето пред гардероба и ваденето на дрехи (но не и прибирането им :/), измислянето на съчетания. разбирам защо толкова момичета го правят :р. *тъп чик-лит момент*.
всякакви мисли ми минават през главата. уча се да се замислям за някои неща повече, отколкото за останалите. уча се да се да го правя, когато му е моментът. намирам си причини за всичко (:.
whatever helps you sleep at night.
петък, 2 януари 2009 г.
.
2 януари, 2009
чувствам се една година по-стара, една година по-уплашена и една година по-ненамястотоси. не знам кое е мястото ми, но поне съм убедена кое не е. не искам да правя равносметка за изминалата 2008, понеже с почти нищо не мога да я похваля, нейната кожа. освен може би музиката - разширих си музикалните хоризонти. нооо основно това. не си е голямо постижение.
бях толкова разочарована, толкова наранявана, толкова вглъбена и глупава...
посрещнах новата година по най-задръстения начин евър. стоях си с родителите ми у нас, дори не сме слушали музика, гледахме телевизия мълчаливо, а аз тънех в скука и сдържах сълзите си. бях скарана с най-близкия си човек, бях сърдита на други, изпълнена със злоба, разочарование и болка, като животинче с трън в лапата.
ето, гледам новата година в очите и какво виждам? поне още 1 година ще си бера ядове със старите каши, така и не се научих да не бъркам в любимото си бурканче греховен мед. още 1 година изпитание на нервите ми. и не само. и времето тече, а трябва да се занимавам с толкова много неща... чувствам се така.. нищожна и безполезна. още една година ще си разранявам старите рани. и въобще.. гледам я. гледам тази нагла 2009 на прага на живота си и съм изпълнена не с надежда, не с оптимизъм, а със страх.
нямам нужда някой да ми каже, че нещата ще се оправят. знам. всичко се оправя един ден. но точно тук и сега... че и в идните месеци... няма как да се оправи. и тук и сега аз не съм на себе си. тук и сега искам да изляза от кожата си и да избягам. тук и сега въобще не съм щастлива.
и съм далеч от идеята да ви пожелая честита нова година. светът през моите очи е в немилост. нямам какво повече да кажа.
чувствам се една година по-стара, една година по-уплашена и една година по-ненамястотоси. не знам кое е мястото ми, но поне съм убедена кое не е. не искам да правя равносметка за изминалата 2008, понеже с почти нищо не мога да я похваля, нейната кожа. освен може би музиката - разширих си музикалните хоризонти. нооо основно това. не си е голямо постижение.
бях толкова разочарована, толкова наранявана, толкова вглъбена и глупава...
посрещнах новата година по най-задръстения начин евър. стоях си с родителите ми у нас, дори не сме слушали музика, гледахме телевизия мълчаливо, а аз тънех в скука и сдържах сълзите си. бях скарана с най-близкия си човек, бях сърдита на други, изпълнена със злоба, разочарование и болка, като животинче с трън в лапата.
ето, гледам новата година в очите и какво виждам? поне още 1 година ще си бера ядове със старите каши, така и не се научих да не бъркам в любимото си бурканче греховен мед. още 1 година изпитание на нервите ми. и не само. и времето тече, а трябва да се занимавам с толкова много неща... чувствам се така.. нищожна и безполезна. още една година ще си разранявам старите рани. и въобще.. гледам я. гледам тази нагла 2009 на прага на живота си и съм изпълнена не с надежда, не с оптимизъм, а със страх.
нямам нужда някой да ми каже, че нещата ще се оправят. знам. всичко се оправя един ден. но точно тук и сега... че и в идните месеци... няма как да се оправи. и тук и сега аз не съм на себе си. тук и сега искам да изляза от кожата си и да избягам. тук и сега въобще не съм щастлива.
и съм далеч от идеята да ви пожелая честита нова година. светът през моите очи е в немилост. нямам какво повече да кажа.
неделя, 14 декември 2008 г.
ugly in the morning
знам за едно нещо, което е по-могъщо и от егоизма в човешките взаимоотношения. нещо, съвсем присъщо на човешката природа. желанието да притежаваш. да подчиняваш другия на себе си. да се чувстваш сигурен, всичко да е под контрол.
даваш на някого да вкуси сладката ти кожа, той се опиянява и се пренася в теб - малко по малко или пък бързо и рязко, но успява. и му харесва. и на теб ти харесва, защото си казваш "да, ето сега слагам нещо на масата, а той харесва офертата". мислиш, че печелиш. че този неземен вкус ще го кара да идва отново и отново, да кръжи около теб, с надеждата да му подхвърлиш поне капчица от блажените си сокове, усмихвайки се дяволито за добре свършената работа. но един ден.. се замисляш. какво ли прави през цялото време, в което не е зает да кръжи около теб? след като ти си му направила добре оферта, не е ли възможно друг също да е постъпил така? много други? не си ли просто един от изворите, до които героят се отбива, за да черпи безсмъртие? хрумва ти, че може би не си чак толкова специална. обвиняваш го, че лъже. изписваш бурята си върху него. чупиш, рушиш, събаряш, помиташ и осмиваш всичко общо в гнева си, разяждащите те съмнения оковават ръцете ти и нищо не можеш да направиш. ангелското ти лице, изтъкано от светлина, става грозно разтегната пародия на човечност. безпощадна. нелогична. защо ли? защото искаш да имаш. имаш нужда да знаеш, че ти и само ти си блаженството. че когато не кръжи около теб, просто е прекалено нещастен, за да прави каквото и да било друго. искаш да го вземеш под крилото си и да го пазиш от света. от всички онези, които не го обичат. невъзможно.
затова.. рушиш. себе си. предимно.
даваш на някого да вкуси сладката ти кожа, той се опиянява и се пренася в теб - малко по малко или пък бързо и рязко, но успява. и му харесва. и на теб ти харесва, защото си казваш "да, ето сега слагам нещо на масата, а той харесва офертата". мислиш, че печелиш. че този неземен вкус ще го кара да идва отново и отново, да кръжи около теб, с надеждата да му подхвърлиш поне капчица от блажените си сокове, усмихвайки се дяволито за добре свършената работа. но един ден.. се замисляш. какво ли прави през цялото време, в което не е зает да кръжи около теб? след като ти си му направила добре оферта, не е ли възможно друг също да е постъпил така? много други? не си ли просто един от изворите, до които героят се отбива, за да черпи безсмъртие? хрумва ти, че може би не си чак толкова специална. обвиняваш го, че лъже. изписваш бурята си върху него. чупиш, рушиш, събаряш, помиташ и осмиваш всичко общо в гнева си, разяждащите те съмнения оковават ръцете ти и нищо не можеш да направиш. ангелското ти лице, изтъкано от светлина, става грозно разтегната пародия на човечност. безпощадна. нелогична. защо ли? защото искаш да имаш. имаш нужда да знаеш, че ти и само ти си блаженството. че когато не кръжи около теб, просто е прекалено нещастен, за да прави каквото и да било друго. искаш да го вземеш под крилото си и да го пазиш от света. от всички онези, които не го обичат. невъзможно.
затова.. рушиш. себе си. предимно.
Абонамент за:
Публикации (Atom)
Публикации
