Someone tried to do me ache.

Извинявам се, задето постоянно отварям и затварям блога си за посетители, трябва да си избера едното или другото вече... Поне половината публикации от началото на 2008 насам са скрити, но си съществуват (:

Stuck between the do or die, I feel emaciated.
Hard to breathe I try and try, I'll get asphyxiated.
Swinging from the tallest height, with nothing left to hold on to.

Много е важно човек да си преценява силите и когато нещата опират да вземането на правилно, адекватно и зряло решение, да не се свива като малко дете в ъгъла. Дори обстоятелствата да са отчайващи понякога, дори най-лесното е просто да се впусне в реката на безразличието и порочността, колкото да не мисли за сериозните си проблеми, рано или късно настъпва моментът, когато си притиснат в ъгъла без много възможности за действие.
Най-големият недостатък в устройството на човешката психика, често си го мисля, е непостоянството. Първо си умираме да се научим как да държим нещата под контрол, как сами да направляваме живота си и да се перчим колко сме силни и непоколебими, а след това започваме да линеем, тъй като ни се иска поне веднъж да се случи нещо непредвидено и ново, неочаквано, неконтролирано, емоционално и обсебващо. За разнообразие. Тогава ръцете ни, понесли здравия разум и контрола, натежават. И в крайна сметка всичко се разсипва наоколо. Тогава вече трябва да си силен и да оцениш кое си струва да прибереш обратно и да продължиш, докато не се научиш да носиш повече. Алкохолът не ти дава повече кураж между другото.

"Не можеш да очакваш първата ти сериозна връзка да трае доживотно."

Сякаш за пръв път виждам новите хоризонти... Но някак не мога да се зарадвам от това. След година и половина най-малкото ми е неестествено да бъда сама, особено психически. My backbone's gone.

If I could tear you from the ceiling
I’d freeze us both in time
And find a brand new way of seeing
Your eyes forever glued to mine.

Hush, it's okay.

I don't feel bad.
I don't feel bad at all.
And I'm not quite well.

сърцето ми е счупен инструмент.

заглъхнала китара с открадната струна.

то не бие,

то не чувства,

то не е себе си вече.



сърцето ми не чака да го преоткрият.

то не е изложено на показ

(или пък в някой ъгъл)

сърцето ми е мъртво.

няма в него музика повече.



сърцето ми е въглен чер,

студен и грозен,

не носи огън и не се вълнува.

секнал порив на пожар.

сърцето ми е зимен залез

над морето -

дисонансна композиция.



сърцето ми не струва пет пари.

Миг от вечността или по-малко?

Тя се плъзна бавно и безшумно по края на леглото. Луната осветяваше стаята през отворения прозорец, затова Тя бързо успя да намери захвърленото на пода яке и да извади цигара и запалка.
Седна на перзава, за да изпуши цигарата си на спокойствие. Не искаше дима да се размесва с миризмата в стаята - лекият аромат на нежна нощ, на вино и бързи целувки. Нощта не беше никак топла, но не й се щеше да се облича. Доставяше й удоволствие да знае, че носи по себе си невидимите одежди, описани от чужди ръце и устни, не желаеше да развали момента, магическия спомен. Усмихна се леко в мрака и хвърли поглед обратно към леглото.
Той спеше дълбоко в усуканите чаршафи. Мъжете са красиви в съня си, помисли си тя, когато са толкова невинни и беззащитни... Отнесени. Свободни.
Усмихна се отново и се загледа навън. Тъмни прозорчета, пусти улици - градът още не се бе събудил. Дори слънцето не беше изгряло. Всичко бе спокойно и лениво, всяко парче от пъзела беше на мястото си. В такива моменти човек сякаш тепърва преоткрива света и се чуди дали винаги не е бил такъв, дали просто той е бил твърде зает, за да забележи цялата тази тиха хармония?
Издиша дима и вдигна поглед към звездите и Луната. Те си стояха - всички по местата си, в унисон една с друга. Нямаше нито една излишна звезда на небето, нито една, която да не е където трябва. Просто бяха съвършени.
По улицата долу мина кола. Първите преследвачи на действителността започваха да се пробуждат и да се връщат към мисиите си. Всеки гледаше собственият си път. Хладен, утринен повей на вятъра Я убеди да се върне обратно, затова тя си взе довиждане с непробудения град, който изобщо не подозираше как един щастлив човек се разтваря в него точно в тази минута, и стана от перваза.
После се шмугна обратно под завивките, подгонена от хладния въздух.
Върна се. Жадна да открадне още един миг от вечността.

Outta my mind, outta my mind!

I am actively...
.. NOT..
..thinking..
..about you..
..right now.

За пръв път от мноого време насам имам тайна. Secrets are good. Обаче освен тайна, имам и въпрос/молба. Защо все разни неподходящи хора си падат по мен? Honestly, могат да си го спестят, а също и на мен. No damage.

What had happened before, shall happen again.

Бягам и не гледам назад, а тайно се обръщам или поне наум. И все повече потъвам във все по-старите облаци, отдавна изчезнали без спомен в атмосферата. Всичко е толкова старо и толкова пуснало корени в мен. Като отлетели балони, които все още прогарят ръцете ми.

Разтварям се в теб
Опитвам деня ти
Омайваш ме
Забравям за кратко да мисля за всичко
Оставам с безплатните мисли за теб
За теб

Красиво е в теб
Опитвам деня ти
Разтварям се в теб
Говориш с безплатните мисли на друг човек
Оставаш с рекламните мисли за мен

Не те разбирам
Говориш с безплатните мисли на друг човек
Ограбваш ме тихо, но кой ли разбира
Разтваряш се в мен
Но кой ли разбира
Кой ли разбира

Разтворих се в теб
Разгледах деня ти
Отрових се в теб
Разтворих се в сладките мисли на друг човек
Забравих за кратко да мисля

Не те разбирам
Говориш с безплатните мисли на друг човек
Ограбваш и мен, но кой ли разбира
Разтваряш се в мен
Но кой ли разбира
Кой ли разбира

Не ме разсмиваш
Говориш с безплатните мисли на друг човек
Ограбваш и мен, но кой ли разбира
Отрових се в теб
Но кой ли разбира?

Бонбонената принцеса !

Предполагам, че всъщност не съм нищо повече от момиче с чорапи на райета, което тайно бере теменужки пред всички в градинката на университета. Или пък просто обича да тича до светофара, за да спре точно, когато светне червено и да чака. Ниско, пристрастено към сладкото същество.
А ти бъркаш ли бъркаш в бонбонената ми душа и добавяш вътре всичко, което липсва. В крайна сметка става едно вкусово извращение, но на никого не му пука, понеже опаковката ми е лъскава.
Това просто няма да се промени. Ще видиш. Думите далеч не са всичко.