trains and sewing machines

оставям се на вечерния вятър и забързаните приказки да ме водят към топлото убежище. потъвам в кожените седалки и обществено-уютната атмосфера, в разговорите, в храната, в усещането за временна установка... за хора, които се опитват да си подредят животите заедно, гледат се в очите, смеят се, споделят, а въпреки това всеки един от тях тъне в своите си тревоги наум. и всеки знае, че това няма да продължи завинаги. установката ще се разпадне с времето. малко по малко, една подир друга подпорите ще си отиват. а сега ги крепи общото чувство, че искат да си останат така по-дълго. да принадлежат. на себе си, една на друга, на мястото.
нощното небе, уличните светлини, забързаните стъпки, лекото потреперване със зъби. малки белези, бележещи пътя към дома. пътешествие към четири стени на спомени, гняв и непреодолимост.
там всичко е както винаги си е било, еднакво и свирепо, безпристрастен съдник, свидетел на всичките ми малки прегрешения и престъпления срещу себе си. хладът ме приковава в ъгъла под топлите завивки.
въодушевлението ми се изнизва като струйка застоял въздух през заплашително отворения прозорец.
ние, хората, лъжем. лъжем малко, лъжем много, благородно, безочливо, нахално, патологично. лъжем другите. но най-вече лъжем себе си. искаш нещо, не го получаш. много просто - ще излъжеш, че не ти е трябвало и без това, има още много възможности. човек е способен да излъже за всичко, ако от това зависи оцеляването му. so here it is, the truth about truth: it hurts, so.. we lie.
на мен ми е интересно обаче как лъжеш ти, защото знам как лъжа аз и че съм способна да лъжа оттук до меркурий (и обратно). лъжеш себе си толкова упорито, почти ме боли за теб. вдишваш измишльотини. лъжеш сутрин, обед и вечер. насън. вашите, приятелите си, нея, мен, тях, него, и Вас също, господине!, а най-вече и себе си. но аз знам, че лъжеш. и бих дала всичко да можех да ти предложа опора, малко късче откровеност, независимо дали ще се изрази в мълчание, прочувствен разговор или като онзи летен следобед. да ти позволя да бъдеш истински със себе си за малко. уви, не мога. зная как, но не мога. и ти не можеш да си го позволиш така или иначе. това е цената да бъдем големи хора.

отпивам глътка чай с peach & passion fruit, погледът ми се връща между страниците на книгата, откъдо е и излетял сякаш преди миг. хубава книга, глътка въздух за душата. идеите на книгата са като акупунктура - прицелват се там, където те боли, стимулират сетивата, лекуват. чета и се пречиствам от старите навици и желания.
7.
8.
9.
10.
и ще бъда като нова. поредната нова страница от истинския живот, започнала със задната корица на измисления.

hide and seek

докато изцеждам млякото, заради каймака, усещам духа на есенен хлад, витаещ в кухнята. отказвам се и изливам всичкото мляко в мивката. направих си чай.

взирам се в ароматната пара, която се извива несигурно над ръба на млечнолилавата ми чаша. губи се във въздуха над себе си със скоростта, с която се губи земята под краката ми. потъвам в носталгия. как си играеш на криеница със съзнанието ми. първо си там, гледаш ме изпитателно и чакаш да взема решение... а в момента, когато се втурна към теб, досущ малко дете, чиито бузки са нажулени от студа, втурващо се към топлите обятия на майка си, ти бягаш и се скриваш. оставяш протегнатите ми към теб ръце да разравят празното пространство, да те търсят. както слепец опипва пътя си. аз опипвам теоретичния ти образ.

празно.

моята есен не носи хлада на предзимната обстановка. това, с което е подплатена, е сковаващият мраз на космоса. на празна вселена.

пръстите ми се вкопчват в горещата чаша, сякаш душата ми ще попие топлината.

mmm, what'd you say, mmm, that you only meant well?
well, 'course you did
mmm, what'd you say, mmm, that it's all for the best
of course it is
mmm, what'd you say, mmm, that it's just what we need
you decided this
mmm, what'd you say, mmm, what did she say?

Pretty Good Year

http://www.youtube.com/watch?v=pS5X50UJSng&feature=related

това. е нежен клип.
принципно можех да избера още едно нещо като за годишнина, но си го пазя за седми декември.

списъкът ми с анимета

като по-малка бяха

sailor moon
yu-gi-oh!

а сега вече списъкът е допълнен с:

angel sanctuary
fate/stay night
elfen lied
saikano
iriya no sora, ufo no natsu
wolf's rain
shakugan no shana
nana
bokura ga ita
noein

и още 2 започнати ^^

не мога да си ги подредя
по любимост
обаче.

може би все пак най-много харесах нана.

eviscerated i am all the days you choose to ignore

v1
[enter name here]

For you
my heart...
ripped from my chest.
Eviscerated,
I am.
And if I could,
I would plunge my fingers
through my chest
and rip out my heart
and give it to you.
A pulpy mass of morbid diathesis.

In addition to my heart,
there are some small organs
that want to give you:
glands...
sweetbreads...
variety meats.

I'm offering these gifts.
Rare gifts.

I know that
they don't amount to much
in the face of what you've given me.

I've heard these organs
can't survive outside the body
for more than a few hours.
But I'll try to get there as soon as I can.
Whatever happens, it will be on me.

On my heart.


v2

I am the next act waiting in the wings
I am an animal trapped in your hot car
I am all the days that you choose to ignore

You are all I need
You are all I need
I am in the middle of your picture
Lying in the reeds

I am a moth who just wants to share your light
I’m just an insect trying to get out of the night
I only stick with you because there are no others

You are all I need
You are all I need
I am in the middle of your picture
Lying in the reeds

It's all wrong
It's all right
It's all right
It's all wrong
It's all right
It's all right
It's all right

хо-хо-хо и ром с бутилка

gypsy kings е музикална група
която произлиза от франция
(родствено от испания)
правят някакъв вид латино музика
това е техен хит
не е единственият.
не съм виждала състезание по спортни танци,
където да не го пуснат поне веднъж за самба.
та те са много и са с китари
те са цигани.

есмералда е испанската/португалска дума за смарагд,
освен това е и героиня в "парижката света богородица" на виктор юго.
има повече от десет кино-версии,
базирани на тази книга,
в които есмералда се появява
в един или друг вид
идеята е, че тя пее, танцува, прелъстява
тя е дива, волна и красива
тя е циганка.

ето тук са дадени някои много забавни подозрения за цигани,
българия също я има, обърнете внимание на стоичков
в официалният списък на уикипедия обаче него го няма.

за циганите казват, че са олицетворение на свободния дух
със своето незачитане на общоприетите норми
и безгрижието си гордо носят емблемата на волните души,
като по този начин стават колоритен елемент от обществото,
достоен за овековачеване в книги, пиеси, филми
и други форми на изкуството.

ето това са български цигани.
реалността е неприятна,
леко понамирисва
а може и да има въшки.
"българия, това си ти”

в българия циганинът си е циганин, докато не заслужи названието "ром".
(да завърши нещо повече от основно образование; да работи; да се къпе; да се държи цивилизовано)

нищо против ромите като етнос,
просто не е приятно
мазен цигански младеж
който едва ли вижда баня повече от веднъж седмично
да ти свири с уста на улицата
докато си с майка си
че и без нея.

seventeen.

има 17 вида красота:

1) красотата на сърдечния ритъм, жизненоважна
2) the beauty of art/the art of beauty, кой както го обича
3) последните секунди на очакването, подобно на оргазмена ексцитация (тая дума я видях онзи ден, не се стърпях да я използвам, ужасно е пробождаща)
4) меланхолията, понеже е най-дълбокото от абсорбиращите състояния
5) сладките неща, мирисът на сладко, усещането за сладост. хората, които не обичат сладко, са най-тъжното нещо на планетата
6) сладострастната красота, която искаш да целуваш, дъвчеш, смучеш, захапваш, докосваш и много други неща после, или пък всичко едновременно
7) всички човешки емоции, особено прикритите - имат си сладкото предимство да ги разгадаваш
8) стичащата се вода по кожата - прост, нежен и преди всичко чист пример за преходността на всичко
9) миналото, защото е недостижимо
10) дъждът. май е единствената вода, където човек не си хвърля боклуците
11) тишината. без нея нямаше да можем да осмислим никой звук
12) сексът - едно от малкото неща, които все още могат да не бъдат синтетични
13) човешките добродетели, ако ги гледаш на картинка особено.
14) спомените като връзка с миналото (вж. #9)
15) the cupcakes на някой френски майстор сладкар, не се сещам за думата на български
16) стилът във всяко отношение, почти не познавам хора със стил
17) всичко, което се крие зад очите ти. индивидуалният избор, който човек прави за красотата.

искаше ми се да намеря някоя хубава песен за числото 17,
намерих например metro station - seventeen forever,
обаче не си струва, понеже three dog night - one (is the loneliest number) е 17 пъти по-добра
обещавам ви 17 вида море като се върна.