exit [music]

магията на театъра
бавно се издига над сцената,
увива се във въздуха,
задушава го,
а след това се загнездва
под изсушените ми клепачи.

това е единственият коментар,
който заслужавам да дам на тазвечершната постановка.
прекалено необразована съм за повече.

бумтящи машини,
атака на извънземни,
или по-скоро високи сектанти,
които мълчат заплашително,
гледат те празно през маските си
с промитите си души
и нямат какво да те посъветнат,
защото виждат колко си обречен
да не излизаш от пътя си.
от друга страна и ти им се присмиваш,
задето се лишават от собственото си мнение,
но на тях не им пука, разбира се.

а пък аплодисментите ще дойдат сами.
много странно явление -
маса хора извършват този.. ритуал
по оказване на чест и преклонение пред някого,
звучи малко езически.
а кой е пророкът, който винаги пляска първи?

and you can laugh
a splineless laugh
we hope your rules and wisdom choke you
and now we are one
in everlasting peace

шибан обет за целомъдрие.

We hope that you choke... that you choke...
We hope that you choke... that you choke...
We hope that you choke... that you choke...