PLANET TELEX

3 words

2010-07-05T23:47:00.003+03:00

в побъркващия вихър на хората - пристигащи и заминаващи
събитията
датите
алкохола
еротиката
и всичко останало

увисвам някакси и всъщност забравям онова, което исках да ти кажа - обичам те ужасно много, просто заради невъобразимата комбинация и заради това, че ме държиш на ръба, жива и истинска. обичам те, но не за да те имам (аз не знам какво да те правя), а за сме някъде, където не е самотно. защото си ми скъп човек. нищо повече. има ли накъде повече всъщност?

иначе животът ми е хаос, но ми харесва
поне има някакво разнообразие
макар и рамките да са размити

... имам едно мъничко чувство за скрита частичка оптимизъм някъде под кожата, напук на всичко. мисля да се опитам да го отгледам. не е като да имам по-неотложна работа (:

2010-03-23T23:13:00.003+02:00

не знам защо реших отново да пиша точно тук, а не в tumblr-а. може би не искам някой да го чете само защото ми е на фейсбук страницата. искам или никой да не го вижда, или да заинтересова хора, които знаят или искат да разберат за какво говоря... може би в не много конкретния смисъл.
поводът за публикация е очевиден - зимата свърши. макар че днес доста застудя в един момент и имах чувството, че кристализирам вътрешно и ще се търкулна като ледена шушулка - остра и безлична, ще се скрия между паветата, докато слънчевите лъчи ме претопят в пръст и въздух.
Палечка вярваше в слънцето. аз така и не разбрах откъде го черпи този оптимизъм. в своите дела още съм нерешителна. постоянно се отказвам и самонавивам, порочен кръг е, лабиринт с препятствия.

пролет е. обичам този сезон. някои хора (кхъм) ми се подиграват, задето казвам, че всяка година ми се случва нещо точно през пролетта. не мисля, че това е така заради някаква карма или събда, нищо подобно. просто... слънчевите лъчи, разцъфващите цветя, чистото, синьо небе, по-леките и във всеки случай по-красиви дрехи, всичко се променя. и ми създава едно такова чувство в стомаха, сладка нервозност, сякаш усещам, че нещо предстои. тази година обаче не очаквам нищо. надявам се, но това далеч не е същото.
наистина не искам пролетта ми да бъде празна :/ so just.. please, come on.

always losing me in a cloud

2009-11-03T16:56:00.004+02:00

heaven's not enough if when you get there it's just another blue...

мотивът за скитничеството е лесно откриваем в творчеството на Ботев. а също така и в реалността. в душата.
аз виждам пътя. той е право пред мен, няма накъде да ходя, освен да го извървя. но аз не принадлежа на този път. не знам дали той принадлежи на мен. не знам дали искам да го извървя. знам, че се чувствам ужасно сама по него.
аз съм машина.
аз вървя напред и забравям. не чувствам. накълцвам на малки парчета хартия всеки, който се опита да ми прави компания. не прощавам на никого. и няма кой да ми прости.
трупа се като прах в дробовете ми. гръдният ми кош става все по-тежък всяка сутрин.
аз съм капризна. винаги избирам измежду нещата, които мога да имам. дори в момента съм в подобна ситуация на разнообразие, менюто никак не е постно, но аз избирам да стоя гладна този път.
аз нося разрухата в и със себе си. и никой, никой не може да ме постави на колене, никой не може да я спре. опиталите се само паднаха в боя. или пък се отказват и бягат далеч, криейки се зад техните си маски, в новите си роли, на новите си сцени. (да, точно за онова говоря). затова сама ще се победя. винаги съм знаела, че е по-добре човек сам да си върши работата, вместо да разчита другите да го направят вместо него.

it's time to meet myself in a self-inflicted battle. and i shall starve to death if that's what it takes to defeat me.

but i need those two warm arms to cradle my cold body afterwards.

p.s. heaven's not enough if when i'm there i don't remember you...

2009-11-02T18:13:00.002+02:00

what if you stay this time ?

this is fact not fiction

2009-11-02T17:55:00.004+02:00

нямам музикален фон.
нямам какво да си пусна.
нямам никаква идея какво ми се слуша, а това е едно от най-гадните неща, които съм изпитвала в ежедневието си. музикална безпомощност.
като с всичко останало може би.
заредих си a lack of color по този случай.

защо всички сте толкова черно-бели? проблемът в моя телевизор ли е?
ужасно студено е, а дори не е декември още. проблемът в моята отоплителна система ли е?

and i should have given you a reason to stay.

това е все едно съм се блъснала в нещо голямо и твърдо, останала съм там и независимо кой е бил с мен преди това, е прескочил някакси от другата страна, а аз си стоя в безсъзнание.
и пак го правя, the avoidance thing. and the 'nothing satisfies' thing too.

мразя го този смотан сезон зимата. с отрицателните температури, болестите, смотаните християнски празници и буците в гърлото на заспиване.

.. и най-съкващото е, че проверих и, ами, при някои негативизмът не е просто свързан с пубертета. остава и след това ;?

make the lambs stop screaming.

a river don't stop to breathe

2009-10-21T19:22:00.004+03:00

crazy times we live in.

ние сме волни
красиви птици
без крила
ние сме болни
умираме преди смъртта
ние сме млади
свежи, силни - докога?
ние сме горди
боли, но въпреки това.

maybe i'm wrong

2009-10-18T19:30:00.004+03:00

new york, i love you, but you're bringing me down

знам, че това не е Ню Йорк и база за сравнение няма. ще ми се да беше Ню Йорк - той поне никога не спи, всичко се променя непрестанно и винаги има с какво да те изненада, нещо ново, което да ти предложи. а тук... едни и същи лица постоянно. една и съща липса на дейности постоянно.
[да отбележа, че този месец имаше цели 2! събития: гостуване от страна на София Филм Фест + местен метъл фест]

липсата на разнообразие убива всякакъв стимул. и тъй като life's what you make of it, реших да се постарая да опитвам нови неща, с което се надявам, че ако променя светогледа си, ще забележа онова, което винаги пропускам (:. ако съществува изобщо.
ето, като за начало - развивам поносимост към българското кино и към метъл :р. както и към не кой знае колко умни, но сравнително приятни хора.
може би най-голяма промяна идва по отношение на любовта. в последните години бях един от онези стереотипни хора, които търсят голямата любов, блабла, имат нужда да обичат някого, понеже иначе всичко им се вижда сиво и постно... в момента любовта ми е страшно паднала в очите, с две ръце са полигамията и неангажиращите контакти съм, колкото и глупаво да звучи на фона на предишния възглед. поне е разнообразие. опитваш нещо, ако не ти хареса - не го правиш повече.
освен това пак ми се върна жаждата да чета, за съжаление нямам достатъчно време за това, така че ми пожелайте успех :р. имам си и нов сериал - gossip girl, най-странното е, че страшно ми харесва. времето почна да се разваля отново, наближава най-омразният ми сезон, още не съм решила дали ще постъпя както всяка година - да се скрия в топлата си черупка и да не си подам носа навън до пролетта, или ще опитам нещо различно и в това отношение (бронхит пневмония, ю-ху!).
осъзнавам, че това е един доста скучен и глупавичък пост, но може би и аз съм скучна и глупавичка напоследък :р
поне се смея много в последния месец (:

and i need a little more, i think

2009-10-18T19:08:00.004+03:00

i'm being responsive. по-специално на това тук.

Били ли сте арестувани? не
Целували ли сте някой, който не сте харесвали? да
Спали ли сте до 5 следобед? да
Изключвали ли са ви от училище? не
Изпитвали ли сте любов от пръв поглед? не
Съсипвали ли сте си колата в катастрофа? не
Уволнявали ли са ви от работа? нe
Уволнявали ли сте някого? нe
Пели ли сте на караоке? не
Насочвали ли сте оръжие към някого? не
Целували ли сте се под дъжда? да
Имали ли сте близък досег със смъртта (вашата собствена)? да
Виждали ли сте някой да умира? не
Играли ли сте на бутилка? да
Пушили ли сте пура? да
Седяли ли сте на покрив? да
Прекарвали ли сте някой през граница в друга държава? не
Бутали ли са ви в басейн напълно облечен? не

Чупили ли сте си кост? не
Бягали ли сте от училище? да
Яли ли сте насекоми? не
Ходили ли сте насън? да xD
Разхождали ли сте се на плаж под лунна светлина? не
Карали ли сте мотоциклет? не
Късали ли сте с някого? да
Лъгали ли сте, за да избегнете глоба? не
Летели ли сте с хеликоптер? не
Бръснали ли сте си главата до голо? не
Скачали ли сте от покрив? не
Докарвали ли сте приятеля/приятелката си до сълзи? да
Яли ли сте змия? не
Участвали ли сте в протест/демонстрация? да
Пърдяли ли сте на атракцион в увеселителен парк? не
Бойкотирали ли сте сериозно и целенасочено нещо/някого? ъъ.. не
Участвали ли сте в банда? не
Показвали ли са ви по телевизията? да, мисля
Стреляли ли сте с огнестрелно оръжие? не
Плували ли сте голи? не
Правили ли сте шевове на нечия рана? нем
Карали ли сте сърф? не
Обаждали ли сте се на 112 или друг спешен номер? не
Пили ли сте направо от бутилка с алкохол? да
Били ли сте оперирани? не
Тичали ли сте голи на обществено място? не
Карали ли са ви с линейка в болница? да
Губили ли сте съзнание, без да пиете? да
Пикали ли сте в храстите? да, предполагам о.О
Бягали ли сте от полиция? да
Дарявали ли сте кръв? не
Хващали ли сте телена ограда под напрежение? не
Яли ли сте крокодилско месо? не
Убивали ли сте животно, когато не сте на лов? да (насекомите са животни, райт?)
Попикавали ли сте се на обществено място? не
Промъквали ли сте се в кино, без да плащате? не
Рисували ли сте графити? не
Обичате ли още някой, който не е редно да обичате? да
Слагали ли са ви белезници? не
Вярвате ли в любовта? да
Били ли сте се? да
Крали ли сте нещо? да
Яли ли сте охлюви? не
Давали ли сте пари на бездомни/просяци? да
Помагали ли сте на някой да изкара изпит? да
Удряли ли сте някого с бухалка или пръчка? да
Били ли сте толкова уплашени, че да се разплачете? да
Нападало ли ви е куче? не
Били ли сте съдени? не

предполагам, че не е особено интересно, но обичам да правя такива неща. :р

2009-09-26T16:17:00.003+03:00

the worst part is the minute you think you've passed it, it starts all over again. and always, every time, it takes your breath away.

2009-09-24T23:21:00.003+03:00

настъпи сезонът, който ми носи влажната миризма на нощен хлад по малките полуосветени улички. ръцете ми изсъхват, но не колкото сърцето ми. загръщам се в носталгия и затварям очи в очакване на ново време с нови лъчи. макар че никой не знае със сигурност какво го чака. или кой.
искам, нямам. това е. it can't get more простичко житейско.
тананикам си i must become the lion-hearted girl. не е там проблемът.

и си забравих мисълта, но.. абе, няма значение.

your will changes everyday, it's a choice you gotta make

2009-09-24T16:39:00.005+03:00

i don't have a choice in this
it's a road i've come upon
you can join us if you want to

always never seems to work
it's a word we never learned
time will be the judge of all here
this might take a while to figure out now
so don't you rush it
and hold your head up high
right through the doubt now
'cause it's just a matter of time

2009-09-13T16:09:00.004+03:00

you know what, there is only *this* much crying i can do in one day and just looking at you makes me wanna cry, so if you don't mind, i'd like to leave you now.

...

2009-09-09T22:40:00.003+03:00

Komisch, ich fühle nichts. Es ist Schluss und ich fühle nichts. Ich muss mir abgewöhnen, ein schlechtes Gewissen zu haben. Die lässt die Flügel hängen. Als hätte der Schmerz keine Vergangenheit. Es hört immer auf, wenn es gerade anfängt. Zu schön, um wahr zu sein. Endlich draußen, in der Stadt. Wer bin ich? Wer bin ich geworden? Die meiste Zeit bin ich zu bewusst, um traurig zu sein. Eine Ewigkeit habe ich darauf gewartet, dass jemand ein liebes Wort zu mir sagt. Dann bin ich ins Ausland gefahren. Jemand, der sagen würde: Heute liebe ich Dich so sehr!... Ach, was wär das schön!

black hearted love

2009-09-05T13:48:00.003+03:00

when you call out my name in rapture
i volunteer my soul for murder
i wish this moment here forever

and you are my black hearted love
and you are my black hearted love
in the rain, in the evening i will come again

i'd like to take you;
i'd like to take you to a place i know
my black hearted
i'd like to take you;
i'd like to take you to a place i know
my black hearted
i'd like to take you;
i'd like to take you to a place i know
my black hearted
i'd like to take you;
i'd like to take you to a place i know
my black hearted

in the rain
in the evening
in the garden
i will come
again

august i love you

2009-09-04T19:56:00.004+03:00

август винаги ми е бил любимият летен месец. тази година обаче началото му като че ли се изгуби между края на юли. някакси.. беше юли, докато не спря да бъде.
края на юли - онзи тъп, тъп 26, който искам да си издълбая с пергел от всяко календарче. от друга страна, взех си изпита по най-добрия възможен начин, ала дори не го усетих. и после беше август.
август бе моят зомби месец. прекарах го предимно в слушане на музика, гледане на филми (в интерес на истината, не мога да се сетя за повече от 4-5 неща, които съм изгледала, но съм сигурна, че бяха доста повече, просто ги изгледах в известно състояние на транс и не си спомням), четене и блуждаене. не знам какво съм правила по цели дни. о.О и все пак има 2 неща от август, които вероятно трябва да спомена.
#1 рожденият ден на л. мило купонче извън града, стояхме на покрива и гледахме падащи звезди, пях с л. остава и пласибо в спалнята, опитахме се да наредим пъзел от 10000 части, пържихме сини и розови палачинки в 3 посред нощ, люляхме се на люлки в 6 сутринта и, абе, it rocked.
#2 морето. на море с всичките ми важни хора, някои от които за съжаление вече бяха абдикирали от постовете си и само ми обелваха по едно скромно "ко стаа" като се разминаваха с мен, кхъм. германци в дискотеките на слънчев бряг <3. big lover <3. и португалския хауз от тренировките <3. беше добро, само дето в крайна сметка се побърках.
но това съм си аз. нормално. и не знам защо, просто почувствах нужда да разкажа за моя август. свърши.
*въздъх*

i'll never let you sweep me off my feet

2009-09-03T21:31:00.004+03:00

какво денонощие само.
събудена от брутален фонтанест nosebleed.
сутринта ми беше някакъв транс.
и после взех да върша някаква работа о.О
и в крайна сметка завърших с писането на едно писмо от 11 страници голям формат
и в момента ми се ще да можех да кажа, че не си чувствам едната ръка, но я чувствам, о как я чувствам, направо не е истина :р

но мисля, че най-после събрах каквото исках да кажа на едно място.

this time baby i'll be bulletproof :)

goodbye my lover

2009-09-02T23:20:00.003+03:00

всичките ми любовни песни са твои. благодаря ти, че ме излекува от налудничавата дългогодишна вманиаченост по спомени. мразя това, че не ми донесе опровержение. мразя всичко, свързано с теб. завари ме в опустошение и такава ме оставяш. толкова ми е писнало, че дори не ме боли (:

all i need is a bitter song to make me better.

GAYRIZONA DREAM

2009-08-19T13:08:00.005+03:00

ARIZONA DREAM parody.

The author did not intend to mock the original product. This script is written just for fun, provoked by the strange moments in AD and some imagination. Loved the film, Kusturica rocks.
this is only a parody.
i am the author. feel free to quote, but do not paste the whole thing, link here to my blog ^^. thanks, enjoy. ^.^

OPENING SCENE, an Eskimo crashes in the ice, his god-dog* saves him and with its super powers teleports him into his igloo where he can have sex with his Eskimo wife while their son is chasing after an ultra-hard balloon which flies from Alaska to NY without bursting, but the important thing is the Eskimo’s caught a freak-fish.

*we’ll refer to that dog as god-dog because 1) it’s an ambigram and 2) the dog is like the most important character in the story, duh.

JOHNNY DEPP APPEARING
AXEL: Hi. I sleep in the garbage, because I’m sort of homeless and I don’t have a real job besides counting the fish in the water. I don’t have any friends either, ‘cause I only enjoy talking to the fish. But I’m portrayed by Johnny Depp so it’s fine, because I’m oh-so-hot. ^^ Btw, I subconsciously identify myself with a freak-fish.

…
WEIRD GAY GUY: *checking out Arnold Schwarzenegger*
WEIRD GAY GUY: *hitting on Axel*
WEIRD GAY GUY: *showing his huge, massive… gun*
AXEL: That’s hot. I’ll now let you get me drunk and then drive me to my uncle’s.
WEIRD GAY GUY is actually Paul, Axel’s cousin.
PAUL: Dude, you smell like fish… Hold me!

AXEL’S NEXT DREAM
[scene cut due to lack of sense]

SCENE WHERE LEO, AXEL’S UNCLE, IS WALKING AROUND IN ARIZONA PANTLESS, INTORDUCES HIS FIONCEE WHO CRIES BECAUSE SHE REALISES SHE’S PRACTICALLY MARRYING HER GRANDPA
[scene cut due to over-boredom]

CHILDHOOD – watching old films with Leo, Axel remembers his youth.
AXEL: I didn’t want to come to your wedding ‘cause I kinda blame you for my parents’ death, but it’s okay now, don’t cry, Leo. Damn, you smell nice.
LEO: Live with me for a while.
AXEL: No problem, but don’t you dare think about turning me into you! I want to be homeless and smell like fish!
LEO: kk.

IN THE CINEMA
SOME DOG: *runs and goes into the hall*
PAUL: What d’you know, it’s a giant banana and it’s coming out of my pants, LOL! And now I’m gonna pretend to be a heterosexual for a while by finger-banging that chick in the front row!
AXEL: *leans over to watch them closely* Ew.

SCENE WHERE AXEL MEETS ELAINE AND GRACE IN THE CADILLAC STORE
[scene cut due to the over-length of Fay Dunaway’s legs and/or the over-suicidal behaviour of Grace]

WTF THEY’RE ALL DINING AT ELAINE’S
ELAINE: I’m obsessed with Papua New Guinea.
GRACE: I like turtles. I like them very much. I play with them. When I die, I want to be a turtle so that it’ll be normal for me to bang them all day long. Forever.
PAUL: *throws sth under the table* Oops, now I’ll have to lick Elaine’s gorgeous leg, because you still don’t suspect how gay I actually am.
AXEL: Damn you, Paul, why can’t you lick mine?
GRACE: NO NO NO TURTLES ARE A BETTER TOPIC THAN NEW GUINEA, YOU CAN’T PERSUADE ME ELAINE YOU KILLED MY FATHER #$%^&*() I’M GOING TO KILL MYSELF, I CAN’T TAKE IT ANY MORE!
GRACE: *bungee jumps with her tights*
GRACE: *survives*

THE SUPER ROMANTIC SCENE:
ELAINE: Once upon a time, when I was young, I wanted to fly.
ELAINE & AXEL: *fly while sitting around the coffee table in the yard*

THE NEXT MORNING:
PAUL: I only wear black. I’m hot.
AXEL: Elaine’s hotter. I’ll build her a flying machine, because I so desperately want to get laid.
GRACE: I have an accordion!
AXEL: According to Paul, men killed the dinosaurs. He’s kinda dumb, but still hot. Anywayz, Elaine is hotter. *hooks up with her*
GOD-DOG: *bark*
AXEL’S FLYING MACHINE: *collapses in fear of the God-dog*

THE NEXT NEXT MORNING:
GRACE: *sniff-sniff* HOW COULD YOU FUCK MY MOTHER, YOU STUPID GAY MOTHERFUCKER, AHHH! *spills milk on Axel with all the hatred possible*
AXEL: Yay, now I can eat my cereal!

5-6h later
AXEL builds an air-strip or sth for the machine.
GOD-DOG supervises in a barking manner.
GRACE spoils a romantic moment between Axel and Elaine by playing her accordion.

A VERY STUPID SCENE WHERE AXEL AND ELAINE UPGRADE THE MACHINE AND AXEL FINDS A PISTOL.
[scene cut due to obvi]

THE NEXT NEXT NEXT MORNING:
LEO and PAUL arrive to retrieve AXEL who is refusing to go home.
PAUL: You’re a moron.
AXEL: No, you’re a moron.
PAUL: I’ll beat you so hard.
AXEL: Sexy.
AXEL and PAUL fight and roll around the yard.
ELAINE tells her true age to LEO, he escapes screaming, taking PAUL with him. GOD-DOG swears them in doggish.

ANOTHER WEIRD DREAM FOR AXEL:
[scene cut due to lack of sense]

THE NEXT NEXT NEXT NEXT MORNING:
GRACE is smashing the machine.
AXEL repairs.

UNDEFINED MOMENT:
AXEL slides around in a trolley or sth with a table-cloth on himself.
GRACE plays on her accordion angrily.
AXEL does the chicken dance in response.
ELAINE: Have I ever told you how smoking hot you are in a table-cloth? Do me now!
AXEL: *does her on the wall and then smokes 3 cigarettes as 1*
GRACE smashes the machine. Again.
GOD-DOG sleeps.

THE NEXT^5 MORNING:
AXEL & ELAINE fly, GOD-DOG sees them off, they crash and ELAINE becomes even more retarded.

SEXY SCENE:
AXEL decides he has to use the pistol. He goes to kill GRACE, but chickens out and has sex with her instead, because that’s so like what normal people do – they either shoot guys or fuck them.

THE ULTIMATE STUPID TALENT-EVE SCENE WHERE PAUL SHOWS EVERYBODY EXACTLY HOW MUCH HE SUCKS AT ACTING:
[scene cut due to over-boredom]
LEO’S FIONCEE interrupts to say he’s dying. LEO actually dies in AXEL’s hands and flies to the Moon.

THE RETURNING:
AXEL: Elaine, sry.
ELAINE: Go away. Wait. No, go. No, wait. No. Yes. No. Yes. No, dammit!
AXEL: Ugh, no way to settle this without sex.
ELAINE: BTW, LEO’S FIONCEE is like the only cute girl you haven’t slept with yet, you should think about it!
AXEL: Yeah.. I haven’t done it with PAUL either and I think about it all.the.time. ^.^
ELAINE: *nailing stuff on/above her head* In case you haven’t noticed, I’m retarded AND bipolar! AND NOW I’M GONNA THROW THIS YELLOW TOY-PLANE ON YOU!
AXEL: Sex anyone? ;?
SOME SOMBRERO GAY HOMBRES: *playing*
AXEL & GRACE suspiciously go to da roof.
GRACE: Life’s beautiful. *gets high*
AXEL: How about making out?
GRACE: YEAHH. LIFE’S BEAUTIFUUUL.
ELAINE: *tries to kill them while flying, doesn’t succeed, tries with PAUL*
PAUL: *rolls in circles on the ground, because God-dog is not in this scene because of being busy with some divine stuff and someone just has to do the dog’s work, how else are we to convey the meaning here?!*

ELAINE’S BIRTHDAY EVE:
PAUL: Hey, Axel, I’m making this small talk because there are some 20 mins until the end of the film and I still hope we can hook up.
GOD-DOG: [translated from doggish] I’m so totally humping your leg, dude. AXEL, back off, you stupid fag, go have a threesome or sth!
[rainy stuff when everyone’s blind-walking around and GRACE destroys a toy-rider cut because of being boring]
[PAUL’s gay story cut for the same reason]
GRACE: I want you to have something.
AXEL: You want me to have the world?
GRACE: Actually, I want you to have sex with me, but sure, world works too.
AXEL: Let’s screw around together!
GRACE: Let’s screw each other!
AXEL: Nah, I’m only having sex with you once in this film and they don’t even show it.
GRACE: Damn. I’m so depressed right now. Okay, let’s wrap presents in a perfectly non-sexual way instead.

THE WEIRDEST SCENE:
PAUL: *talks to the cake*
GOD-DOG: *cuddles with PAUL*
GRACE: *kills herself ritually in white dress in the rain*
AXEL: And all of this happened just so that I could see... I subconsciously identify myself with a freak-fish!
EVERYONE: *facepalm*

THE END

2009-08-07T19:12:00.003+03:00

- aren't there other ways i can get pregnant, like sitting on the toilet seat?
- yeah, absolutely. there would need to be a guy sitting between you and the toilet seat, but yes, absolutely !

2009-08-01T01:04:00.003+03:00

even if i'm not loved, i still want to love. to love someone from the bottom of your heart is the simplest thing in the world. so why is it so difficult?

...

2009-07-29T15:03:00.003+03:00

не знам какво се случи отново
супер съм тъпа
трябваше да тръгна, когато ми каза да си ходим

oh gravity
is working against me
and gravity
wants to bring me down

странно е как съвсем незначителните решения, които вземаме понякога, в един момент се оказват повратни избори, които не можеш да промениш. и сега заради една ей такава глупост, не, всъщност дори не зная защо точно.. трябва да си подреждам живота на ново, трябва да се събирам наново.
не знам дали съжалявам.
не знам дали да забравям.
не знам дали да се надявам.
не знам къде се намирам.

знам само, че съм запецнала в това никакво пространство и се нося безметежно и болезнено в него...
не искам да падам.
отново.

сетих се какво беше казала м. - че се е влюбвала три пъти и последният път сърцето й е станало на камък.
3. какво число само. какъв край само.

очаквах нещо по-грандиозно. ако това е истинският край, вероятно наистина ще съжалявам. очаквах нещо по-истинско.

oh gravity, stay the hell away from me

where is my mind?

2009-07-08T12:22:00.003+03:00

струва ми се, че цялата работа с проблематичността на човешката личност е понеже създателят на човешката душа я е оставил пробита някакси, и каквото и да получаваме, никога не е достатъчно. или поне с повечето хора е така, не знам ;?
поне за себе си забелязах, че винаги ще намеря от какво да се оплаквам, макар че на пръв, втори, трети и четвърти поглед в момента всичко ми е наред. много странно. веднага след това осъзнах, че трябва да потисна естественото си желание за щастие. то е като шарен балон с хелий, който детето гони и сякаш с всяка крачка го праща още по-далеч от себе си.

with your feet on the air and your head on the ground
try this trick and spin it, yeah
your head will collapse

затова просто ще игнорирам недостижимия балон и ще пренасоча вниманието си към другите шарени неща наоколо.

може би съм прекалено сънена в момента, но мога несъмнено да го определя като състояние на притеснителна чистота, защото в момента всякакви чувства липсват.
безметежност.

where is my mind?
where is my mind?
where is my mind?

oh i don't like my clothes anymore

2009-07-02T00:49:00.005+03:00

добре, де, може би просто не ми е писано да се науча да си водя блога редовно :р
някакво коте плаче толкова настойчиво навън, иде ми да литна през прозореца като супермен, да го фиксирам с поглед, да го сграбча и да си го прибера вкъщи, където да си го гушкам цяла нощ и да спре да мяука толкова жално. обичам котки и искам котка :/. ама не може. мрън. допреди няколко години още не се бях отказала от метода намирам-си-готино-котенце-след-това-се-връщам-с-него-и-изтърсвам-canwekeepitmompleasepleaseplease?.
от друга страна, л. си ми е като домашен любимец. има пухкава, гъста коса, която е прекрасна за галене. мърка и издава extra sounds. настоява да бъде поен, хранен и къпан. същинско животно, само да не бяха извращенията :р. ау, и как мирише.. <3
сигурно прекалявам с публичните глупости, просто от много отдавна не съм била влюбена и се гордея със себе си, с него, с всичко :р. пък и тази вечер е специална, защото е подгрята с един двоен бейлис.
бях на някакъв "концерт" днес, но озвучаването беше отвратително, пък и като цяло не беше кой знае какво, само дето целият местен ъндърграунд се беше изсипал, струва ми се :р. утре ще ходя да свиря и вечерта пак по улиците...
някакси.. не се занимавам с кой знае какво, but i'm pretty happy :)
ии.. да. май ще си лягам.

if you leave

2009-05-02T23:16:00.003+03:00

струва ми се, че има един човек, който винаги остава пропуснат в моя блог, а ако ще се пише за хора, може би това е the person. my person. my cheese. м.
dude, i muss you already! знам, че още не си тръгнала и че допреди 4 минути бях на телефона с теб, но ми е толкова нервно, и самотно, и.. само си мисля как не трябва да забравиш да си вземеш маска, и да си отбележиш куфара, иии... уф. да ми пишеш всеки ден. because i'm totally freaking out here xD
и явно няма да завърша тази публикация, защото телефонът ми звъни.

p.s. не ми пука какво мислите, the o.c. rulez xD

rebellion (lies)

2009-04-12T12:01:00.005+03:00

носталгията и топлината, които споменах? излъгах.
вече толкова сме се променили и отдръпнали, че дори следтебните ми емоции са ненужни, неистински, несъществуващи. аз си измислям всяко от тези фалшиви чувства, за да се заблуждавам, че съм жива отвътре. ти си станал някакъв омразник, с когото дори не ми е приятно да си говоря през повечето време. а когато се опитваш да си мил и общителен, заинтересован от мен може би, изпитвам нещо средно между поласканост и отвращение. не трябваше да ме лъжеш онзи път. това само влоши нещата, които и без това бяха само сухи съчки без искра надежда за нов огън. изгори ме отвътре и с това ролята ти в живота ми е изчерпана. живеем един без друг, но без да сме се карали, казвайки си "край, не искам повече да те чувам". така поне можем да се самоуспокояваме, че не е наша вината за тази дистанция.
понякога ми липсваш. но после се сещам какво копеле си и това чувство се измъква толкова бързо, че ме кара да се замисля дали наистина си ми липсвал, или е било поредната фалшива проекция, която отегчения ми мозък е измислил за теб. защото съм свикнала да си там. и не е нормално да не ми липсваш. обаче не ми. наистина. може би малко съжалявам, още не съм решила за какво точно.
преди с вина си мислех, че бих искала да се върна обратно на 14 и да преживея щастливите си моменти с теб отново, въпреки че знам как свършва всичко това. обаче сега знам какъв си, какъв си бил винаги може би, и не съм сигурна дали искам да съм имала толкова общо с теб. дали си пропилях времето с теб? засега ще кажа "не", защото благодарение на теб се научих да оцелявам. след това, което преживях заради простотиите ти, вече почти нищо не ме плаши. и дори да ме плаши, знам, че каквото и да се случи, ще се оправя. а и може би станах малко мъж, защото всеки, който се опита да взаимодейства с мен, казва, че имам тежък характер и че държа на контрола. че аз водя танца. може и така да е. била съм крехка. не е хубаво усещане, когато е постоянно. сега не съм и се гордея с това. in your face !
и не те мразя. благодаря, че ми помогна в порастването. и сбогом, защото в емоционалният ми свят си почти мъртъв. надали някога ще умреш окончателно, но да речем, че си в сигурен, вечен сопор.
в твоите очи съм бившият ти ресурс на жива енергия, малка и жалка. в моите очи има просто разочарование и неодобрение. и двамата добре се подредихме, i guess.
сега всичко, което беше, е зад гърба ни. или по-скоро зад твоя и зад моя, защото "нас" отдавна вече няма. и знаеш ли какво? вече мога да живея с тази мисъл, без да усещам как гръдния ми кош се разкъсва. i hardly give a fuck actually. и няма по какъв друг начин да ти го кажа. (:

tire swing/l.s.f.

2009-04-03T11:06:00.003+03:00

снощи не съм затворила щорите добре и тази сутрин светлината нахлу в стаята ми и ме издърпа нахално от любимия ми свят на блаженство и бездействие, наречен сън. доста често казвам, че толкова обичам да спя, че ако можех, сигурно бих си проспала живота. както и да е. измъквам се някакси от леглото, а очите ми сълзят, защото още не са готови да приемат осветения, пъстър свят в себе си и всеки опит да фокусирам върху някой предмет ги натоварва допълнително. минава ми.
издавам гърлен звук на неодобрение, когато разбирам, че английският ми чай е свършил. не съм сигурна колко точно ме мързи и дали ще си направя още. защото е прекрасен на вкус <3
вместо да си оправя леглото и да закуся, аз просто се мотая наоколо в розовата си, сънищна униформа, и си мисля за любовта.

Cuz I like to be gone most of the time
And you like to be home most of the time
If I stay in one place I lose my mind
I'm a pretty impossible lady to be with

замислих се за онова, което л. беше казала веднъж - "влюбена съм във всичките си бивши приятели". нещо такова. така си обяснявам защо усещам наличието на територия в мен, която е била заклеймена преди много време от друг човек, и сега, затънала в бурени и мръсотия, продължава да му принадлежи, а това ме изпълва с носталгия и малко топлина дори.

имам нов човек в живота си. чудя се колко време ще отнеме и дали въобще ще се стигне до това аз да пиша за него тук. искам да пиша за него тук. означава, че израствам емоционално ^^ and yeah, writing about him is all about me xD. ще видим.
току-що с приятелка планирах разходка на място, където никога не съм стъпвала, макар да живея в този град от.. винаги. ohboyohboyohboy, aren't i excited.
трябва да опитваме нови неща. всички (:.

I'm on it, get on it
The troops are on fire

2009-03-25T23:13:00.003+02:00

и точно когато си мисля, че си достатъчно далеч, достатъчно дълбоко в своята кутия, за да не ми пречиш да се захвана с нови неща в живота си,
ти изскачаш отнякъде, sweeping me off my feet.
въобще не е честно, да ти кажа.
няма да се дам пък.
i owe me that one.

my killer/my lover

2009-03-18T17:24:00.005+02:00

преслушвам няколко различни неща, докато реша какво ми подхожда днес, в крайна сметка завършвам с кръстосани крака върху стола, чаша вода на стайна температура и зацикляне на новият сингъл на placebo - battle for the sun (можете да свалите легално и безплатно от placeboworld.co.uk), който прекрасно отразява настроението ми. и като по поръчка навън завалява, след като облаците цял ден като мен се мотаха и се чудеха да се махнат ли, да завалят ли или да експлодират и да изчезнат.
изядох цяла филийка хляб и поредното сладко нещо. въпреки че вчера се убедих колко палави са въглехидратите (правят ме едно много лошо и хиперактивно момиченце :р). не смятам да се откажа от тях и те продължават да бъдат основното в менюто ми. а много ми се ядат краставици.
ще се прехвърля обаче на другата тема - radiohead, които в момента са на турне с kraftwerk иии после ще се захванат със създаването на нов албум. аз още старите неща не съм абсорбирала напълно, но т'ва не ми пречи да си искам още :р

I, I, I, I,
I will brush off all the dirt, dirt, dirt, dirt, dirt, dirt, dirt
And I, I, I, I,
I will pretend it didn't hurt, hurt, hurt, hurt, hurt, hurt, hurt, hurt

такъв един музикален взрив ми е необходим, за да се родя отново и да започна пролетта наистина с a_brand_new_attitude. никога не съм обичала зимата, писва ми вече от нея. искам множество музикални разходки, разговори, партита, филми и прочее неща, които вероятно не мога да си позволя, при все, че имам тежък график за идните години от живота си. но не може да се мине без забавление, нали? полага ми се поне мъничко, right? ако ли не, i shall cheat xD

бегбеде, тоз' безсрамник страшен (честно, понякога пише пълни простотии, понякога звучи искрено, а понякога обяснява как е срал и повръщал едновременно. ммм.), пише, че любовта е такъв тип катастрофа, при който виждаш, че ще се блъснеш в стена, а въпреки това даваш газ. (цитатът не е точен, това го четох преди няколко дни). струва ми се, че има нещо вярно, понеже любовта наистина е забързаната, не особено обмислена и обикновено необратима страна на връзката [, защото аз вярвам, че двама души могат да продължат да са заедно и след като свърши любовта, всъщност тогава започва сериозната част, която не е толкова импулсивна, но си има своята красота, докато не се изчерпа - това от какво зависи, не зная, питала съм се много пъти ^^]. и доста често знаем, че ще завършим променени и вероятно емоционално ощетени, но въпреки това се впускаме в този странен психо-физически експеримент. какъв вид мазохизъм е когато ти липсват скоростта, стената и самата катастрофа? когато си умираш за нова такава? защото усещам колко нагло тръпката ми липсва, сладкото и горчивото.

всичките въглехидрати на света не могат да заменят любовта.

You, you, you, you,
You are a cheap and nasty fake, fake, fake, fake, fake, fake, fake
And I, I, I, I,
I am the bones you couldn't break, break, break, break, break, break, break, break

21?

2009-02-09T21:10:00.003+02:00

зачетох се в една книга на бегбеде ("любовта трае три години") и обърнах внимание на един съвсем незначителен за историята детайл за календара. ако той е прав, то аз съм родена преди официално първият ден на есента. което ме прави... дете на късното лято. аз съм дете на лятото о.о боже.

(този факт ме потресе толкова много, че трябваше да го блогна)

waking life

2009-01-23T18:44:00.004+02:00

аз съм тотално изумена. мисля, че наистина... едва имам думи.

когато се опитах да опиша накратко филма на познати, наблегнах на "мнообразие" и "изобилие" - две сходни думи, които употребих във връзка с идеите, които филма представя. а те са... много. развити стриктно и в дълбочина. вързани в редица една след друга. в момента си мисля точно за накит с мъниста - едно след друго, подредени в омагьосан кръг. и макар да е от 2001 година, тази независима продукция все още представя доста актуални въпроси, всички те развити над основната тема - lucid dreaming. ето какво открих в едно ревю:

No movie that I have ever seen contains such an overwhelming abundance of ideas. Good ideas. Penetrating ideas. Ideas about life, reality, the meaning of existence, and lots and lots of ideas about dreams.

But I don't mean to mislead someone and intimate that this is a movie that solely addresses the head, and not the imagination or the heart. It does. Visually, this is one of the most remarkable films I have ever seen.

[цялото]

самата аз отначало се дразнех на визията, защото е нарисувано по един.. небрежен, свободен начин (i say - color outside the lines! [...] don't box me in! - реплика от филма:)), който би изглеждал интересно на рисунка, но на подвижна картина е малко странно. в един момент обаче започна много да ми харесва. всъщност филмът първо е бил заснет като игрален, в последствие - анимиран. ноо това не е толкова важно.
нещата, които се казват във филма... незначителните, ежедневни реплики са не повече от 10. което за 98 минути никак не е зле. всичко останало са умни приказки, идеи, образи. в някои моменти дори връщах назад, за да видя разговора отначало и да го осмисля още веднъж. много, много, много хубаво.

огромни прегръдки и благодарности на р. за препоръката. страхотно!:)

I don't think that it's gonna rain again today

2009-01-17T15:47:00.003+02:00

ще прозвучи тъпо и лигаво, но просто реших, че е време за нещо оптимистично !
знаех си аз. винаги така става - рано или късно нещата се променят, негативизмът спада и се намира и малко местенце за светлината в края на тунела (:. все пак противоположните положения са си взаимно необходими. та. поставих си нова цел: да се науча да се чувствам добре. и мисля, че поне засега ми се получава. ^^
това е моето януарско решение. реших да дам шанс на новата година въпреки всичко. нещата, които вече успях да свърша:
- намерих време да приема свободата си. да си необвързан с тежки чувства спрямо някого (без значение приятел или нещо по-различно) изисква свикване и преборване с носталгията, но и отваря много място. а аз въпреки всичко си оставам креативна личност :р дайте ми площ и аз ще обърна света!;
- успях да намеря време и за фотография - стара, не особено развивана досега моя страст. сигурно звучи адски обикновено, вече всеки втори човек снима. но барем се окаже, че наистина ме бива и идеите ми изглеждат добре реализирани, ще се почувствам доволна (:
- имам нова най-любима група (radiohead). стимулират ме да порастна. да се развивам. и докато съм на музиката, искам да вметна, че editors имат много хубави китари о.О. в момента слушам точно an end has its start. имат си специфично звучене, i like that. индивидуалността в музиката днес е трудно постижима. и съм се хванала да попивам тонове инди;
- имам нов любим актьор - Jonathan Rhys Meyers. нямам намерение да говоря за него, тъй като ще стана дребнава и досадна;
- пускам си дълга коса и естествения цвят на косището;
- от покупките си малко преди нова година, мога да кажа, че съм влюбена в шапката и новия си плейър. тъпо, материалистично изказване, но пука ли ми? не (:.
- смятам да се върна към йогата, която зарязах преди известно време. щеше ми се да танцувам, но няма как да си го вместя в графика, затова се спрях на това. домашна йога. една идея по-здравословно хранене. такива работи. ако продължавам, както съм тръгнала, скоро по островите ще почнат да гладуват, като хората в Африка, понеже ще им изям грейпфрутите ;?

иначе... вчера се мотах 3 часа с Р., говорихме си stupid girlie stuff и ми беше много уютно в собствения ми град, където обикновено се чувствам неприятно. също така вчера Д. (който ей така от нищото ми донесе кафе и храна, което е прекалено мило, за да е истина о.О) ми каза нещо странно тип "изглеждаш щастлива. какво, по дяволите". горда съм от себе си, че жаждата ми за книги се събуди - ако снощи нямах да уча толкова много, щях да си завърша книжката ("Малки богове" - Т. Пратчет), за да се захвана с някоя по-сериозна ("Сняг" - О. Памук). в момента продължавам да се чувствам girlieh, чудейки се какво да облека... часът е 16:13, след 3 часа съм на партито на С., и ми е някакво странно... не съм типа момиче, което си избира дрехите кой знае колко внимателно. всъщност е приятно по един виновен начин - цялата работа със стоенето пред гардероба и ваденето на дрехи (но не и прибирането им :/), измислянето на съчетания. разбирам защо толкова момичета го правят :р. *тъп чик-лит момент*.

всякакви мисли ми минават през главата. уча се да се замислям за някои неща повече, отколкото за останалите. уча се да се да го правя, когато му е моментът. намирам си причини за всичко (:.

whatever helps you sleep at night.

.

2009-01-02T01:31:00.004+02:00

2 януари, 2009

чувствам се една година по-стара, една година по-уплашена и една година по-ненамястотоси. не знам кое е мястото ми, но поне съм убедена кое не е. не искам да правя равносметка за изминалата 2008, понеже с почти нищо не мога да я похваля, нейната кожа. освен може би музиката - разширих си музикалните хоризонти. нооо основно това. не си е голямо постижение.
бях толкова разочарована, толкова наранявана, толкова вглъбена и глупава...
посрещнах новата година по най-задръстения начин евър. стоях си с родителите ми у нас, дори не сме слушали музика, гледахме телевизия мълчаливо, а аз тънех в скука и сдържах сълзите си. бях скарана с най-близкия си човек, бях сърдита на други, изпълнена със злоба, разочарование и болка, като животинче с трън в лапата.
ето, гледам новата година в очите и какво виждам? поне още 1 година ще си бера ядове със старите каши, така и не се научих да не бъркам в любимото си бурканче греховен мед. още 1 година изпитание на нервите ми. и не само. и времето тече, а трябва да се занимавам с толкова много неща... чувствам се така.. нищожна и безполезна. още една година ще си разранявам старите рани. и въобще.. гледам я. гледам тази нагла 2009 на прага на живота си и съм изпълнена не с надежда, не с оптимизъм, а със страх.
нямам нужда някой да ми каже, че нещата ще се оправят. знам. всичко се оправя един ден. но точно тук и сега... че и в идните месеци... няма как да се оправи. и тук и сега аз не съм на себе си. тук и сега искам да изляза от кожата си и да избягам. тук и сега въобще не съм щастлива.
и съм далеч от идеята да ви пожелая честита нова година. светът през моите очи е в немилост. нямам какво повече да кажа.

ugly in the morning

2008-12-14T22:52:00.004+02:00

знам за едно нещо, което е по-могъщо и от егоизма в човешките взаимоотношения. нещо, съвсем присъщо на човешката природа. желанието да притежаваш. да подчиняваш другия на себе си. да се чувстваш сигурен, всичко да е под контрол.
даваш на някого да вкуси сладката ти кожа, той се опиянява и се пренася в теб - малко по малко или пък бързо и рязко, но успява. и му харесва. и на теб ти харесва, защото си казваш "да, ето сега слагам нещо на масата, а той харесва офертата". мислиш, че печелиш. че този неземен вкус ще го кара да идва отново и отново, да кръжи около теб, с надеждата да му подхвърлиш поне капчица от блажените си сокове, усмихвайки се дяволито за добре свършената работа. но един ден.. се замисляш. какво ли прави през цялото време, в което не е зает да кръжи около теб? след като ти си му направила добре оферта, не е ли възможно друг също да е постъпил така? много други? не си ли просто един от изворите, до които героят се отбива, за да черпи безсмъртие? хрумва ти, че може би не си чак толкова специална. обвиняваш го, че лъже. изписваш бурята си върху него. чупиш, рушиш, събаряш, помиташ и осмиваш всичко общо в гнева си, разяждащите те съмнения оковават ръцете ти и нищо не можеш да направиш. ангелското ти лице, изтъкано от светлина, става грозно разтегната пародия на човечност. безпощадна. нелогична. защо ли? защото искаш да имаш. имаш нужда да знаеш, че ти и само ти си блаженството. че когато не кръжи около теб, просто е прекалено нещастен, за да прави каквото и да било друго. искаш да го вземеш под крилото си и да го пазиш от света. от всички онези, които не го обичат. невъзможно.
затова.. рушиш. себе си. предимно.

denial, denial.

2008-11-24T21:20:00.003+02:00

зимата сковава не само
лицето
ръцете
пръстите ми.
тя замръзява,
забавя
метаболизма на чувствата ми.

999 минути нощ
и само 1, за да видя гласа ти

липсваш ми, липсваш ми, липсваш ми.

just.

2008-11-10T20:48:00.003+02:00

месеци по-късно,
намираща се на същото място,
както винаги,
светът въобще не е същия.

9 престъпления повече,
няколко пропуснати шанса...
колко му е, живот.

5 септември, 2007

(А всеки ден е толкова безсмислен -
с поредното добавено очакване.
От кратки цели стигнати изчистен...)

Та ние май дори не се познаваме!
Ти - с поглед фокусиран и магичен,
аз - в нищото загледан, замечтан.
Ти - в танц оплела този свят безличен,
аз - някакъв словесен хулиган...

И с всяка дума времето изтича.
А да се върне му е все едно.
Но в думи-камък аз ще го запиша,
за да запомни как ще е било.
Това е малкото, което аз ще смогна -
да провокирам тъй госпожица Съдба.
Пък нищо чудно тя да подпомогне
за седмица да съм извън града.

(Не трябва ли денят да е осмислен?
Да си създам възможност за пътуване.
И виждам цел една със поглед бистър -
на автогарата да се сбогуваме... до нови срещи!)

това стихотворение
написа за мен едно Говедо

exit [music]

2008-11-08T23:27:00.004+02:00

магията на театъра
бавно се издига над сцената,
увива се във въздуха,
задушава го,
а след това се загнездва
под изсушените ми клепачи.

това е единственият коментар,
който заслужавам да дам на тазвечершната постановка.
прекалено необразована съм за повече.

бумтящи машини,
атака на извънземни,
или по-скоро високи сектанти,
които мълчат заплашително,
гледат те празно през маските си
с промитите си души
и нямат какво да те посъветнат,
защото виждат колко си обречен
да не излизаш от пътя си.
от друга страна и ти им се присмиваш,
задето се лишават от собственото си мнение,
но на тях не им пука, разбира се.

а пък аплодисментите ще дойдат сами.
много странно явление -
маса хора извършват този.. ритуал
по оказване на чест и преклонение пред някого,
звучи малко езически.
а кой е пророкът, който винаги пляска първи?

and you can laugh
a splineless laugh
we hope your rules and wisdom choke you
and now we are one
in everlasting peace

шибан обет за целомъдрие.

We hope that you choke... that you choke...
We hope that you choke... that you choke...
We hope that you choke... that you choke...

trains and sewing machines

2008-10-12T20:39:00.007+03:00

оставям се на вечерния вятър и забързаните приказки да ме водят към топлото убежище. потъвам в кожените седалки и обществено-уютната атмосфера, в разговорите, в храната, в усещането за временна установка... за хора, които се опитват да си подредят животите заедно, гледат се в очите, смеят се, споделят, а въпреки това всеки един от тях тъне в своите си тревоги наум. и всеки знае, че това няма да продължи завинаги. установката ще се разпадне с времето. малко по малко, една подир друга подпорите ще си отиват. а сега ги крепи общото чувство, че искат да си останат така по-дълго. да принадлежат. на себе си, една на друга, на мястото.
нощното небе, уличните светлини, забързаните стъпки, лекото потреперване със зъби. малки белези, бележещи пътя към дома. пътешествие към четири стени на спомени, гняв и непреодолимост.
там всичко е както винаги си е било, еднакво и свирепо, безпристрастен съдник, свидетел на всичките ми малки прегрешения и престъпления срещу себе си. хладът ме приковава в ъгъла под топлите завивки.
въодушевлението ми се изнизва като струйка застоял въздух през заплашително отворения прозорец.
ние, хората, лъжем. лъжем малко, лъжем много, благородно, безочливо, нахално, патологично. лъжем другите. но най-вече лъжем себе си. искаш нещо, не го получаш. много просто - ще излъжеш, че не ти е трябвало и без това, има още много възможности. човек е способен да излъже за всичко, ако от това зависи оцеляването му. so here it is, the truth about truth: it hurts, so.. we lie.
на мен ми е интересно обаче как лъжеш ти, защото знам как лъжа аз и че съм способна да лъжа оттук до меркурий (и обратно). лъжеш себе си толкова упорито, почти ме боли за теб. вдишваш измишльотини. лъжеш сутрин, обед и вечер. насън. вашите, приятелите си, нея, мен, тях, него, и Вас също, господине!, а най-вече и себе си. но аз знам, че лъжеш. и бих дала всичко да можех да ти предложа опора, малко късче откровеност, независимо дали ще се изрази в мълчание, прочувствен разговор или като онзи летен следобед. да ти позволя да бъдеш истински със себе си за малко. уви, не мога. зная как, но не мога. и ти не можеш да си го позволиш така или иначе. това е цената да бъдем големи хора.

отпивам глътка чай с peach & passion fruit, погледът ми се връща между страниците на книгата, откъдо е и излетял сякаш преди миг. хубава книга, глътка въздух за душата. идеите на книгата са като акупунктура - прицелват се там, където те боли, стимулират сетивата, лекуват. чета и се пречиствам от старите навици и желания.
7.
8.
9.
10.
и ще бъда като нова. поредната нова страница от истинския живот, започнала със задната корица на измисления.

hide and seek

2008-10-04T15:16:00.004+03:00

докато изцеждам млякото, заради каймака, усещам духа на есенен хлад, витаещ в кухнята. отказвам се и изливам всичкото мляко в мивката. направих си чай.

взирам се в ароматната пара, която се извива несигурно над ръба на млечнолилавата ми чаша. губи се във въздуха над себе си със скоростта, с която се губи земята под краката ми. потъвам в носталгия. как си играеш на криеница със съзнанието ми. първо си там, гледаш ме изпитателно и чакаш да взема решение... а в момента, когато се втурна към теб, досущ малко дете, чиито бузки са нажулени от студа, втурващо се към топлите обятия на майка си, ти бягаш и се скриваш. оставяш протегнатите ми към теб ръце да разравят празното пространство, да те търсят. както слепец опипва пътя си. аз опипвам теоретичния ти образ.

празно.

моята есен не носи хлада на предзимната обстановка. това, с което е подплатена, е сковаващият мраз на космоса. на празна вселена.

пръстите ми се вкопчват в горещата чаша, сякаш душата ми ще попие топлината.

mmm, what'd you say, mmm, that you only meant well?
well, 'course you did
mmm, what'd you say, mmm, that it's all for the best
of course it is
mmm, what'd you say, mmm, that it's just what we need
you decided this
mmm, what'd you say, mmm, what did she say?

Pretty Good Year

2008-09-14T21:34:00.003+03:00

http://www.youtube.com/watch?v=pS5X50UJSng&feature=related

това. е нежен клип.
принципно можех да избера още едно нещо като за годишнина, но си го пазя за седми декември.

списъкът ми с анимета

2008-09-06T20:20:00.006+03:00

като по-малка бяха

sailor moon
yu-gi-oh!

а сега вече списъкът е допълнен с:

angel sanctuary
fate/stay night
elfen lied
saikano
iriya no sora, ufo no natsu
wolf's rain
shakugan no shana
nana
bokura ga ita
noein

и още 2 започнати ^^

не мога да си ги подредя
по любимост
обаче.

може би все пак най-много харесах нана.

eviscerated i am all the days you choose to ignore

2008-09-01T17:21:00.003+03:00

v1
[enter name here]

For you
my heart...
ripped from my chest.
Eviscerated,
I am.
And if I could,
I would plunge my fingers
through my chest
and rip out my heart
and give it to you.
A pulpy mass of morbid diathesis.

In addition to my heart,
there are some small organs
that want to give you:
glands...
sweetbreads...
variety meats.

I'm offering these gifts.
Rare gifts.

I know that
they don't amount to much
in the face of what you've given me.

I've heard these organs
can't survive outside the body
for more than a few hours.
But I'll try to get there as soon as I can.
Whatever happens, it will be on me.

On my heart.

v2

I am the next act waiting in the wings
I am an animal trapped in your hot car
I am all the days that you choose to ignore

You are all I need
You are all I need
I am in the middle of your picture
Lying in the reeds

I am a moth who just wants to share your light
I’m just an insect trying to get out of the night
I only stick with you because there are no others

You are all I need
You are all I need
I am in the middle of your picture
Lying in the reeds

It's all wrong
It's all right
It's all right
It's all wrong
It's all right
It's all right
It's all right

хо-хо-хо и ром с бутилка

2008-08-19T19:07:00.011+03:00

gypsy kings е музикална група
която произлиза от франция
(родствено от испания)
правят някакъв вид латино музика
това е техен хит
не е единственият.
не съм виждала състезание по спортни танци,
където да не го пуснат поне веднъж за самба.
та те са много и са с китари
те са цигани.

есмералда е испанската/португалска дума за смарагд,
освен това е и героиня в "парижката света богородица" на виктор юго.
има повече от десет кино-версии,
базирани на тази книга,
в които есмералда се появява
в един или друг вид
идеята е, че тя пее, танцува, прелъстява
тя е дива, волна и красива
тя е циганка.

ето тук са дадени някои много забавни подозрения за цигани,
българия също я има, обърнете внимание на стоичков
в официалният списък на уикипедия обаче него го няма.

за циганите казват, че са олицетворение на свободния дух
със своето незачитане на общоприетите норми
и безгрижието си гордо носят емблемата на волните души,
като по този начин стават колоритен елемент от обществото,
достоен за овековачеване в книги, пиеси, филми
и други форми на изкуството.

ето това са български цигани.
реалността е неприятна,
леко понамирисва
а може и да има въшки.
"българия, това си ти”

в българия циганинът си е циганин, докато не заслужи названието "ром".
(да завърши нещо повече от основно образование; да работи; да се къпе; да се държи цивилизовано)

нищо против ромите като етнос,
просто не е приятно
мазен цигански младеж
който едва ли вижда баня повече от веднъж седмично
да ти свири с уста на улицата
докато си с майка си
че и без нея.

seventeen.

2008-08-15T21:42:00.003+03:00

има 17 вида красота:

1) красотата на сърдечния ритъм, жизненоважна
2) the beauty of art/the art of beauty, кой както го обича
3) последните секунди на очакването, подобно на оргазмена ексцитация (тая дума я видях онзи ден, не се стърпях да я използвам, ужасно е пробождаща)
4) меланхолията, понеже е най-дълбокото от абсорбиращите състояния
5) сладките неща, мирисът на сладко, усещането за сладост. хората, които не обичат сладко, са най-тъжното нещо на планетата
6) сладострастната красота, която искаш да целуваш, дъвчеш, смучеш, захапваш, докосваш и много други неща после, или пък всичко едновременно
7) всички човешки емоции, особено прикритите - имат си сладкото предимство да ги разгадаваш
8) стичащата се вода по кожата - прост, нежен и преди всичко чист пример за преходността на всичко
9) миналото, защото е недостижимо
10) дъждът. май е единствената вода, където човек не си хвърля боклуците
11) тишината. без нея нямаше да можем да осмислим никой звук
12) сексът - едно от малкото неща, които все още могат да не бъдат синтетични
13) човешките добродетели, ако ги гледаш на картинка особено.
14) спомените като връзка с миналото (вж. #9)
15) the cupcakes на някой френски майстор сладкар, не се сещам за думата на български
16) стилът във всяко отношение, почти не познавам хора със стил
17) всичко, което се крие зад очите ти. индивидуалният избор, който човек прави за красотата.

искаше ми се да намеря някоя хубава песен за числото 17,
намерих например metro station - seventeen forever,
обаче не си струва, понеже three dog night - one (is the loneliest number) е 17 пъти по-добра
обещавам ви 17 вида море като се върна.

you try at working out chaotic things

2008-08-15T21:30:00.004+03:00

чувствам се като културен терорист
съвсем сериозно, не се шегувам
скачам от едната крайност в другата
довчера съм смятала незнаещите за блажени,
днес искам да науча имената на всички
велики писатели от 20-ти век
всички членове на любимите ми групи,
слушам radiohead в момента между другото.

искам големи магазини с много красиви дрехи
миризмата на нови книги, обаче класики
ходи ми се на изложби, на ревюта,
на кино, на театър,
на концерти, на много концерти.

един ден ще отида на сцигет, обещала съм си.

сега искам просто да се махна, защото ТУК е нещо, което не ми допада особено.

понеже не обичам чалга, модерни (жълти, зелени, цикламени) дрехи, беге рап и космополитън, отпадам от категорията на яките хора
щеше да е проблем, ако ми пукаше.

мириша на банан и други сладки работи,
целува ми се ужасно много,
слушам си рейдиохед тихичко, цитирам лолита и си мисля за големи неща.
буквално.

тресе ме културна треска, както казах,
умирам за нещо ново и стилно,
което да ми изкара въздуха
с красотата си
да погали болното ми чувство за естетика.

палци нагоре за бертолучи, който показа на света вагината на лив тайлър
светът има нужда от хубави филми.

Weak and Powerless

2008-08-09T12:14:00.001+03:00

Little angel, go away
Come again some other day
The Devil has my ear today
I'll never hear a word you say

Soul Music

2008-08-07T19:24:00.003+03:00

- НО НАЛИ ПОВЕЧЕТО ХОРА СА ТЪПИ И СИ ПРАХОСВАТ ЖИВОТА? НИМА НЕ СИ ГО ПРОУМЯЛА? НЕ СИ ЛИ ОГЛЕЖДАЛА ОТ СЕДЛОТО НА КОНЯ НЯКОЙ ГРАД И НЕ ТИ ЛИ Е НАПОМНЯЛ ЗА МРАВУНЯК, НАСЕЛЕН СЪС СЛЕПИ ТВАРИ, КОИТО СЕ ЗАБЛУЖДАВАТ, ЧЕ ТЕХНИЯТ НИЩОЖЕН СВЯТ НА ДОСАДНИТЕ ДРЕБОЛИИ СЪЩЕСТВУВА НАИСТИНА? ВИЖДАШ ОСВЕТЕНИТЕ ПРОЗОРЦИ И ИСКАШ ДА СИ МИСЛИШ, ЧЕ ЗАД ТЯХ СА СКРИТИ ИНТЕРЕСНИ ИСТОРИИ. ЗНАЕШ ОБАЧЕ, ЧЕ ТАМ ИМА САМО СКУЧНИ, МНОГО СКУЧНИ ДУШИЦИ, ОКАЯНИ ГЪЛТАЧИ НА ХРАНА, КОИТО СМЯТАТ ИНСТИНКТИТЕ СИ ЗА ЧУВСТВА. ЗАБЛУЖДАВАТ СЕ, ЧЕ В МИЖАВИЯ ИМ ЖИВОТЕЦ ВЪПРЕКИ ВСИЧКО ИМА ПОВЕЧЕ СМИСЪЛ, ОТКОЛКОТО В ШЕПОТА НА ВЯТЪРА.

Смърт

Someone tried to do me ache.

2008-06-29T11:28:00.003+03:00

Извинявам се, задето постоянно отварям и затварям блога си за посетители, трябва да си избера едното или другото вече... Поне половината публикации от началото на 2008 насам са скрити, но си съществуват (:

Stuck between the do or die, I feel emaciated.
Hard to breathe I try and try, I'll get asphyxiated.
Swinging from the tallest height, with nothing left to hold on to.

Много е важно човек да си преценява силите и когато нещата опират да вземането на правилно, адекватно и зряло решение, да не се свива като малко дете в ъгъла. Дори обстоятелствата да са отчайващи понякога, дори най-лесното е просто да се впусне в реката на безразличието и порочността, колкото да не мисли за сериозните си проблеми, рано или късно настъпва моментът, когато си притиснат в ъгъла без много възможности за действие.
Най-големият недостатък в устройството на човешката психика, често си го мисля, е непостоянството. Първо си умираме да се научим как да държим нещата под контрол, как сами да направляваме живота си и да се перчим колко сме силни и непоколебими, а след това започваме да линеем, тъй като ни се иска поне веднъж да се случи нещо непредвидено и ново, неочаквано, неконтролирано, емоционално и обсебващо. За разнообразие. Тогава ръцете ни, понесли здравия разум и контрола, натежават. И в крайна сметка всичко се разсипва наоколо. Тогава вече трябва да си силен и да оцениш кое си струва да прибереш обратно и да продължиш, докато не се научиш да носиш повече. Алкохолът не ти дава повече кураж между другото.

"Не можеш да очакваш първата ти сериозна връзка да трае доживотно."

Сякаш за пръв път виждам новите хоризонти... Но някак не мога да се зарадвам от това. След година и половина най-малкото ми е неестествено да бъда сама, особено психически. My backbone's gone.

If I could tear you from the ceiling
I’d freeze us both in time
And find a brand new way of seeing
Your eyes forever glued to mine.

Hush, it's okay.

2008-05-09T17:54:00.003+03:00

I don't feel bad.
I don't feel bad at all.
And I'm not quite well.

2008-05-05T00:07:00.004+03:00

сърцето ми е счупен инструмент.

заглъхнала китара с открадната струна.

то не бие,

то не чувства,

то не е себе си вече.

сърцето ми не чака да го преоткрият.

то не е изложено на показ

(или пък в някой ъгъл)

сърцето ми е мъртво.

няма в него музика повече.

сърцето ми е въглен чер,

студен и грозен,

не носи огън и не се вълнува.

секнал порив на пожар.

сърцето ми е зимен залез

над морето -

дисонансна композиция.

сърцето ми не струва пет пари.

Миг от вечността или по-малко?

2008-03-26T20:46:00.005+02:00

Тя се плъзна бавно и безшумно по края на леглото. Луната осветяваше стаята през отворения прозорец, затова Тя бързо успя да намери захвърленото на пода яке и да извади цигара и запалка.
Седна на перзава, за да изпуши цигарата си на спокойствие. Не искаше дима да се размесва с миризмата в стаята - лекият аромат на нежна нощ, на вино и бързи целувки. Нощта не беше никак топла, но не й се щеше да се облича. Доставяше й удоволствие да знае, че носи по себе си невидимите одежди, описани от чужди ръце и устни, не желаеше да развали момента, магическия спомен. Усмихна се леко в мрака и хвърли поглед обратно към леглото.
Той спеше дълбоко в усуканите чаршафи. Мъжете са красиви в съня си, помисли си тя, когато са толкова невинни и беззащитни... Отнесени. Свободни.
Усмихна се отново и се загледа навън. Тъмни прозорчета, пусти улици - градът още не се бе събудил. Дори слънцето не беше изгряло. Всичко бе спокойно и лениво, всяко парче от пъзела беше на мястото си. В такива моменти човек сякаш тепърва преоткрива света и се чуди дали винаги не е бил такъв, дали просто той е бил твърде зает, за да забележи цялата тази тиха хармония?
Издиша дима и вдигна поглед към звездите и Луната. Те си стояха - всички по местата си, в унисон една с друга. Нямаше нито една излишна звезда на небето, нито една, която да не е където трябва. Просто бяха съвършени.
По улицата долу мина кола. Първите преследвачи на действителността започваха да се пробуждат и да се връщат към мисиите си. Всеки гледаше собственият си път. Хладен, утринен повей на вятъра Я убеди да се върне обратно, затова тя си взе довиждане с непробудения град, който изобщо не подозираше как един щастлив човек се разтваря в него точно в тази минута, и стана от перваза.
После се шмугна обратно под завивките, подгонена от хладния въздух.
Върна се. Жадна да открадне още един миг от вечността.

Outta my mind, outta my mind!

2008-03-20T19:19:00.003+02:00

I am actively...
.. NOT..
..thinking..
..about you..
..right now.

За пръв път от мноого време насам имам тайна. Secrets are good. Обаче освен тайна, имам и въпрос/молба. Защо все разни неподходящи хора си падат по мен? Honestly, могат да си го спестят, а също и на мен. No damage.

2008-03-17T20:42:00.003+02:00

What had happened before, shall happen again.

Бягам и не гледам назад, а тайно се обръщам или поне наум. И все повече потъвам във все по-старите облаци, отдавна изчезнали без спомен в атмосферата. Всичко е толкова старо и толкова пуснало корени в мен. Като отлетели балони, които все още прогарят ръцете ми.

Разтварям се в теб
Опитвам деня ти
Омайваш ме
Забравям за кратко да мисля за всичко
Оставам с безплатните мисли за теб
За теб

Красиво е в теб
Опитвам деня ти
Разтварям се в теб
Говориш с безплатните мисли на друг човек
Оставаш с рекламните мисли за мен

Не те разбирам
Говориш с безплатните мисли на друг човек
Ограбваш ме тихо, но кой ли разбира
Разтваряш се в мен
Но кой ли разбира
Кой ли разбира

Разтворих се в теб
Разгледах деня ти
Отрових се в теб
Разтворих се в сладките мисли на друг човек
Забравих за кратко да мисля

Не те разбирам
Говориш с безплатните мисли на друг човек
Ограбваш и мен, но кой ли разбира
Разтваряш се в мен
Но кой ли разбира
Кой ли разбира

Не ме разсмиваш
Говориш с безплатните мисли на друг човек
Ограбваш и мен, но кой ли разбира
Отрових се в теб
Но кой ли разбира?

Бонбонената принцеса !

2008-03-10T15:11:00.004+02:00

Предполагам, че всъщност не съм нищо повече от момиче с чорапи на райета, което тайно бере теменужки пред всички в градинката на университета. Или пък просто обича да тича до светофара, за да спре точно, когато светне червено и да чака. Ниско, пристрастено към сладкото същество.
А ти бъркаш ли бъркаш в бонбонената ми душа и добавяш вътре всичко, което липсва. В крайна сметка става едно вкусово извращение, но на никого не му пука, понеже опаковката ми е лъскава.
Това просто няма да се промени. Ще видиш. Думите далеч не са всичко.

Писма до Отвъдното

2007-12-09T18:19:00.000+02:00

Зная, че не четеш това, понеже е малко.. невъзможно, ако гледаме нещата съобразно законите на времепространството. Докъде стигнах, а? Да пиша виртуални писма на починали хора... Имам нужда от теб. Имам нужда от теб. Никога не си ме предавал.

Спомням си черешата. Нашето черешово дърво, което така ревностно бранехме от съседите като последна крепост. Нашето голямо черешово дърво с хубавата сянка и кривите клони, върху които бе невъзможно да се построи къщичка. И затова я построихме отдолу. Венци ни донесе онази грозна плоскост, помниш ли? И я завари за онова голямо метално помещение с траверсите... Мисля, че никога няма да забравя какво е да живееш на гарата. После й сложихме пердета, а вътре украсихме с всякакви важни за нас неща... Аз взех онзи ужасен цикламен лак от вкъщи, който никой не ползваше, и заедно изписахме металната стена. В цикламено. Ти ми късаше скришом от цветята на майка си в градината и ми ги носеше вътре. Там, в нашето балдахинено царство. Стояхме от сутрин до вечер... Спомням си, ти щеше да станеш механик и да изобретиш нещо велико. А аз щях да съм космонавт-супергерой, който да борави с твоите изобратения. Имахме цяла галактика пред нас...
Спомням си зрелищните битки на динозаврите. Помня и как знаеше всеки един вид, докато аз едва различавах тиранозавър рекс от птеродактил. Помня как аз винаги окупирах Голямата сенчеста равнина, падаща се реално под масата в хола и моето стадо динозаври беше в защитна позиция. Винаги...
Спомням си също и "Войната на зверовете". И как си измисляхме допълнителни герои (ама какво въображение сме имали), и дори наслагвахме един на друг. Така и никой не каза на другия, че знае, че си измисля и всъщност няма Заотроп и Коттрон. Нито пък Анхел и Имбту. И никога не се предавахме докато и двамата не паднем уморени на пода, но заедно. Заспивахме в леглото на вашите, а после баща ми идваше и ме отнасяше на долния етаж, в моята спалня. И там сме спали, помня например един случай, когато вашите трябваше да отсъстват, а ти не можеше да си с тях - не си спомням защо, ще ме прощаваш. И ти остана цял ден с мен, цяла вечер, а после си легнахме в моето голямо легло, което тогава още не беше продънено в единия край (ти така и не спря на хлътваш там!) и си говорихме часове наред. Накрая се допряхме чело в чело, хванахме се за ръце и заспахме. Помня как не можехме да спред да пием сок от трамбъз, а бутилките намаляваха... И как си пернахме ей такива големи глътки, защото и двамата сбъркахме чашите си с ракиите на бащите, хапващи салата отново. И как ти винаги сядаше на табуретката, винаги се клатеше, винаги падаше, винаги майка ти ти се караше, а ти ставаше, поглеждаше ме засрамено и пак започваше да се клатиш... Помня и как ми казваше "Нани" - като по-малки не умееше да ми казваш името, но после... Стана като твой навик, като уникален знак. Никой освен теб не ме е наричал така, между другото.
Помня, че бяхме... Две толкова близки семейства... Двама толкова близки души. И ми липсваш. Представа си нямам ако все още беше жив къде щях да съм и дали изобщо щяхме да сме още приятели. Понякога си мисля, че може би има рай, има някакъв отвъден свят. Убедена съм, че ти заслужаваш да си щастлив там. Мисля си също, че имаше причина това да се случи - аз съм толкова калпава и нескопосана личност... Все трябва някой да ме наглежда и пази, нали? Мисля си, че ти си моят ангел-хранител и си винаги до мен (е, надявам се, че не ме наблюдаваш в банята ^^). Мисля си за теб. Ти си единственият, който ме е обичал от люлка до гроб. Зная колко егоистично звучи сега като го казвам, но имам нужда от теб. Имам нужда от знак, от посока. От... нещо. Ще го направиш ли за мен? Благодаря ти.
Аз... Обичам те. Става ми ужасно мъчно като си помисля дали някога изобщо съм ти го казвала, но ми се струва, че ти го знаеше... Обичам те и винаги ще го правя. От люлка до гроб :)

2007-12-08T16:34:00.000+02:00

I need some sleep.
You can’t go on like this.

Тя стои на ръба, а студът бавно я превзема. Зимата се просмуква в земята под краката й, нахлува се във вените й, попива в сърцето и накрая изтича през очите й като през отворени прозорци към нищото. Земята е твърда и суха, последните паднали листа са посребрели по ръбовете, нежно оковани в скреж. Дърветата, обрулени от хиляди силни ветрове, едва се държат върху отслабналите си корени, а бурени са разхвърляни хаотично тук-таме като доказателство, че някога, много отдавна, дори тук е имало живот, вероятно и надежда за бъдещето. Сега всичко, което е оцеляло, е мъртво и изстинало. Топлината и усещането за принадлежност са отлетели като прелетни птици някъде, където наистина има бъдеще.

I try counting sheep,
But there’s one I always miss

Но тя още е там, на ръба. Уморено се поклаща напред-назад, а челюстите й треперят - дали толкова от студ или от страх и болка - какво значение има? Дрехите й са мокри. Косата - също. Както и лицето. Очите й - празни и мътни, сякаш тежат повече от допустимото. Чертите, които някога са й придавали индивидуалност и излъчване на човешко същество, отдавна са се размили. По оголената кожа се забелязват белези. Прилича по-скоро на сянка, изникнала от незнаен процеп в земята, път към света на мъртвите души.
Тя вижда. Противно на очакваното, тя забелязва света около себе си. Вижда, при това отлично. Бурените, отчаянието, зимата, смъртта... Истината. Не може да си отиде. Толкова време е прекарала там да го чака, а накрая се оказва, че той няма да дойде. Той също чака, но очаква някоя друга.

Everyone says I’m getting down too low.
Everyone says, "You just gotta let it go"

Стои там, където той я е заковал с предателски пирони. Знае, че той няма да дойде, ала не може да се откъсне от мястото си. Тя просто не умее друго, освен да го чака, освен да го иска, освен да го обича. А той й пожелал успех и я изоставил. Да се откъсне означава да загине. И тя се поклаща бавно, чудейки се кое е по-лошо.

I’m in too deep
and the wheels keep spinning round

И капчица надежда няма вече.

You just gotta let it go
You just gotta let it go
You just gotta let it go

...

2007-12-08T16:26:00.000+02:00

Мили Дядо Коледа,

Забрави за последното ми писмо. Пращам второ, понеже държах да ти кажа истината. Мразя те.

Твоя: Ани

Trying to get some explanation here

2007-12-01T11:26:00.000+02:00

Проба, проба, настройваме музиката...

Петък вечер. Небето е мастилено синьо в най-тъмните му нюанси. Вятърът си играе с лицето ти, което се подава изпод шапката, понякога дори прекалява. Около теб бързат последните хора, които трябва да се прибират от работа, защото вече е станало доста късно. И повечето говорят по телефоните си. Майки обясняват на децата си какво да сготвят, понеже няма да успеят да си дойдат навреме; млади хора се уговарят за вечерта и уикенда с приятели. Други слушат музика и са потънали тихо в своите мисли, бързайки към някое такси.
В автобуса е тясно и мирише на цигари, но е топло. От радиото бумти някакъв поп-фолк, който никак не се вписва в картинката. Концентрираш се в своята музика, звучаща силно в ушите ти. Музиката, която никой друг наоколо не чува. Слушаш една и съща песен отново и отново, а през прозорците виждаш как витрините на голяма част от магазините вече са с коледна украса. Още прибиращи се хора. Автомобили, големи кръстовища. Градска атмосфера. И после виждаш и тях... Момче и момиче на около 17 години, вкопчили се един в друг, се целуват на един светофар. Момичето, увило ръце около врата на любимия си, сякаш за да не го пусне никога, а дългите му коси се веят във всички посоки от силния вятър. Няма шапка. Момчето е хванало здраво, но и нежно, момичето през кръста, вероятно за да я предпази от зимата. Да, зима е, макар да няма сняг. На фона на всички бързащи за някъде хора, тези двамата на светофара изглеждаха все едно за тях времето е спряло. I wanna hold you now, now, now...
Става ти топло отвътре, защото виждаш, че магията не е мъртва. Все още я има за някои хора. Истина е значи, не си сънувала... Едновременно с това ти става горчиво, защото си спомняш как ти беше момичето на светофара неотдавна, ала тогава бе лято и нещата стояха по по-различен начин.
Сега е зима. Не си много сигурна дали това променя всичко, или е зима, понеже всичко се е променило. Но нещата са други и е зима. Най-самотната ти зима. Светофарите са виновни!
Проблясък на надежда.
"И какво като си закъснял? Голяма работа..."
След зимата има и пролет. Най-доброто, което можеш да направиш, е просто да я почакаш.
Sail away with me, honey...
Да чакаш на светофарите.

Haemorrhage.

2007-11-26T21:52:00.000+02:00

Пирони навсякъде, а ти просто... мислиш. Давай тогава, you clever boy.

Certain things turn ugly when you think too hard
And nagging little thoughts change into things you can't turn off
Everything you think you know baby
Is wrong
It's all over but the crying

*
Oh hold me now I feel contagious
Am I the only place that you’ve left to go
She cries her life is like
Some movie black and white
Dead actors faking lines
Over and over and over again she cries

Don’t fall away, and leave me to myself
Don't fall away, and leave love bleeding
In my hands, in my hands again
Leave love bleeding
In my hands, in my hands
Love lies bleeding

I'm not guilty anymore...

2007-11-25T20:22:00.000+02:00

Това е гадно някакси.

Цялата агресия, желанието да рушиш, да нараниш. Да го обвиняваш, да го обиждаш, да го накараш да трепери на мястото си като малко листо на самотно дърво през октомври. Да искаш да усетиш безпомощното блясъче в погледа му и да не спираш, докато не те застави странната тишина от липсата ти на сърдечен ритъм. Знаеш каква ще е картинката - ще паднеш на земята, сърцето ти изведнъж ще задумка много яростно, а той ще се чуди как да започне. Ще се отбранява, ще се засегне, после ще атакува, ще нарани теб, след това наистина ще се получвства виновен, понеже ще те вижда премазана от собствената си грешка... Ще поплачете, ще забравите и след един месец пак ще се случи. Или два, три. Какво значение има наистина?

Цялата насилствена грубост в търсенето на нежност, в жаждата. Тъй като няма какво реално да постигнеш, си го спестяваш. И спестяваш. И спестяваш, и спестяваш, и спестяваш...

Закъде?

Защо обичаш толкова виновен човек?
Защо човекът, когото обичаш, е толкова виновен?

2007-11-14T18:42:00.000+02:00

Thursday night, everything's fine, except you've got that look in your eye

when i'm tellin' a story and you find it boring,

you're thinking of something to say.

You'll go along with it then drop it and humiliate me infront of our friends.

Then i'll use that voice that you find annoyin' and say something like

"yeah, intelligant imput, darlin', why don't you just have another beer then?"

Then you'll call me a bitch and everyone we're with will be ebarrased,

and i wont give a shit.

My finger tips are holding onto the cracks in our foundation,

and i know that i should let go,

but i can't.

And everytime we fight i know it's not right,

everytime that you're upset and i smile.

i know i should forget,

but i can't.

You said I must eat so many lemons

'cause i am so bitter.

I said "i'd rather be with your friends mate 'cause they are much fitter."

Yes, it was childish and you got agressive,

and i must admit that i was a bit scared,

but it gives me thrills to wind you up.

My finger tips are holding onto the cracks in our foundation,

and i know that i should let go,

but i can't.

And everytime we fight i know it's not right,

everytime that you're upset and i smile.

i know i should forget,

but i can't.

Your face is pasty 'cause you've gone and got so wasted, what a suprise.

Don't want to look at your face 'cause it's makin' me sick.

You've gone and got sick on my trainers,

I only got these yesterday.

Oh, my gosh, i cannot be bothered with this.

Well, i'll leave you there 'til the mornin',

and i purposly wont turn the heating on

and dear God, i hope i'm not stuck with this one.

My finger tips are holding onto the cracks in our foundation,

and i know that i should let go,

but i can't.

And everytime we fight i know it's not right,

everytime that you're upset and i smile.

i know i should forget, but i can't.

Give us life again...

2007-11-14T18:04:00.000+02:00

I am outside and

I've been waiting for the sun

with my wide eyes.

I've seen worlds that don't belong.

My mouth is dry

with words i cannot verbalize.

Tell me why

we live like this?

Tell me where our time went

And if it was time well spent.

Just don't let me fall asleep

Feeling empty again...

'Cause I fear I might break

And I fear I can't take it

Some night I'll lie awake

Feeling empty...

If you wanna play it like a game,

Well, come on, come on, let's play!

'Cause I'd rather waste my life pretending

Then have to forget you for one whole minute.

You're what keeps me believing

the world's not long dead,

strength in my bones

put the words in my head

when they pour out to paper -

it's all for you

cuz that's what you do.

Keep me safe inside,

your arms like towers

tower over me.

Ти си роза, ти си крем, а аз съм хероин.

2007-09-30T17:46:00.000+03:00

Следите от иглите на устните ти
се появяват по кожата ми на лунна светлина.
Мъчи те тежка зависимост, а добре знаем,
че хероинът е далеч от вода.

[17:33:27]Той каза: Не и каквато искам. Нищо не може да замести теб.

Чекмеджетата, Pt 2

2007-09-22T15:16:00.001+03:00

Безкрайно прожектиращите се киноленти в главата ми изморяват.
Пързалям се по парапетите на съдбата, но мислите ми изостават.
Ветровете на есента драскат страните ми, оставят белези.
Нараняват.
Топлината ти не стига тук, не съживява очите ми.
Изстиват.
Сивотата ме тика към спомените или пък спомените към нея -
изпиват
цветовете на всичко наоколо.

В неестествеността на киноефектите
намирам себе си сред маските.
Аз съм сянката, която танцува.
Прозрачна като леден дъжд,
запечатал в себе си достатъчно,
за да може душата ми да плува.

Поеми си дълбоко въздух и виж отражението си в мен още веднъж.

[Затова нямам коментар, освен че се мразя]