seventeen.

има 17 вида красота:

1) красотата на сърдечния ритъм, жизненоважна
2) the beauty of art/the art of beauty, кой както го обича
3) последните секунди на очакването, подобно на оргазмена ексцитация (тая дума я видях онзи ден, не се стърпях да я използвам, ужасно е пробождаща)
4) меланхолията, понеже е най-дълбокото от абсорбиращите състояния
5) сладките неща, мирисът на сладко, усещането за сладост. хората, които не обичат сладко, са най-тъжното нещо на планетата
6) сладострастната красота, която искаш да целуваш, дъвчеш, смучеш, захапваш, докосваш и много други неща после, или пък всичко едновременно
7) всички човешки емоции, особено прикритите - имат си сладкото предимство да ги разгадаваш
8) стичащата се вода по кожата - прост, нежен и преди всичко чист пример за преходността на всичко
9) миналото, защото е недостижимо
10) дъждът. май е единствената вода, където човек не си хвърля боклуците
11) тишината. без нея нямаше да можем да осмислим никой звук
12) сексът - едно от малкото неща, които все още могат да не бъдат синтетични
13) човешките добродетели, ако ги гледаш на картинка особено.
14) спомените като връзка с миналото (вж. #9)
15) the cupcakes на някой френски майстор сладкар, не се сещам за думата на български
16) стилът във всяко отношение, почти не познавам хора със стил
17) всичко, което се крие зад очите ти. индивидуалният избор, който човек прави за красотата.

искаше ми се да намеря някоя хубава песен за числото 17,
намерих например metro station - seventeen forever,
обаче не си струва, понеже three dog night - one (is the loneliest number) е 17 пъти по-добра
обещавам ви 17 вида море като се върна.